Господин Мирянов, пазарът на недвижими имоти се промени в значителна степен вследствие на свиването на кредита и на това, че купувачите осъзнаха, че може би цените няма да вървят само нагоре. Как вие като мениджър на компания, занимаваща се с жилищно строителство, се чувствате в тази ситуация?
- Няма как кризата да не ни се отрази, защото точно средната класа иска да взема кредити и разчита на високите си доходи, за да си купи имоти. Нашите клиенти са семейства, които искат да си купят жилища и не се отказват от това свое намерение. Правим отстъпки, за да не спре процесът. Ако хората са изплатили 50% от цената, а банката не им отпуска останалите или ги забавя, как можем да ги върнем? Но не мога да си представя, че ще падне цената на уникална сграда на уникално място, построена от един реномиран строител. Пада обаче цената на панелния блок на съседната улица с изпочупените прозорци по стълбищата. Този пазар наистина ще претърпи сериозен спад, дори до 50%, защото не беше нормално някой да си продава панелката на цената, на която ние продаваме един съвсем различен продукт, само защото са на една и съща улица. Как може да се сравнява една сграда в изключително лошо състояние, строена преди 30 години, с една сграда, строена 2008?
 
Как влизате в 2009 г. като планове за стартиране на нови проекти, инвестиции и темпове, с които ще завършвате започнатото?
- По-внимателни сме, но не сме променили коренно плановете си. Периодът на криза за мен е кратък. Не се касае за години наред, а за година-година и половина. В строителството бездруго сроковете са дълги. Ако някой се забави с 2-3 месеца със започването на даден строеж или реши да го строи малко по-бавно, за да се ориентира в ситуацията, това не е спиране. Намаляваме малко скоростта, обаче продължаваме с почти същия мащаб.
От друга страна, масовият бум в строителството нямаше да е от полза за никого, ако беше продължил дълго. Да кажем, че бяхме избълвали милиони апартаменти в София, бяха дошли алчни спекуланти от запад, бяха си вложили парите, както направиха в Банско и на морето, мислейки, че ще изпреварят пазара. Тогава щяхме да сме в съвсем друга криза, която сами щяхме да сме си създали. И тя щеше да е по-страшна. Сега кризата е предизвикана от финансовите институции, не реално от пазара. Да, финансовите институции не кредитират така гражданите, а те съответно не могат да купуват със същите темпове. Но допреди няколко години на пазара дори нямаше банки и хората пак продължаваха да купуват и пак се строеше.
 
Какви мерки би трябвало да предприемат предприемачите?
- Вместо да кажа: намалете разходите, аз в нашата фирма казах: увеличете разходите. С какво? С допълнителни, по-качествени материали. Да, себестойността на строителството се повишава, но качеството - дори още повече. Това трябва да правят всички сериозни фирми. Да се обединим, да решим и да кажем, че продължаваме да работим, като показваме на хората по-различен и качествен продукт.
 
Нужни ли са мерки в подкрепа на индустрията от страна на държавата като по-високи бюджетни разходи за строителство, за да не се губят работни места?
- Нужни са. Ние създаваме много голям процент от брутния вътрешен продукт на страната. Създаваме нови, комфортни, удобни жилища с ниско енергийно потребление. Държавата има интерес това да продължава и добрите фирми да останат. Проблем ще бъде, ако кризисната ситуация се задълбочи с бездействието на държавата. В бизнеса се говори например за стимулирането на младите семейства, които купуват имоти. Говорихме и за данъка добавена стойност, но той храни държавата, така че не мога да си представя, че можем да го намалим.
Но инфраструктурата създава колосални спънки. Оставени сме в ръцете на монополисти. Аз бих предложил да не плащаме сметките за инфраструктурно развитие на съответния оператор, а във фонд, регулиран от държавен орган, от който те да се изплащат на оператора, ако си изпълнява задълженията. Аз съм вложил 587 хиляди лева в съоръжения на ЧЕЗ (електроенергийния оператор в Западна България) и съм им прехвърлил собствеността, а те не са ми ги изплатили. Те олихвяват ли тези средства? Аз длъжен ли съм да ги кредитирам и получавам ли от някого подобни кредити?

Почти същото е и със "Софийска вода", която има задължения за развитие на инфраструктурата в София, но това винаги е на гърба на предприемачите.
Ето, вдигнаха ни таксите за разрешенията за строеж. Окей, трябва да се създаде фонд за развитието на инфраструктурата. В същото време, след като съм платил тази висока такса, защо след това трябва да си изграждам пак цялата инфраструктура и улична мрежа? Значи тези пари отиват при някой друг. Има нещо в регулацията, което не е както трябва. Ето едно конкретно предложение: таксата за разрешение за строеж да бъде плащана с изграждането на улици и друга обществена инфраструктура. Не е нужно да я заменим изцяло. Може например две трети от нея да се плащат в брой при разрешение за строеж, а другата една трета – при разрешение за ползване, като тя да може да бъде изплатена чрез изграждане на инфраструктура.
Има и толкова много европейски програми, по които никога не се усвояват докрай парите и тях ги плащат накрая клиените. Имаме случаи, в които се прави магистрален водопровод, който захранва цели квартали. Не може с лека ръка да се каже, че него ще го правят само строителите. Точно в кризисния момент властите могат да използват за година-две тези пари от фондовете. Иначе всички ще започнат да изнемогват. Хиляди безработни отиват директно на борсата и държавата трябва да се грижи за тях. Няма да има разрешения за строеж и приходи в общината, да не говорим за местния данък. Само нашата средна фирма внася 500 хиляди лева на година местен данък. Затова всяка община трябва да приеме антикризисна програма. Например плащаме и по един лев на квадратен метър на ден за тротоарно право. На месец това прави повече, отколкото струва клас А офис. Не е нормално да сме в криза, а ти да се опитваш да събереш тези приходи на гърба на индустрията, която най-много е пострадала от кризата. А ако тя спре, ще спрат не само тези, а и много други приходи.