"Сграда на годината" отличи устойчивата архитектура и строителство
Енергийно ефективните решения спечелиха високата оценка в националния конкурс
Действителността показва, че построените сгради оставят след себе си най-видими следи върху средата, в която живеем. Те стават белег за своето време, но и времето оценява тях. За да отличи добрите практики, смели и оригинални решения, както и да провокира обществен дебат за качеството на средата, която обитаваме, за седми път национални награди присъди конкурсът "Сграда на годината".
Единственият, който оценява построената сграда като завършен продукт, конкурсът през 2008 г. освен за инвеститор, проектант и изпълнител връчи голямата награда на природата. Строенето на сгради в хармонията с околната среда, с използването на съвременни технологии и решения за подобряването на енергийната ефективност, които спестяват отделянето на парникови газове в атмосферата, спечели предпочитанията на журито в повечето категории на конкурса, организиран от вестник "Строителство Градът".
Ключовите фактори за устойчивото развитие на средата и инвестициите в инфраструктурата на обектите са взети предвид при определянето на наградите от 19-членното жури, ръководено от арх. Митьо Виделов, председател на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика.
За първи път в конкурса беше връчена награда за най-мащабен проект, демонстриращ хармоничното съчетание между природа и строителство. Тя беше присъдена на комплекса "Клуб хауз Блексирама" (BlackSeaRama Golf&Villas), с инвеститор "Блексирама" АД. Класическото голф игрище е изградено с внимание към природните дадености, отчитайки особеностите на терена и средата.
Устойчивото развитие изисква респект към заобикалящата среда. Затова екологията и енергийната ефективност бяха лайтмотивът на събитието. При положение че само преди една-две години тази тема беше табу за по-голямата част от инвестиращите и работещите в строителния бранш у нас, промяната, видяна в реализираните обекти, ни дава надежда, че се приобщаваме към мислещите за бъдещето на природата.
Няколко
нови тенденции
се появиха през последните години и намериха отражение в плановете на българските инвеститори и архитекти. На почит са енергийно фективните решения и сградите със значително по-малка разгърната застроена площ, дружелюбни към заобикалящата ги среда, независимо от това дали тя е градска, тип ваканционен комплекс или дори търговско-изложбен автоцентър. Овациите вече не са само за мащабните проекти, а са за интелигентните строителни и архитектурни решения.
Сграда, реализирана в съответствие с изискванията за нискоенергийно строителство, получи приза в категория обществени сгради с бизнес предназначение. Това е "Офис сграда на енергийни компании" в София, която използва слънчева енергия. Нейният покрив е и фотоволтаична централа, втората по големина от подобен вид в Европа. Заедно с административно-складовия център на фирма Rehau в София, който използва геотермална и слънчева енергия, офис сградата получи и специална награда за енергийна ефективност.
Рационалното използване на енергия и опазване на околната среда, решени чрез система на тригенерация, отличава и призьорът в категория "Търговски сгради" - търговски и изложбен автоцентър "Овърдрайв". При това той спечели в конкуренция с два типични шопинг мола. Тази сграда с впечатляващ външен вид има монтиран енергиен център, който от природен газ - най-малко замърсяващото гориво, произвежда електрическа енергия, която задоволява не само потребностите на центъра, но осигурява и допълнително производство, продавано чрез националната електромрежа на други потребители.
Грижата към околната среда личи във всяко отношение от изграждането на инфраструктурата до подбора на довършителните материали. Устойчиво решение журито откри във ваканционния комплекс "Св. Тома" на нос Хумата, в близост до Аркутино, който беше и изборът му за "Сграда на годината", както и за призьор в категорията "Ваканционен комплекс на годината". Строителни решения като канализация с дълбоководно заустване на 1 морска миля в Черно море и локална пречиствателна станция за отпадни води са неговият жест към природата. Освен това в самия комплекс не се движат автомобили.
Архитектурата има водеща роля за постигането на човешки мащаб, при което човекът се приближава до природата. Не отделен от природните забележителности, а близо до тях. За това допринася архитектурата на парк хотел "Пирин" в Сандански, който беше обявен за "Ваканционен хотел на годината". Той се намира на два километра от град Сандански и разполага с богата паркова среда, озеленяване и алейна мрежа. Парк-хотел "Пирин" претворява черти от традициите на българската архитектура, характерни за еднофамилната къща.
Близостта до индивидуалната жилищна сграда, но пречупена през откритията на модерната архитектура, които ни връщат не само към дома, а по-назад във времето, когато сме правили къщи от кубчета, проличава в сградата, спечелила първо място в категория жилищни сгради и не случайно и "Сграда на публиката" – "Жаклин" на столичния бул."България". Сградата по проект на арх. Пламен Братков спечели с 1273 гласа гласуването на интернет страницата на конкурса.
Друг тип модерност се вижда в архитектурата на призьора в категория градския хотел - "Метрополитън хотел София".
Журито на националния конкурс насърчи инвестициите в сгради, които имат обществен принос, създавайки условия за провеждането на културни и спортни събития. Такива са многофункционално-спортно-атрактивна зала – Самоков, която бе наградена в категорията "Атракционни и спортни обекти", многопрофилната болница за активно лечение "Св.Иван Рилски" в Стара Загора, получила специална награда за обществена значимост, и социалният дом "Защитено жилище "Заедно". Мащабната реконструкцията на Националната опера и балет също бе отличена в категорията за сгради със специално предназначение.
Наградата беше поредна в последните години за сграда от миналото, която е обновена и модернизирана, защото и това е част от грижата към подарената ни жизнена среда, а и защото забележителните сгради се превръщат в значими за своя град и време паметници на културата. Те хвърлят мост към живота и разбиранията на предците ни, а и ни подсказват въпроса как ли нашите наследници ще приемат това, което ние днес оценяваме като красиво или не дотам красиво...