Изграждането на небостъргач е зависимо от пазара, какво се очаква в София, може ли само от градоустройствена гледна точка да се предвиди къде е подходящо да има подобна сграда. С тези и други въпроси на 11 ноември започна дискусия посветена на небостъргачите в Съюза на архитектите в България, която поради големия интерес ще бъде продължена в рамките на предстоящия Национален преглед.
За около девет зони в София има подготвени инвестиционни проекти за небостъргачи. Те са в различна фаза - мотивирано предложение, подробен устройствен план, идеен проект, разрешение за строеж. Това каза главният архитект на София Петър Диков. Според него може да се очаква да се изградят един-два небостъргача в София. Тяхното реализиране зависи основно от пазарен принцип - висока стойност на земята и високи наемни нива, което да оправдае инвестицията в подобен мащабен проект.
С разрешение за строеж е висока сграда, която се планира да бъде построена до хотел "Кемпински Зографски". Срокът на валидност на разрешението изтича, което означава, че строителството няма скоро да започне, каза арх. Диков. По думите му през последните години проекти за високи сгради са направени, за да бъдат продадени. Проекти се разработват с цел да бъдат постигнати максимални параметри на застрояване и мястото, на което се планира сградата да бъде продадено. До сега като най-високи са били планирани кулите в проект, които се предлага за трена на бивш хлебозавод. Проектът е дело на арх. Явор Вулов. Според инвестиционното намерение те са с височина от 227 м. Арх. Диков каза, че има отказ за този проект, тъй като не е в мащаба на София.
Проекти за високи сгради се подготвят по бул."Тодор Александров"след кръстовището с бул."Константин Величков". Така нареченото Западно направление е една от зоните за ново бизнес и обществено строителство. Други столични булеварди, за които се планират по-високи сгради са бул. "Александър Малинов"в "Младост", както и бул."Царица Йоанна"в "Люлин". Едно от местата, за които "Строителство Градът"писа е по проект на покойния арх. Атанас Агура и арх. Жана Вълчанова. Проектът включва и пешеходен мост, в чийто проект участва Сантяго Калатрава. "Олимпия мол"се предвижда да бъде изграден на ъгъла на бул. "Сливница"и ул. "Кукуш"срещу входа на "Западен парк", пешеходният мост ще осигурява връзка на посетителите с парка.
Зоната около Централна гара е място, около което се предвиждат три-четири високи сгради. Този район е изявен в релефа на столицата, с много добра комуникация, а предстои оттам да мине и метрото, посочи арх. Диков.
Проект за висока сграда има и на мястото на ресторант "Ропотамо"в София. Той е дело на арх. Илиян Николов и беше представен на дискусията. Според арх. Николов сградата ще бъде своеобразен акцент в силуета на столичния булевард "Цариградско шосе".
Необходимо е актуализиране на нормите за проектиране на високи сгради.
По думите на арх. Петър Диков има норми за проектиране на сгради над 20 етажа, които изискват коефициент 1.5 за устойчивост, което означава че партерният етаж трябва да е целият от бетон.
Предвижда се разработване на устройствена схема, която ще показва зоните, които са възможни в града за проекти на високи сгради, съобщи също главният архитект. Тя ще бъде разработена към общия устройствен план на София. Наскоро дирекция "Архитектура и градоустройство"е публикувала на своя сайт план-схема на сградите-паметници на културата в София, посочи арх. Диков.
Строителството на небостъргачи е сложно от конструктивна гледна точка. В света има малко фирми, които могат да строят подобни сгради. Като архитектура тя е по-отдалечена от човешкия мащаб, затова често високите сгради се свързват с отчуждението. Дали софиянци искат небостъргач, зададе въпрос арх. Павел Попов, който представи редица примери в света за "успешни"и "неуспешни"проекти. Според него добър небостъргач е сградата на "Ню Йорк Таймс"по проект на арх. Ренцо Пиано.