След приемането на предпроектните проучвания на обхода на Габрово от Техническия експертен съвет на Националната агенция "Пътна инфраструктура" на 26 август "Пътпроект", с участие и на "Рутекс" в един от участъците, разработва технически проект за околовръстното на най-дългия български град. Проектът за обхода на Габрово е част от група обекти по програмата за развитие на трансевропейската транспортна мрежа ТЕМ-Т.
Работата по байпаса на Габрово се състои от две фази, разказва инж. Дена Паланкова, управител на "Пътпроект" ЕООД. Първата е предпроектни проучвания. След приемането на предпроектните проучвания и вариантите от експертния съвет на Национална агенция "Пътна инфраструктура" започва и втората фаза - изготвяне на технически проект. Цялото трасе с дължина около 31 км е разделено на пет участъка.
Предпроектните проучвания
Целта на предпроектните проучвания е да се изведе транзитното движение по път І-5 от Велико Търново извън Габрово по направление на Шипка - Казанлък и евентуално проходът "Шипка" да бъде преминат с добри елементи (съществуващият проход е с големи наклони, малки радиуси на кривите).
Една част от обхода вече е изградена - от І-5 при квартал "Донино" в Габрово до пътя за Севлиево. В програмата се предвижда да се направи рехабилитация - да се заснеме тази част, да се направи рехабилитация на мостовете на пътя с дължина около 7.5 км. От пътя за Севлиево до кв. "Чехлевци" в града - около 4.5 км, е вторият участък. Този участък от кв. "Донино" до отклонението за Горна Росица също е изграден, но на биндер (без горен износващ слой), и е за рехабилитация и за поставяне на износващ пласт.
Третият участък е от кв. "Чехлевци" до квартал "Дядо Дянко". Той е с дължина около 5 км. На това място трасе няма. Сега за него се направиха предпроектни проучвания с червен и син вариант. Авторите на предпроектните проучвания предлагат да се използва синият вариант (той е приет на експертен съвет), който има тунелно решение с дължина около 600 м и виадукт също дълъг 600 м. В този участък има и три моста.
Червеният вариант е по-дълъг, заобикаля Бакойския баир и няма тунел. Но при него, напомня инж. Дена Паланкова, се получава голяма траншея, която е опасна при заснежаване.
По синия вариант трасето се скъсява с 500 м, което за път с дължина около 5 км е 10%. Габаритът е 7.00 м на 10.50 м (настилка 7.00 с два банкета по 1.75м от двете страни). Където има големи надлъжни наклони (до 6%) елементите са предвидени за скорост 80 км в час (радиусът там е 250 м), което е много добър показател. По този участък заедно с "Пътпроект" работят и проектантите от "Рутекс".
Разработен е възел между трети и четвърти участък - при кв. "Чехлевци". Той е тип тромпет и е за слизане и връзка със съществуващия път за Горна Росица и с центъра на Габрово.
Четвъртият участък е от кв. "Дядо Дянко" при км 16 до км 20+500. За него "Пътпроект" е правил технически проект през 2005 г. Сега експертите трябва да прекилометрират участъка.
Накрая на четвъртата част е проектирана етапна връзка с дължина 3.130 км със съществуващия път І-5 - Шипченския проход. Дотук трасето заобикаля град Габрово и не третира прохода "Шипка". Ако се изпълнят участъците 3 и 4 и се направи и пътен възел със свободна планировка, ще се даде връзка с курорта Узана и кв. "Смирненски" и центъра на Габрово. Към петия участък е предвиден пътен възел тип тромпет.
Последната част обхваща трасето от етапната връзка при км 20.5 до км 31, като той се включва в съществуващия път І-5 малко преди град Шипка.
За петия участък бяха разработени няколко варианта, казва инж. Дена Паланкова. Единият е с тунел 3180 м, който е червен вариант, виолетовият е тунел с дължина около 7050 м, при синия тунелът е около 3000 м. За да има пътят добри елементи, преминаването през Шипченския проход става с тунели. Предложението за виолетовия вариант проектантите са направили във връзка с природен парк "Българка", през който сега минава Шипченският проход.
Експертният съвет прие червения вариант на тунела с дължина 3180 м с габарит 7 на 10.50 м, на дълбочина 504 м. За съжаление на привържениците на тунелното преминаване през Балкана поради изискването за осъществимост на тази задача се оказва, че трасето не може да бъде реализирано поради липса на достатъчно трафик и поради висока стойност. На този етап за тунела не се прави разработка, а само се оразмерява за осветление, вентилация. По строителна стойност този участък заедно с тунела струва над 215 млн. лева. В зоната около тунела има открит път - 4 км преди влизане (откъм Габрово) и 2 км след него.
Докладът за осъществимост показва, че изграждането на обхода на Габрово препоръчва възложителят да приеме изграждането му до етапната връзка, без да се строи последният 10-километров участък. Така петият участък от обхода ще остане за след години, когато се прецени, че ще има икономическа изгода от изграждането му. Експерти са на мнение, че построяването на тунела веднага ще привлече трафик от съседни проходи, защото ще предложи по-къс, по-лек и по-комфортен път. Тунелното решение с дължина 3180 м ще съкрати пътя през прохода с 15 км. Независимо от тези предимства нормативите за проектиране и изискванията сочат, че такива мотиви сега не вършат работа.
Екологични бележки
В България няма анализ на прогнозирано - построено - постигнат резултат, казва инж. Дена Паланкова. Ако се направи подобна оценка, може да се ревизират прогнозите, да се усъвършенстват методите на екстраполация, да се ускорят предвижданията. Често тези прогнози са откъснати от екологичните изследвания, които пък понякога са едностранчиви.
Новият път в петия участък минава през долината на Козята река. Като се влезе от северната страна в тунела в долината, се пресича парк "Българка". Който и тунел да бъде избран, той ще премине през парк "Българка". Няма друга възможност за преход през Стара планина, ако не се мине през парка - всички напречни връзки минават през тази територия. Съществуващият път замърсява околната среда много повече от бъдещ тунел от около 3 км, защото има много завои и изкачвания, които са причина превозните средства да отделят вредни газове. През зимата за поддържането на пътя през прохода са необходими много повече луга и сол. Според проектантския екип се проектира така, че минимално да се нарушава околната среда. Предвиждат се минимална направа на големи изкопи и насипи. Където се налагат големи изкопи, ще се правят полутунели - съоръжения, които от едната страна са открити, а от другата са в тунелна конструкция (такива има по пътя София - Ниш на сръбска територия). Тe защитават околната среда, защото не се правят големи насипи, а виадукти. За да се захване фундаментът на съоръжението, то стъпва на терена, но не се прави насип на 50 м площ, при който се изсича гора, казва Паланкова. Този тип строителство не оскъпява решението, но значително опазване на околната среда, затова е предпочетено от проектантите.
Техническият проект трябва да бъде завършен на 30 ноември. Ръководител на проекта е инж. Иван Златков, управител на "Пътпроект" - Велико Търново. Голям принос в проектирането има инж. Кубер Найденов, който е ръководител на секцията за мостовите съоръжения в "Пътпроект". Срокът е твърде кратък, което отново поставя изпитания пред проектантите, като се има предвид, че на тях, както и на строителите, Национална агенция "Пътна инфраструктура" дължи много средства за отдавна проектирани обекти.