Арх. Николов, семинарът "Пасивните сгради България", който ще се проведе на 20 ноември, е първото подобно събитие. Каква е неговата цел?
- Основната цел, която си поставя семинарът, е да популяризира идеята за пасивните сгради, защото в България тя е слабо известна. Построени пасивни сгради все още няма за разлика от Централна и Западна Европа, където има изградени хиляди такива. "Студио Архе", както и всички участници искаме да започне работата в тази насока и в България.
Сградите харчат 40% от енергията на земята и ако тя бъде спестена чрез нискоенергийно строителство, това ще е принос за екологията. В същото време Европейската комисия въвежда стратегия, чрез която пасивният стандарт постепенно до 2015 г. ще добие задължителен характер за реновирани и новопостроени сгради.
Има ли сертификационна процедура за пасивни сгради?
- В България няма сертификационна процедура. Първите проекти ще трябва да се сертифицират от инстанции в чужбина. В Австрия и Германия, когато се построи пасивна сграда, тя се сертифицира. Това се извършва в специален институт и този сертификат сериозно вдига цената на имота.
Къде се е появила първата пасивна къща?
- Историята на пасивните къщи започва преди 15 години в резултат на повишаващите се цени на енергоносителите и петрола. Правят се експериментални опити от университетски преподаватели и някои от тези опити са успешни. Пионерите в тази област - германец и швед, Бо Адамсън и Волфганг Файст, заедно правят проект за жилищна сграда в Дармщат, близо до Франкфурт. Това е жилищна сграда с непозната до този момент изолация от 30 до 50 см по стени, покриви и плоча към терена. Те включват в проекта си и принудителна вентилация като едно от основните неща, които свежда консумацията почти до нула. Във всяко помещение се подава пресен въздух, а мръсният се изсмуква откъм сервизните помещения. По този начин в сградата постоянно има чист въздух, преминал през филтър. Чрез въздушен топлообменник (рекуператор) се запазват над 80% от топлината във вентилационната система при отвеждането на отработения въздух. С чисто пасивни средства се пести енергия. Това са ориентацията на къщата към южното изложение. Ориентацията на самите помещения. Идеята е да се стопли интериорът чрез слънчевата светлина през зимата, а лятно време да не се допуска прегряване.
Каква е концепцията на пасивната къща?
- Пасивна е онази сграда, която отговаря на следните задължителни изисквания на стандарта: енергия за отопление, вентилация и климатизация не повече от 15 kWh/m2 годишно; общо потребление на сградата за всички нужди не повече от 120 kWh/m2 годишно; въздухонепроницаемост на външната обвивка - стойност не по-голяма от 0.6 h-1 при провеждане на вентилаторен тест на сградата с налягане от 50 Pa.
Изброените задължителни параметри показват една изключително ниска енергийна потребност на цялата сграда, близка до нулевите стойности. Възможно е даже да се постигне дори положителен енергиен баланс, т.е. сградата да произвежда повече енергия, отколкото използва.
От потребителска гледна точка често не се прави разлика между енергоефективна и пасивна сграда?
- Енергоефективната сграда е много общо понятие, тя има някакви мерки в посока спестяване на енергия. Пасивната сграда има най-висшата степен на енергоефективност. В Европа са популярни понятията нискоенергийни сгради. Нискоенергийните сгради имат около 30-70 кWh на кв.м консумация на енергия. Пасивният стандарт е най-висшата степен, до която може да се стигне в пестенето на енергия. В сравнение с традиционните сгради пасивните харчат близо 10 пъти по-малко.
По-скъпа ли е пасивната сграда в сравнение с традиционната?
- В Западна Европа са направени изследвания на много сгради и е установено, че средното оскъпяване, за да бъде достигнат стандартът за пасивна сграда, е не повече от 10% до 15% в сравнение с цената на сграда, която отговаря на всички съвременни европейски сградни норми. В дългосрочен аспект, като се вземат предвид спестяванията от бъдещи енергийни разходи, както и разходите за реконструкции, причинени от проблеми със сградната обвивка, се стига до извода, че пасивните сгради са по-оправдани от икономическа гледна точка от конвенционалните. Всички допълнителни сградни елементи за използване на възобновяеми източници на енергия допълнително оскъпяват строителството. Така може да се стигне и до оскъпяване до 30-40%. Самият факт на съществуването на тези системи обаче доказва тяхната икономическа целесъобразност.
Кои са основните мерки за понижаване на консумацията на енергия?
- Изолация между 30-50 см и принудителна вентилация на помещенията - само с тези две мерки е достатъчно да намалим консумацията на енергия до 10 пъти. Енергията, която е необходима, за да стоплим после сградата, е толкова малко, че може да се достави изцяло с възобновяеми енергоизточници, т.е. от слънчева енергия, от геотермални сонди. Така имаме почти нулева консумация за цялата сграда.
Във времето за колко години се възвръща инвестицията?
- Допълнителните средства за достигане на пасивния стандарт могат да се изплатят от икономии на енергия под 10 години.
Само по-високата строителна себестойност ли е причина в България все още да няма построена пасивна сграда?
- Лично мое мнение като проектант е, че в България все още не е позната концепцията на този тип сгради. Инвеститори, строители, крайните потребители не знаят, че е възможно енергийната консумация на сградите да бъде сведена до нула. Общата представа е, че сградата трябва да има сериозна консумация на енергия.
Няма държавна политика и програми за поощряване на нискоенергийното строителство. До неотдавна бяхме свидетели на строителен бум и голяма част от търсенето на недвижими имоти бе спекулативно. Потребителите не се интересуваха от енергийните параметри на сградите.
Следвайки функционалните и техническите изисквания за проектиране на пасивна къща, няма ли опасност да започнат да се правят типови сгради и да изостане архитектурата?
- По никакъв начин пасивният стандарт не оказва влияние върху визията на архитектурата. Напротив, нещата могат да допринесат за по-качествената архитектура. Много известни сгради, например летища, проектирани от арх. Норман Фостър, са с предизвикателна архитектура и стават известни с това, че прилагат по-нови принципи в проектирането и строителството, които са от пасивния стандарт.
Като имате предвид чуждестранния опит, от какви грешки можем да се предпазим в България?
- Грешките са от проектантска гледна точка. Това е въпрос на професионализъм. Например системите за прозорци и вентилационните системи изискват необходимите познания от проектанта при приложението им. Затова се използва специализиран софтуер и методи за проектиране, с които постоянно се следи по какъв начин се спазва стандартът, т.е какво ние влагаме. Безконтролното използване на по-скъпи изолации например не означава, че стандартът ще бъде спазен. Затова трябва да се проектира целенасочено. Очаквам, след като се изградят първите пасивни сгради, да се появят и техни ментета. Затова ще работим всички, които сме се обединили сега да направим първия семинар, както да има достатъчно знания за строителството на нискоенергийните и пасивни сгради, така и да има сертификационна процедура.