"Агора театър" е необичаен проект за малък холандски град
Едно от известните холандски архитектурни бюра, UNStudio, избира интересно архитектурно решение за проект за многофункционална зала на брега на езерото Ислемеер. Бен ван Беркел е главният проектант на "Агора театър" с 3400 кв.м разгъната площ, две зрителни зали със 753 и 207 места, ресторант и други съоръжения, проектът е завършен през миналата година. Необичайни са както ъгловатите форми, така и слънчевите и огнени оттенъци, в които те са облечени.
Комплексът е разположен в малкото градче Лелистад, отдалечено предградие на Амстердам на езерния бряг. Когато общината кани през 2002 г. архитектурни бюра за участие с концепции за многофункционалния комплекс, вече е в ход проект за ревитализация на района, разработен от Адриаан Гойзе от ротердамското градоустройствено и ландшафтно бюро West 8.
Градчето е основано през 1967 г. и служи като илюстрация на градоустройствения модел в Холандия от тази епоха: комбинация на безлични ниски и средновисоки тухлени структури. Сградите ограждат голямо открито пространство, където в събота и неделя се провежда местен пазар, без обаче да бъдат достатъчно обединени, така че да образуват единна група. Според схемата на Гойзе "Агора театър" трябва да бъде организиращ елемент на това обществено пространство.
Проектът на UNStudio се справя с основните недостатъци на такъв тип сгради, като интегрира цялостната структура. Основата на сградата с метална конструкция е правоъгълна с изключение на зигзагообразната северна страна, остъкленото входно пространство на партера и по-малката зала два етажа нагоре. Във вертикален план сградата като че ли изскача от терена и смело се накланя на север, оформя голям хоризонтален обем, който се слива с галерията отгоре чрез още няколко причудливи ъгловати обеми.
Като създава усещането за миниатюрна планина, обвивката на сградата е съставена от отделни елементи, които включват панели от стомана, гофриран алуминий и алуминиева мрежа в добавка към стъклените елементи. Използването на различни метали демонстрира способността на съвременните холандски архитекти да създават преходни и трансцендентни обекти от обикновени материали и в същото време разширява присъщите качества на призматичния обем. Сградата, подобно на сръчен танцьор, интригува наблюдателя от всички страни. Предвид факта, че обектът стои свободно на централния площад на Лелищад с главните входове, обърнати към пътните връзки, вместо към площада, динамизмът на фасадите гарантира диалог както с града, така и с пътните връзки.
Цветовата палитра на "Агора театър" може би в най-голяма степен насища околното обществено пространство с енергия. Външните панели са решени в малки, но впечатляващи по цвят елементи в наситено жълто и оранжево. Като обяснява избора, Ван Беркел подчертава ролята на околната среда. Всички здания в района от 60-те години на миналия век изглеждат еднакво, а нашата цел беше да докажем, че театърът може да изглежда по различен начин, коментира проектантът.
Получен е ефект на калейдоскоп. През деня екстериорът на "Агора театър" е като ентусиазиран уличен певец в динамичната градска среда на градчето в процес на ревитализация. През нощта "купчината" от форми и отблясъкът на фоайето надвисват над хоризонта към близката жп гара и примамват ежедневно пътуващите работници и служители да се насладят на културни преживявания, преди да се запътят към къщи.
Освен че е своеобразно отражение на екстериора, вътрешността на комплекса работи заедно с външната архитектура за интегриране с градската среда. Този факт е особено забележим в главното фоайе. Като го разполагат в края на серия от обществени пространства като зоната за закупуване на билети и гардероба, проектантите от UNStudio канализират движението на посетителите, а барът се превръща в организационен елемент. Долната страна на стълбите създава ефект на таван и осигурява повече уют за оцветената в червено зона.
"Агора театър" е не само знаков проект за архитектите в плен на пространственото конструиране с триъгълни елементи, но също така и критична точка за самите проектанти. Преди десетина години Ван Беркел и неговият партньор Бос са създавали сгради, насочени повече към цветово третиране и визуални ефекти, отколкото към морфологията. При този проект те се връщат към трансформационния подход и архитектура, която не жертва динамичната си обвивка. На практика точно тези особености могат да помогнат градчето Лелищад да загуби своята малко безлична физиономия. В последно време все повече съм на мнението, че трябва да бъдем експериментатори и новатори всеки път, когато изскочи такава възможност, коментира Ван Беркел.