Столичната община ще осигури средства за извършване на капитален ремонт на сградата на Столичната библиотека на площад "Славейков". Миналата седмица на заседание на постоянната комисия по финанси и бюджет бе решено да бъдат отпуснати 1.15 млн. лева от общинския бюджет за извършване на ремонт на сградата. Средствата ще бъдат приведени от Специализирания общински приватизационен фонд, направление "Инвестиции и придобиване на ДМА". Направени са количествено-стойностни проучвания за необходимите строително-ремонтни работи от "Софинвест", каза зам.-кметът на Столичната община Минко Герджиков.
От 17 години Столичната библиотека се помещава в сградата - паметник на културата, на площад "Славейков" №4, която е построена през 1928-1932 г. Тя е с монолитна стоманобетонна конструкция, състои се от сутерен, партер, пет етажа и шести, тавански етаж. Покривната конструкция е дървена - покрита с керемиди, а на места - с поцинкована ламарина. Ремонтът на покрива е извършван през 2000 г.
Правени са няколко частични ремонта, но като цяло на сградата не е извършван капитален ремонт.
В момента се налага извършването на ремонт на сградата поради наличието на течове, които създават риск за книжния фонд. Прозорците са дървени и вследствие на дългогодишна експлоатация в долната част са изгнили и трябва да се подменят. Фасадите откъм двора са с подкожушена мазилка, парчета от която постоянно падат и представляват опасност за преминаващите посетители. Същевременно през последните няколко години драстично зачестиха авариите в топлофикационната и водопреносната и канализационната система на сградата. Това създава опасност от наводняване на помещенията с книги. Направени са предписания на компетентни органи за подмяна на водопроводни тръби.
Сградата не е пригодена за достъп на хора с увреждания. Затова е необходимо да се извърши монтаж на съвременен асансьор и да се изгради рампа за инвалидни колички.
Наложителна е подмяната на пожароизвестителната система. За това е дадено също предписание на органите за пожарна и аварийна безопасност.
Основната рамка от сгради на площад "Славейков", сред които е и Столичната библиотека, се оформя през 20-те и 30-те години на ХХ век. Тогава се появяват и най-значимите постройки - Учителската каса (вече бившето кино "Славейков") през 1924 г., Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (днес Столичната библиотека) през 1928 г. и Френският институт през 1934 г.
Сградата на библиотеката е реализирана през 1928 г. при управлението на кмета Владимир Вазов. Тогава се е създал Общинският музей с три отдела - музей, библиотека и архив. Библиотеката била официално открита през лятото на 1929 г. в тъмен югоизточен, 70 квадратни метра салон на площад "Славейков" №9, където били подредени книгите, и 18 читателски места. През последвалите години Столичната библиотека била премествана няколко пъти - на пл. "Света Неделя" №2, бул. "Мария Луиза" №47, пл. "Бански" №3, ул. "Славянска" №13, ул. "Гурко" №1. Едва през 1990 г. тя отново е върната на площад "Славейков". Столичната библиотека събира около 1 млн. книги, периодични издания, произведения на изкуството и културата.

Сградата е паметник на културата
Сградата е изградена по проект и под ръководството на едно от големите имена в българската архитектура и една от първите жени архитекти - Виктория Ангелова (1902 - 1947). Проектът е разработен след спечелен вътрешен конкурс на министерството през 1926 г. Първоначално е замислена и изградена като сграда на Земеделския съюз, после става сграда на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Била е достроявана през 30-те години с едно допълнително крило към. ул. "Раковски". Фасадата на сградата е представителна, решена в духа на опростената класика, вертикално разчленена с голям ред пиластри. Входът е разположен централно в ризалит и оформен от троен мотив чрез апликирани квадратни колони и атика. Разчленен касетъчен корниз завършва петия етаж. Входът на вратите е украсен с три каменни глави и монументална скулптурна композиция от две седящи фигури - жена, олицетворяваща архитектурата, и мъж - строител, с автори М. Иванов, К. Шиваров и Ст. Пейчев. В интериора на сградата проличават стиловите особености на сецесиона. Видими конструктивни елементи - колони, оформени в ранна класика, от мраморизиран варовик и греди с вити декорирани конзоли, са характерни елементи в интериора. Трираменната официална стълба е монументална, с парапет в комбинация от камък и месинг. Стените са с мраморна облицовка, вратите също са обрамчени с мрамор, подовите настилки са красиви цветни мозайки. Стъклописите са на Харалампи Тачев, изработени от Ф. Зайлер в Мюнхен. Сега зала №403 в сградата на площад "Славейков" 4 носи името Виктория, а до входа има паметен надпис за българската архитектка.