В крайградската зона на испанския град Толедо районът, наречен "Полигоно", е анонимна територия, разпокъсана от различни сгради и комплекси без обединяваща идея и реална връзка между тях. Два от проектите върху съседни парцели обаче имат обща експресия, създадена от един и същ материал на фасадата. Става дума за зданието на архивите на Telefonica по проект на Гилермо Васкес Консуегра и главния офис на компанията по проект на Фелипе Пич-Агилера. Те са обединени и в същото време отличени от третираните по различен начин керамични обвивки, които освен своеобразното членение изпълняват ролята и на термична защита и изолация.
Сградата на архивите е монолитен блок с хоризонтално аранжиране на фасадните керамични елементи от четирите страни. Те са два типа и са специално изработени за проекта в две форми - правоъгълна и Т-образна. Комбинацията между тях създава нов ефект на редуване на кухи и плътни елементи. Резултатът е обвивка, която е напълно непроницаема за погледа, който се плъзга от край до край по монолитния силует на структурата. Изкуственото разчленяване и хоризонтално деление обясняват "документалния" характер на сградата и създава допълнителна ценност на съдържанието. Керамичната материя като че ли вибрира под светлината, най-вече при залез слънце, и ражда нюансирани тонове, особено в допълнително създадената по-късно пристройка.
В действителност външният ефект за монолитност и обем е измамен. Архитектите са оформили голяма централна кухина - разширен вариант на вътрешен двор, украсен с наклонени припокриващи се плоскости от полупрозрачно стъкло. Грациозното третиране на материала в отблясъците на обедното слънце осигурява разсеяна и филтрирана светлина в стаите по периферията на сградата.
На мълчанието на зданието на архивите комплексът на централния офис на телекомуникационната компания Telefonica по проект на Пич-Агилера демонстрира "по-въздушен" и комуникационен подход, който в същото време от техническа гледна точка е биоклиматично неутрален. Проектантите са реализирани обем с овален гръб, чиято форма е директно продиктувана от изучаването на енергийното функциониране на сградата. В действителност извитият профил осигурява активна климатизация, която следва потока топъл и студен въздух, а странична тераса за улавяне на дъждовните води допълва системата. Сградата буквално е "поставена" върху две бетонни платна, над които има греди, подпиращи издадената напред стоманена конструкция на покрива. Концепцията дава възможност за голям отворен атриум, а празното пространство е уловено като сандвич между зона за почивка от юг и редицата офиси с вътрешен двор на север.
По отношение на фасадата архитектите нарочно са избрали "необработени" материали, директно от индустриалния речник. От една страна, поликарбонатните прегради с алвеолна структура, която осигурява добра изолация, от друга - керамичните елементи в двоен ред отвън. Те са насложени стъпаловидно един върху друг, като първите покриват стените, а вторите играят роля на слънчеви рефлектори, които разсейват естественото осветление вътре в сградата. Освен тези светлинно и термично-регулационни функции обвивката се утвърждава и със силното си пластично присъствие. В комбинация с поликарбонат или със стомана керамиката създава многобройни ефекти и конотации, които не се ограничават само до естетическото решение, но реализират и добавена функционална стойност.