Новият център за магистърски и докторски програми на университета "Адолфо Ибанес" е разположен в подножието на гигантската южноамериканска планинска верига Анди и гледа директно към разгъналия се в ниското столичен град Сантяго де Чили. Грубият и неравен терен и впечатлителният изглед към величествените планини стават естествено вдъхновение за чилийския архитект Хосе Круз Овале.
Теренът посочва подходите към екстериора, обяснява Круз, който е замислил стоманобетонната структура като няколко скулптурни форми, които изскачат от разположени под формата на тераси вътрешни дворове. Рампите се разгъват подобно на ленти от огънатите бели външни стени и оформят пътеки от терасите към интериора. На горните нива подобни на мостове части от сградата свързват различните обеми и откриват приятни гледки към двете планини и към града.
Сградата от 10 хил. кв.м е последната добавка към комплекса, създаден преди 55 години, и е елемент от най-новия кампус на частния университет, който има още един студентски комплекс и два изнесени центъра в крайбрежната зона на Валпарайсо. Строителството започва през 2000 г. на 9 км от центъра на Сантяго с изграждането на студентски кампус и спортен комплекс плюс няколко аудитории.
Центърът за магистърски и докторски програми отваря врати през 2007 г. и е разположен само на километър от другите сгради върху по-висок терен по склон с акациева растителност. Във вътрешността програмните компоненти от заданието, които включват зала за лекции, библиотека и кабинети за преподавателския състав, са организирани около атриум на няколко нива, свързани с извити и пресичащи се рампи.
Белите повърхности на преплетените пасажи могат да бъдат разгледани като своеобразни скулптурни елементи. Различните маршрути осигуряват на обитателите реален избор за придвижване и насърчават срещите между преподаватели и студенти. Както в природата, и тук има много начини за движение от едно място до друго, коментират проектантите, които подчертават, че те са разгледали атриума като "едно непрекъснато нехомогенно пространство". "Пътеките", които преминават през него, имат завои и вариации в размера и водят посетителите през слабо осветено пространство към по-ярките зони.
Организацията на движението на посетителите следва същата философия и в библиотеката. Тук, както и в цялата сграда, различните нива са свързани едно с друго със стълби и рампи с разнообразна форма, които осигуряват физическа и визуална връзка между пространствата.
Круз описва своя подход към проектантския процес като "комбиниране на едно място на всички елементи, които природата е дала като отправна точка за ново строителство", отколкото като желание за доминиране на пейзажа. Като се придържа към тази философия, архитектът се опитва да минимизира разрива със съществуващия терен и растителност и планира засаждане на местни дървета, храсти и тревиста растителност, ценни поради своята способност да растат без изкуствено напояване. Круз се възползва от природните ресурси на терена и ориентира сградата и отваряемите й прозорци по такъв начин, че да има максимална полза от духащите от юг ветрове, което пък прави излишна изкуствената вентилация през по-голямата част от денонощието с изключение на най-горещите дни на годината. Проектът позиционира структурата по такъв начин, че до най-голяма степен да се оптимизира проникването на слънчевата светлина във вътрешността. Дори и най-"дълбоко" разположените пространства са осигурени с дневно осветление. Лекционната зала например получава индиректно светлината през тесни прозорци, чиято форма осуетява отблясъците и отвличащите вниманието бликове върху презентационните екрани.
Естественото осветление не е приоритет само за интериора на университетския център, а изиграва ключова роля и за външното оформление. Играта на светлината върху чувствените бели стени прави сградата да изглежда като грациозен гигант върху склона на планината. Впечатлителният скулптурен екстериор получава "безкрайно количество тонове от слънчевата светлина и различните степени на сянката", коментира реализацията създателят на сградата архитект Хосе Круз Овале.