След близо две години подготовка в парламента влезе законопроектът за културното наследство. Вносители са почти всички членове на парламентарната комисия по култура начело с председателя й Нина Чилова.
Въпреки че страната ни е трета в Европа по брой на културно-исторически паметници, опазването им е по силата на закон от 1969 г. Законопроектът заменя думата "паметници" с "ценности", които могат да бъдат държавна, общинска или частна собственост.
Проектодокументът представя съвсем нови положения като частни музеи, частни колекции, концесия на недвижими паметници на културата.
Парламентарната комисия го одобри миналата сряда на първо четене, но критиките останаха. Най-вече депутатите спорят за движимите ценности и регламентирането на частните колекции. Критикува се и това, че за културни ценности и произведения на изобразителните изкуства не се броят тези, чиито автори са живи или от смъртта им не са минали 70 години.
Отдавна се говори за законова възможност за отдаване на концесия на недвижимите паметници на културата. Законопроектът го позволява, но не и за обектите от световно и национално значение. Концесия не се позволява и ако паметниците не са изцяло проучени. По този начин се вадят най-добрите паметници, за концесия остават по-малките и незначителните, отбеляза археологът проф. Николай Овчаров. Той и колегата му Борислав Китов са за по-либерален режим за концесия  - и за националните паметници, както и за тези, които се проучват. На практика почти всички недвижими паметници имат още проучвания, а това ги лишава от концесия, коментира Овчаров. Около 1350 пък са паметниците с национално значение и не за всички държавата има средства да се грижи, смятат археолозите.
Законопроектът не конкретизира правилата за концесия, но посочва териториално-устройствената защита. Тя включва:
->режими за опазване
->устройствени схеми на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство
->устройствени планове на защитени територии за опазване и специфични правила и нормативи към тях
->планове за опазване и управление на недвижими културни ценности
->проектиране, съгласуване и одобряване на устройствените планове и на проектните документации (инвестиционни инициативи и проекти за намеси) в защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство и контрол по тяхното прилагане и изпълнение
->финансиране и извършване на дейности в недвижимите културни ценности и в охранителните им зони за целите на тяхното опазване и експониране.
До края на месеца законопроектът за културното наследство може да бъде приет от парламента на първо четене, каза министърът на културата Стефан Данаилов. Според него така ще има време между двете четения да се прецизират внимателно текстовете и законът да е готов до края на годината. Според Министерството на културата законопроектът трябва да се синхронизира с Наказателния кодекс и да се повишат санкциите. Не трябва да се действа прибързано само и само да има закон, подчерта министър Данаилов.
Едно от предложенията на Министерството на културата е срокът за регистрация на частните колекции да се удължи от 3 поне на 6 месеца.
Законопроектът предвижда в структурата на Министерството на културата да се създаде инспекторат за опазване на културното наследство, който е на пряко подчинение на министъра на културата. Към министъра на културата се създава специализиран експертен съвет, който включва директора на Националния институт за паметниците на културата, директора на инспектората, по един представител на Археологическия институт с музей при БАН и на Камарата на архитектите, както и експерти по реставрация и консервация.

Концесия върху недвижими ценности
->Не се предоставя концесия за следните недвижими културни ценности:
->с категория световно и национално значение
->археологически обекти - непроучени или с незавършено археологическо проучване
->мемориални обекти и комплекси, свързани с паметта за значими събития и бележити личности
->музейните сгради и комплекси.
->С концесионния договор не могат да се променят режимите за опазване на недвижимата културна ценност, обект на концесията, определени по реда на този закон.
->Концесията се предоставя за срок до 20 години. Срокът може да бъде продължен до 15 години, ако не се установи по надлежния ред неизпълнение на задълженията по концесионния договор.
->Обектът на концесията включва и концесионна територия, която се определя с подробен устройствен план при спазване на режимите за опазване на конкретната недвижима ценност.
->Органи по чл. 19, ал. 1 и 2 от Закона за концесиите за недвижимите културни ценности са:
->министърът на културата - за обектите, държавна собственост
->кметът на общината по местонахождение на обекта на концесията - за обектите, общинска собственост.

Задължения на собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности:
->да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон, Закона за устройството на територията и на актовете по прилагането им
->да уведомяват НИПК, регионалните инспекторати по опазване на културното наследство и общинските органи за настъпили увреждания по тях или за действия спрямо тях в нарушение на този закон
->да съгласуват с НИПК проектите за промяна на предназначението, ремонти и изменения по външния и вътрешния вид на недвижимата културна ценност, както и в случаите на делба
->да предоставят необходимите документи и да осигуряват достъп и съдействие на компетентните органи при осъществяване на правомощията им, посочени в закона
->да предоставят публичен достъп, когато ползването на недвижимата културна ценност е свързано с експозиционна дейност
->когато в имота има експонирана недвижима археологическа ценност, лицата са длъжни да осигурят правото на публичен достъп.