Спортен комплекс е комбиниран с център за природни бедствия
През последните 20 години японският архитект Шухей Ендо от Осака е създал свой стил чрез успешна практика - размиване на границите. Като използва своя предпочитан материал - стоманата, 48-годишният проектант създава стени, които се издигат спираловидно и се превръщат в покриви, интериорни пространства, които незабележимо се преливат в екстериор. Един от неговите последни проекти - "Мики Бийнз Доум", е полусферична сграда, която се слива с парковата среда. Тя е "скрита" под обрасла с трева стоманена обвивка и функционално комбинира зала за тенис на закрито и център за извънредни ситуации - каквито не липсват в японската префектура Хиого.
Проектът е малко закъснял отговор на голямото земетресение в Ханшин от 1995 г., което срина със земята цялата околност на Кобе. Като констатира, че гражданите и обществените агенции са зле подготвени за катастрофи от висока степен, ръководството на префектурата решава да изгради голям регионален център за реакция при бедствия. Тъй като струпването на бездомни хора, камиони за доставки на помощи и хеликоптери ще изискват доста пространство за маневриране, правителството закупува терен от 30 хектара в околностите на Мики, град с 84 хил. души население на 30 км западно от Кобе.
В момента теренът вече е осеян с десет структури - център за противопожарна подготовка, закрит земетръсен симулатор и разнообразни спортни съоръжения. Повечето от новите сгради са просто паралелепипеди, които изпъкват остро на фона на развълнуваните зелени хълмове. "Квадратната сграда е много силна и строга", обяснява Ендо. "Заоблените извити форми се преливат и се вписват по-добре в пейзажа." Предвид тази концепция архитектът създава органичните форми на своята сграда съобразно заданието и особеностите на терена.
В случай на земетресение или тайфун снабдителните камиони могат да влязат директно в сградата от 16 хил. кв.м площ благодарение на мобилните стъклени панели на четири места по периметъра на обекта. Оформен като гигантска топка за тенис, вкопана в земята и облицована с привличащи вниманието жълти плочки, входът не може да бъде сбъркан или подминат. Той води до голямо подобно на пещера пространство, в където са разположени девет тенис корта - по четири от двете страни на централния корт на по-ниско ниво с 1500 зрителски места, изработени от дърво и боядисани в тревно зелено. Единствените отделни пространства са кафенето, административните канцеларии от двете страни на входа и съблекалните за мъже и жени в дъното. Дебел 25-сантиметров слой от облицован с плочки стоманобетон тръгва от пода, "драпира" тези отделни помещения, преминава в задна стена на сградата в дъното, откъдето се прелива в покрива.
По време на строителството исках да минимизираме използваната стомана, както и да направя сградата максимално енергийно ефективна, казва архитектът. Системата от ферми намалява нужната стомана, оберлихтите, фотопанелите и удачно разположените прозорци дават гаранция, че сградата ще функционира нормално и ефективно дори след природно бедствие. Покритите с антиултравиолетов слой елипсовидни оберлихти, които също така имат функцията да контролират и количеството светлина, осигурява достатъчно осветление за дневни партии тенис. Слънчевите колектори над средния оберлихт захранват осветлението в съблекалните и другите обслужващи пространства и могат да осигурят достатъчно енергия за осветление на целия интериор при спешни случаи.
Дори без електричество във вътрешността на спортния комплекс е с десетина градуса по-хладно през лятото и съответно по-топло през зимата. Този ефект се дължи до голяма степен на петсантиметровия слой от пръст и трева, който обвива сградата отвън. От южната страна, където е най-силното слънчево греене, затревяването е до 20 метра и напълно скрива стоманената структура от погледа. Архитектурата е изкуствен, специално създаден феномен, а не природен, но аз исках да минимизирам усещането за това, обяснява проектантът. На практика той постига този ефект, като обвива стоманената структура с почва, засята с 10 вида растения, напоявани от специално отвеждана до тях дъждовна вода. Ендо се надява с времето дивите растения и треви да завземат напълно тази територия.
Последната добавка към серията от проекти на Ендо според автора е архитектурен аналог на "бавна закуска" - антипод на конфекцията, "бързата закуска" в храненето на McDonald’s и KFC. Архитектът се надява проектът постепенно да стане по-зрял с настъпването на дивите растения и със сливането на изработените от човешка ръка материали с пейзажа. В Япония - страна с традиции при дървените сгради, чиято истинска красота става факт едва след години на бавно стареене, това едва ли е нова идея. В наше време обаче, когато модерните сгради имат все по-интензивен, но и по-кратък живот, малко архитекти са склонни да залагат такива дългосрочни перспективи.