Морският бизнес: Държавата бави националната програма за пристанищата
Добри перспективи за контейнерните превози предвижда администрацията
Държавата бави Националната програма за развитие на пристанищата 2006 - 2013 г. Отлагането й стопира инвестициите в пристанищната инфраструктура. Това казаха представителите на морския бизнес по време на семинар "Морският и речният флот - възможности и перспективи за реално участие на пазара на интермодалните терминали", който се проведе във Варна.
"Изготвянето на цялостна стратегия за развитието на морския транспорт не е необходимо. За целта е достатъчна програмата за развитието на пристанищата. Да заложим нещо сега, след няколко месеца ще се наложи да го допълним", отговори заместник-министърът на транспорта Даниела Никифорова. Тя намекна, че националната програма се бави заради рибарските пристанища. По отношение на този тип портове е необходима сериозна корекция в нормативната уредба. С тези съоръжения трябва да се обогати разработеният вариант през 2005 г. Заради необходимостта от промяна на програмата приемането й се бави трета година.
До 2013 г. за отстраняване на тесните участъци по река Дунав и въвеждане на нова навигационна система за речното корабоплаване ще бъдат инвестирани 157 млн. евро, съобщиха от Министерството на транспорта.
Контейнерните превози през пристанище Бургас имат потенциал за увеличаване към 2020 г. до 8.9 млн. тона, а тези през пристанище Варна до 4 млн. тона. Тези обеми са в силна зависимост от постигането на висока контейнеризация на товаропотоците през пристанищата - 50% при генералните и 21% при сухите насипни товари. Това сочи докладът на изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" кап. Николай Апостолов, изнесен във Варна по време на кръглата маса на тема "Българският воден транспорт - със значимо участие в международните интермодални превози".
Очаква се към 2020 г. контейнерните превози да нараснат двойно. През периода 1995 - 2005 г. интермодалните товари са се увеличили с 48%, докато железопътните са нараснали с 9.5%, а автомобилните - с 37.9%.
"Не разполагам с прогнози за развитието на интермодалните превози по р. Дунав, но по данни на "Виа-Донау" (Via Donau -Австрийската агенция за развитие на водния транспорт и навигацията по река Дунав) по трансевропейския коридор №7 през 2015 г. (при запазване на тенденциите досега и без предприемане на допълнителни мерки от типа на подобряване на логистиката и особено гарантиране на газене от 2.5 мeтра) ще продължи изпреварващото нарастване на автомобилните превози при най-бавно нарастване на речните. Така делът на автомобилния транспорт ще нарасне до 53%, на жп транспорта ще спадне до малко под 30%, а на речния - до 17%", коментира кап. Апостолов.
Очаква се през периода 2010 - 2020 г. товарният обем на интермодалните превози през Русе да нарастват с около 18%, а тези през Лом - с около 17.5%.
"Трябва да се отчита нарастващият интерес и активност в прокарването на трасета на интермодалните превози между Европа и Централна Азия, които заобикалят България и нейните пристанища. Сега те директно минават през Украйна, Русия и Румъния. Руско-грузинският конфликт ще се отрази отрицателно поне през следващите няколко години върху развитието на превозите до и през грузинските черноморски пристанища. Развитието на черноморските пристанища на Турция заедно с планираните пътни връзки между тях и средиземноморските турски пристанища - при нарастващото натоварване на Босфора - заплашва значително да намали възможностите за разширяване на българския превоз по средиземноморското и океанското направление", предупреди кап Апостолов.
Към това може да се добави определено изоставяне в развитието и на флота и на пристанищната инфраструктура от тези на конкуриращи ни държави в Черноморския регион, независимо подписването на споразумението за заем от Япония за строителството на контейнерни терминали в Бургас и Варна и от предвидените в най-скоро време за финансиране по оперативна програма "Транспорт" терминал в Русе, жп връзката Русе - Варна, благоприятното развитие на порт Лом и други, каза още кап. Апостолов.
Според доклада регистрираният към началото на тази година морски и речно-морски флот включва над 80 големи самоходни плавателни съда, предназначението на които напълно или с известни резерви може да се определи като превоз на товари с общо малко под 830 хиляди бруторегистъртона. Малко под 10% от броя на корабите и малко над 10% от сумарния брутен тонаж се падат на контейнеровози, практически всички - собственост на "Български морски флот".
Ръст на товарните интермодални
превози по Дунав 2010 - 2020 г.
| Пристанище | Ръст в % |
| Русе | 18% |
| Лом | 17.5% |