Господин Георгиев, променя ли финансовата и икономическата криза пазара на земеделска земя?
- Тя засегна всички сектори на обществено-икономическия живот, съвсем логично засегна и пазара на земя. При него обаче тя дойде много навреме и подейства по-скоро отрезвяващо. Така например тази година стартирахме на нива на покупки на земя от 250-300 лева на декар и само за няколко месеца цената в определени региони достигна 420-450 лева на декар. Това беше огромен ръст, при това чисто спекулативен. Слухът, че кризата идва, насочи много хора към инвестиции именно в земеделска земя. Появиха се и много нови пазарни участници, а парадоксът през тази година е, че и много арендатори започнаха да купуват земя в резултат на получаването на първите субсидии и добрата цена на миналогодишната реколта. Хубаво е, че доста от тях успяха и да обновят техниката си благодарение на САПАРД и други европейски програми, което допълнително подсили интереса. Същевременно една немалка част от временно изоставените площи също беше усвоена. Отрезвяването на пазара за пореден път показа безспорната връзка между земеделие и земеделска земя. Ние винаги сме си давали сметка, че ще расте цената на добре работената, концентрирана и комасирана земя. Що се отнася до пазара на земеделска земя в момента, то стойността й падна с 50-80 лева на декар, сравнено с юли и август месец тази година, когато отбелязахме ценови пик. Въпреки това, ако видим тенденцията - цената в края на 2007 спрямо цената в края на 2008 година, ще отбележим ръст от порядъка на 10-20% в различните региони. Това е устойчивият ръст, който запазва нивото на нарастване от последните няколко години, когато той беше от порядъка на 15-25%. В средата на тази година ние имахме ръст от 60%, на места и 70%, който беше по-скоро в резултат на спекула. Сега се върнахме към този, който инвестиращите в земеделска земя очаквахме.

Какви ще бъдат тенденциите на пазара на земеделска земя?
- За мен 2009 година ще бъде годината на стартиране на големите замени между собствениците, на концентрацията. Целта ще бъде самите ние да си изчистим портфейлите си от земя. Така например някои от членовете на асоциацията притежават земя в 1000-1500 землища, в много от които общата площ на земите им е под 100 дка. Целта на всички е да имат максимално количество земя във възможно най-малък брой землища. Нормално е този процес да стартира първо при големите собственици, но не изключвам участието и на по-малките. Все пак при по-малките това е по-трудно и предполагам, че те ще се включат накрая - в процеса на комасация. При цената нашите очаквания са да се запази растежът от 10-15 % и да продължи да се задълбочава разликата в цената на по-големите парцели над 30-50 дка спрямо тези, които са под 5 дка. 

Българската асоциация на собствениците на земеделска земя предложи промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с които да се премахне задължението продавачите да предлагат имотите първо на арендаторите. Защо?
- За нас беше създаден проблем през февруари 2007 г. с появата на член 4а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Той създава ограничение на собственика да се разпорежда със земята си, когато има сключен договор с арендатори и наематели за 5 или повече години. Идеята на тази разпоредба е да се даде възможност на арендаторите да закупуват земите, който обработват. Вещното право на собственост се ограничава чрез една облигационна връзка, но отделно от това създаде сериозен проблем пред свободата за договаряне между собствениците и ползвателите на земя. Давате си сметка, че няма нормален собственик, който доброволно да отдаде земята си за 5 или повече години, вследствие на което да ограничи собствената си възможност за разпореждане с нея. Този член няма никаква практическа полза и доведе до затруднения не толкова на големите собственици, а по-скоро на дребния собственик. Затруднена беше работата и на арендаторите и наемателите.
Друга промяна, която искаме, чисто практическа, е по-рано да се сключват споразуменията за ползване на земята, защото сроковете заложени в закона са абсурдни. Предложихме те да са съобразени със стопанската година, а не както сега да се сключват няколко месеца след започването й, с което на практика не се урежда, а се констатира ползването на земите в съответното землище.
Третото ни искане се отнася до възможността да се инициира комасационен проект от собственици с повече от 10% от земята в съответното землище, при което да се включват земите и от държавния поземлен фонд. Мисля, че за това в момента има воля и всички са наясно, че комасацията на земята е належаща.

Как може да се ускори комасационният процес и кои са основните пречки пред него? 
- Всички вече си даваме сметка, че развитие на модерно земеделие може да става на парцели от порядъка на 20-30 хиляди декара, което е абсолютният минимум за оптимизиране на разходите вследствие на мащаба на производството. Ситуацията в България в резултат на реституцията е, че имаме около 9 милиона собственици и 7-8 милиона парцели от по няколко декара. Това несъмнено създава сериозен проблем пред ефективното използване на земята. Друг проблем е, че част от собствениците на практика ги няма и са абсолютно незаинтересовани от собствеността си. Липсата на правна връзка между собственика и ползвателя води до несигурност и невъзможност за дългосрочно планиране, което е много важно за този отрасъл. Земеделието се развива на база на планиране на инвестициите за период от 5-10 години. Практиката показва, че където има добри резултати по отношение на комасацията, те са се случвали вследствие и на някои непопулярни мерки, включително и чрез налагане по административен път от страна на държавата. И у нас вече е ясно, че принципът на комасиране чрез формирането на обща воля от страна на всички собственици, колкото и да е възможно най-демократичен, реално не работи, т.е. нужен е комасационен процес, в който решенията да се вземат с определено мнозинство, а не с пълно единодушие. Трудно е да се съберат 9-10 хиляди собственика на 15-20 хиляди декара земя, които да стигнат до общо решение. Това ще им коства определени разходи и няма да доведе до кой знае какъв резултат. В масовия случай собственикът не гледа през призмата на ползването, той гледа през призмата на доходите, които би му донесъл неговият парцел.  Убеден съм, че голяма част от хората у нас не са наясно какво представлява комасацията, което е чисто административен проблем, който трябва да бъде решен.