Общинските язовири в България са в окаяно състояние. Тези около три хиляди по-малки водохранилища регулират 50% от водния ресурс на страната. Те имат различни функции - за напояване, рибовъдство, превенция от наводнения при обилни валежи. Съоръженията са били стопанисвани от ТКЗС и АПК при социализма, за кратък период, след това от държавата, а през 90-те години на миналия век са предадени на общините. Поради липса на средства в момента те масово са отдадени на концесия или аренда. Частните собственици пък не влагат инвестиции и не проявяват загриженост за тяхното състояние главно поради липса на средства, а в много от случаите поради липса на компетентни технически лица. Това изтъкна доц. д-р
инж.Стефан Модев, декан на Хидротехническия факултет в Университета по архитектура, строителство и геодезия, ръководител на организирана от Научнотехническия съюз по строителство кръгла маса "Наводнението в Цар Калоян - причини, изводи, поуки". Той е и ръководител на колектива, подготвил обследването на поразения от придошлата вода район.

Европейският съюз търси 1.5 млрд. евро за свързани с водите и глобалното затопляне мероприятия, които могат да нараснат до 8 млрд. евро, ако бъдат отложени за 2010 - 2020 г., припомни при откриването на форума за малките язовири и наводненията председателят на Научнотехническия съюз по строителство акад. Ячко Иванов.  Проблемите с наводненията и особено с интензивните, но кратки валежи, са характерни за цял свят. Те ще стават все по-актуални с промените в климата, допълни той. В дискусията участваха представители на Министерството на извънредните ситуации, на Изпълнителна агенция "Хидромелиорации", Басейнова дирекция "Дунавски район", УАСГ, БАН, и др.
Ръководеният от доц. Стефан Модев екип е извършил комплексно

обследване в района на град Цар Калоян
с оглед установяване на причините за наводненията от месец август 2007 г. на територията на общината. То се основава на информация от различни институции, от анкети на място и проучвания на терен, и установява, че вероятната валежна височина за 6 август м.г. е 330 мм, а за двата последователни дни е 465 мм, което вече е изключителен валеж с повторяемост под 1 път на 3333 години до 1 път на 10 000 години. Язовирните стени във водосборния басейн на река Хлебаровска са проектирани и изградени през 60-те години на миналия век, като съоръжения IV клас и техните преливници са оразмерени за значително по-малки от тези водни количества.
Като главна причина за наводненията изследването намира изключителния валеж, а като второстепенна - проводящата способност на преливниците на язовирите, на речното корито и на мостовите съоръжения, които се оценяват като "недооразмерени". Лошото състояние на облекчителните съоръжения и стените на язовирите не е основна причина за наводненията, даже и тези съоръжения да бяха в идеално състояние, централната част на Цар Калоян щеше да бъде наводнена в значителна степен, се казва в доклада.
Анализ на експлоатационното и техническо състояние на язовирите - общинска собственост, на територията на Басейнова дирекция "Дунавски район", където се намира град Цар Калоян, представи инж. Цветанка Димитрова от дирекцията. Дунавският район за басейново управление с център град Плевен обхваща 45% от територията на България с 643 язовира общинска собственост с традиционни земнонасипни стени.
Настоящото състояние на хидротехническите съоръжения се характеризира с

влошени технически характеристики, лоша експлоатация и често възникване на екстремни условия
липса на документация от строителството, неправилна експлоатация и поддръжка. В момента почти целият им мъртъв обем е запълнен с наноси, а в някои от тях с наноси е запълнен и голяма част от работния обем, което се дължи на дългия експлоатационен срок - повечето от тези язовири са строени през 60-те години на миналия век. Това води до намаляване на използваемия обем и увеличаване на вероятността от затапване на основния изпускател, което е недопустимо при нормална експлоатация, каза инж. Димитрова.
Собственикът и висококвалифицираният персонал при правилната експлоатация на хидротехническите съоръжения в съответствие на Наредба №13 е необходимо да извършват пролетни и есенни технически прегледи с протоколи, а на всеки три години - анализ на техническото състояние и изготвяне на доклад, експертни технически съвети, завършващи с решение с посочени заключения и препоръки за предстоящата експлоатация. Тези дейности масово не се извършват, подчерта Цветанка Димитрова.
Да бъдат изпуснати повечето малки язовири в България, които не отговарят на техническите изисквания, предложиха участници във форума. От "Гражданска защита" отговориха, че имат права само по оперативната защита, а за състоянието на съоръженията отговаря Министерството на околната среда, което трябва да осигури текуща защита чрез технически средства. За аптеките има специални изисквания, а при язовирите, където също става дума за човешки живот, защо всеки може да бъде концесионер? Да бъде въведен технически паспорт за язовирите, те да бъдат или бракувани или ремонтирани, бяха някои от въпросите и предложенията на участниците.

Предложения
->Да бъдат създадени технически паспорти на язовирите
->Да се въведе специален ред и изисквания за компетентност към концесионерите
->Законово да бъдат бракувани или ремонтирани неподдържаните съоръжения
->Да бъдат завишени изискванията за оразмеряване и вероятност за високи води