Все още не са създадени достатъчно законодателни предпоставки за подкрепа на инвестицията в енергийноефективни и пасивни сгради, а въпросът колко енергия ще харчи една сграда ще бъде актуален в близкото бъдеще, подобно на този, който сега си задават шофьорите - колко харчи една кола. Това заявиха участниците в дискусия на тема "Нискоенергийни сгради и зелено строителство" в рамките на Десетия икономически форум за Югоизточна Европа, проведен в НДК на 6 ноември.
До 2016 г. страната ни трябва да намали енергопотреблението с 9%. Тази цел е заложена в Национален план за действие, каза Добрин Орешков, зам. изпълнителен директор на Агенцията за енергийна ефективност. В тази връзка подцел на България, съобразно приетите директиви на Европейския съюз от 2006 г. за стимулиране на енергийноефективното потребление, е до 2010 г. да намали до 3% разходите за енергия. В момента публичният сектор консумира 3 млн. мегаватчаса енергия годишно - 2 млн. в общински сгради и 1 млн. - в имоти, които са държавна собственост.
Основен стимул за изграждане на сгради с ниско потребление на енергия чрез внедряване на системи за използване на възобновяеми източници засега са само намалените разходи в експлоатацията им и възвращаемостта на инвестицията. Всичко опира до финансови параметри и експлоатационни разходи, посочиха инвеститорите. Липсва държавна и общинска политика за стимулиране на зелено строителство, каза Орлин Илиев, директор на "ЕСХА България", фирма, която търгува с изолационни материали.
Не са създадени данъчни облекчения за използването на зелени покриви, които предпазват от образуване на топлинни острови и намаляват количеството на прах във въздуха, посочи също Илиев.
Като конкретен пример за неефективно решение по отношение изпълнението на озеленяване при строителство на нови сгради той цитира "Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община". Нормативният документ, както "Строителство градът" писа, бе приет през 2007 г. Последваха възражения от страна на Съюза на ландшафтните архитекти (СЛА) и представители на бизнеса относно неприложимостта на конкретни текстове. Досега не е сформирана работна група, която да разгледа предложенията за изменение на наредбата.
По думите на ланд. арх. Ценка Кунева от СЛА, дори и да се изпълни зелената площ като такава в зависимост от устройствения район, в който се намира сградата, съществува невъзможност да се удовлетворят изискванията за зелена площ и паркоместа. Например в територия, в която плътността на застрояване е под 60%, се изисква озеленяване между 35%, 40% или 50%. Дори да е изпълнен този процент на озеленяване, при наличие на изисквания и за паркоместа и за зелени площи, не може да се осигури територия за реализация. Недостатък на наредбата е, че покривното и вертикалното озеленяване не влизат в процента на озеленяване във всички райони, а само в тези с гъстота под 60%, каза арх. Кунева.
Възраженията на СЛА са срещу чл.25, ал.2, ал.4 и ал.6 от наредбата. Според текстовете не се отчитат настилките, особено тези на тревна фуга, покривните градини и кашпите към озеленената площ при по-малка плътност от 60% (преобладаващата плътност на застрояване за много устройствени зони - например зона жк, където комплексното застрояване има плътност до 40%). Това няма да позволи постигането на нормативите за озеленена площ към обектите, посочват архитектите.
Инвестициите в енергийна ефективност не само пазят природата, а впоследствие се и изплащат, но не са и чак толкова скъпи в сравнение с масовото строителство. Проучванията на инвестицията при изграждане на нискоенергийна сграда (с консумация на енергии до 50 киловатчаса на квадратен метър годишно при 100-150 конвенционално строителство) сочат, че тя е средно по-скъпа с 16.6%, каза Орлин Илиев. В сравнение с традиционното строителство изграждането на изцяло пасивна къща струва между 15% и 20% повече, посочи арх. Георги Николов от фирма "Архе", който е автор на проект за жилищен комплекс от енергийноефективни и пасивни къщи в кв. Горна баня в София, чието строителство се очаква да стартира скоро.