Финансовата примка около множеството инвеститори в молове продължава да се затяга и засилва съмненията, че строителният бум, който трябваше да се разрази в следващите три години, може и да не стане реалност. Ако банките и наемателите натиснат силно спирачките, развитието на пазара на търговски площи може да се отложи още повече във времето.
"Много от проектите, които са обявени за изграждане, всъщност са в първоначален етап и няма яснота кога и дали изобщо те ще се реализират", коментира Сергей Койнов, управляващ партньор във Forton International, консултантска компания за недвижими имоти. Според него най-вероятно финансовата криза ще отмени реализирането на обекти, на които липсват сериозни конкурентни предимства. При други тя ще окаже влияние чрез забавяне на пускането им в експлоатация.
Койнов каза това на семинар за развитието на сектора, организиран от неговата фирма с участието на представители на международния й партньор - глобалния консултант Cushman & Wakefield, и на архитектурното бюро Chapman Taylor, проектант на няколко търговски центъра в България, сред които откритият по-рано тази година "Мол Варна".
Вече функциониращите молове доказаха, че имат своето място в България. Към момента площта на магазините в действащите търговски центрове в София е приблизително 52 хиляди квадратни метра. Варна има около 50 хил. кв.м, Велико Търново - 16 хил. кв.м, и Стара Загора - 20 хил. кв.м, отчитат от Forton. Те обаче се оценяват като недостатъчно. Съществува потребност от още търговски площи както в столицата, така и в други градове. Но финансовата криза постави под въпрос бъдещото им развитие в момент, в който много проекти можеха да започнат едновременно.
С успеха на първите молове през последната година и половина се появиха планове за над 20 нови търговски центъра в цялата страна, създавайки опасност от свръхпредлагане в градове като Варна и Русе. Въпреки това пазарът все още се ръководи от търсенето и липсата на качествени площи е основната причина много международни компании все още да не присъстват на българския пазар.
С насищането на по-големите градове като Варна, София и Русе инвеститорите се насочиха към по-малките областни центрове. Бяха обявени големи инвестиции в Сливен, Благоевград, Казанлък, Хасково, Добрич и Видин. Според консултантската компания Colliers International разширяването на географията на предлагането привлича наемателите с възможността да влязат на няколко локации едновременно.
Въпреки многото нови обекти наемите се запазват стабилни, поддържани от силното търсене. За моловете се движат между 25 и 60 евро на кв.м, а на търговските улици средните за големите градове по данни на "Елта консулт", партньор на глобалния консултант CB Richard Ellis, са между 50 и 100 евро на кв.м.
Проучване на Cushman & Wakefield показва, че повечето от водещите търговски марки, които присъстват в региона на Централна и Източна Европа, все още не са в България или ако са тук, много често използват франчайз партньор или друг тип представител и нямат директни операции. Испанската модна верига Zara, германските New Yorker и Deichmann са едни от новите примери за фирми, които влизат пряко, като се очаква да ги последва Peek & Cloppenburg.
България обаче още изостава от страни като Полша и Румъния и още повече от такива като Чехия и Унгария, в които присъстват много повече от големите европейски търговци. В същото време компаниите имат нужда да развиват операциите си в региона, сочи проучване на C & W. Около 55 на сто от търговците, участвали в изследването, са заявили, че гледат на развитието си в региона като на естествен растеж, следствие от идентифицирането на нови възможности. Над 40 на сто са принудени да се обърнат към него, тласкани от нуждата да растат извън домашните си пазари, на които перспективите за развитие са ограничени. България е на едно от първите места според предпочитанията за разрастването на международните търговски компании след Обединените арабски емирства, Русия и Словакия, показва още изследването на C & W.
Виждайки големия брой обявени проекти обаче, много от тях стават по-предпазливи при следващите си стъпки в България, коментират експертите. Наемателите вече ще имат по-голям избор и за тях ще се създават все по-добри условия. "Пазарът от силата на инвеститора преминава в момента в ръцете на наемателя", каза Сергей Койнов.
Така конкуренцията засилва натиска върху инвеститорите. Финансовата криза се усеща осезаемо през последните няколко месеца в това, че банките стават все по-предпазливи. Проблемът обаче не се изчерпва само с по-високите лихвени нива, тъй като институциите поставят и изискването значителна част от търговските площи да са с подписани договори за отдаване под наем още преди старта на строителството. Това е вторият фактор, който ще повлияе решаващо върху броя на изградените обекти. Според специалистите ще останат проектите с добри местоположения и формати. Оцеляването на мола при променения пазар ще зависи все повече и от неговия маркетинг и мениджмънт.
Според Павлина Никова, мениджър търговски площи и партньор във Forton, при вече функциониращите молове могат да бъдат очертани няколко проблема като паркирането, липсата на местни търговци, на някои места и дефицитът на места за хранене. Първите реализирани проекти са правени и с други компромиси - например без детски кът или детски магазини или пък на повече етажи, което затруднява движението на посетителите и прави обектите на горните нива по-слабо използваеми. Това обаче не ги прави неуспешни.
"Считаме съществуващите търговски центрове за успешни. Основният въпрос, който задаваме, е какво ще се случи с тях утре, когато на пазара се появят новите", каза Павлина Никова от Forton и добави: "Тепърва за всички участници на този пазар ще става ясно, че един търговски център започва да живее, когато отвори врати и посрещне първите си наематели."
Тя обобщи, че от пазар, на който думата имаха инвеститорите, се върви към пазар на потребителите, които не правят компромис с избора къде и за какво да харчат парите си.