Предстои реставрация на интериора на софийската синагога
Министерството на културата ще обяви поръчка за инженеринг
Предвижда се Министерството на културата да обяви обществена поръчка за изпълнение на инженеринг - проектиране и строителство на ремонтни и реставрационни работи по сградата на софийската синагога. Това казаха за "Строителство Градът" арх. Борислав Абаджиев, директор на дирекция "Опазване на паметниците на културата" в Министерството на културата, и Робърт Джераси от Централния израилтянски духовен съвет. За ремонта на сградата с решение на правителството тази година бяха отпуснати 430 хил. лева. Предвидено е да бъдат вложени основно в реставрация на интериора, което трябва да се изпълни след ремонта на покрива, защото неговото аварийно състояние е причина за течове. В момента този ремонт се извършва със собствени средства на израилтянския съвет, каза Робърт Жераси. Средствата са в размер на около 120 хил. лева. Течове се наблюдават основно в зоната между големия и малките куполи.
Със заповед на министъра на културата в началото на тази година и по искане на Централния израилтянски духовен съвет е назначена експертна комисия с цел обследване на извършените досега ремонтни работи по синагогата. Комисията издава специални предписания за необходимите строителни дейности, каза арх. Христо Ганчев, експерт в Националния институт за паметниците на културата, извършващ методически предписания във връзка с опазване паметниците на културата.
Според заключението на комисията се предвижда да бъдат довършени всички работи, започнати по
покрива, интериора и фасадите
с цел цялостното опазване на сградата, която е един от уникалните паметници на културата в София, посочи също арх. Ганчев. Сградата има особено богат интериор, което предполага завишено внимание към обекта. В момента се извършва текущо поддържане на сградата, основно се работи по южната фасада. Полага се нова мазилка по някои обрушени участъци.
Необходимо е да се извърши и ремонт на фасадите, които са оформени от декоративни каменни редове, керамика и мазилка. Това са специфични материали, изискващи технологична намеса.
По отношение на интериора трябва да се довърши пластичната украса. Тя е пострадала па време на бомбардировките при Втората световна война над София. Оттогава не е възстановявано цялостно архитектурно-художествено решение на обекта, не е правена цялостна реставрация. През последните 10-15 години започна постепенно реставрация съобразно възможностите на собствениците.
Междувременно са изпълнени и някои
конструктивни укрепвания
по сградата по предписание на Националния институт за паметници на културата, каза арх. Ганчев. В предписанията е записано да се изпълни и инженерно обследване на цялата сграда и на нейното техническо състояние.
Другото, което е важно и предстои, е грижата за околното пространство. Тротоарите не са в добро състояние, шахтите имат отвори, през които прониква влага, не се знае дали сградата има дренажна система. Трябва да се предотврати проникването на влага към основите на сградата - нещо, което може да създаде проблеми от конструктивна гледна точка за доброто състояние на обекта.
Състоянието на обекта е изяснено, това, което трябва да се направи, е предписано от комисията, остава да започне реализацията с предвидените средства.
| Архитектура и история насградата Синагогата в София е открита на 9 септември 1909 г. Тя е построена на терен в центъра на София, на който е била построена преди това старата синагога "Ахава и хасед" (ивр. "Любов и добрина"). Тя е третата по големина в Европа след синагогите в Будапеща и Амстердам. Проектът е дело на работилия тогава в България австрийски архитект Фридрих Грюнангер. Първоначалният план, предложен от Грюнангер за синагогата, е бил отхвърлен от водачите на еврейската общност. Те му предлагат да проучи съвременните архитектурни стилове на синагогите в Западна Европа. Австрийският архитект подготвя нов план, като има предвид красивата сефарадска синагога във Виена, която става моделът за Централната синагога, става ясно от електронния сайт на софийската синагога. Синагогата е създадена в испанско-мавритански стил с елементи на виенски сецесион, което се вижда в решението на нейната фасада. В съответствие с българските традиции за сефардските синагоги на влизане се минава през голям двор. Сградата е разположена върху 659 кв.м. Височината на купола отвътре е 23 м, а диаметърът - 19 м. Синагогата е построена според правоъгълен план с централен купол и нартика (преддверие). Главното светилище е осмоъгълно, с четири полукуполи на заострените ъгли и с правоъгълни пространства помежду им. Всички те са отделени от светилището с арки, които служат за подпори на женското отделение. Олтарът е на пиедестал от бял мрамор, заобиколен с изящни перила. Главното молитвено помещение има 1170 места и над него е разположен осмоъгълен купол, от който виси огромен полилей. Интериорът бил богато украсен с многоцветни венециански мозайки, мраморни колони от Карера и множество орнаментални дърворезби и елементи по стените. Авторът стриктно се е придържал към еврейския закон и към традицията. Няма изобразени човешки лица, а таванът е така изрисуван, че да символизира небесата. |
