Реставрираха емблематична сграда на ул. "6-ти септември" в София
В строителството са участвали четири фирми
На 10 юни официално бе открита завършилата реставрация на една от значимите сгради - паметници на културата, в София. В зданието на ул. "6-ти септември" сега се помещава Държавната агенция за метрология и технически надзор.
Проектът за реставрация и консервация на фасадите е дело на ЕТ "ЕМ - Емил Митев". В изпълнение на строително-ремонтните и консервационно-реставрационните работи са участвали четири фирми. Реставрационните и строително-ремонтните работи по вътрешните фасади и калкана на сградата са изпълнени от фирма "Реставрация 02" ООД, София. Вътрешният ремонт на сградата е извършен от фирма "Мегатурс" ООД, София. Фирма "КИМКО - К.К." ЕООД, София, е извършила консервационно-реставрационните работи по фасадите на сградата - по ул. "Ген. Гурко" и ул. "6-ти септември". Фирма "ОКТА ЛАЙТ" ООД е изработила художественото осветление на фасадите.
С писмо №1787/21.05. 1976 г. на Националния институт за паметниците на културата (НИПК) сградата е обявена за архитектурен, художествен и исторически паметник на културата. Тя е включена под №590 в актуализиран списък на индивидуалните паметници на НИПК.
От 2005 г. са предприети действия от Държавната агенция за метрология и технически надзор за обновяване на сградата. Предвидени са ремонт на покрив, вътрешен ремонт, изпълнение на консервационно-реставрационни и строително-ремонтни работи по фасадите с цел възстановяване на първоначалния облик на сградата. В изпълнение на решение на Експертния съвет на НИПК е изпълнено и художествено осветление на фасадите по ул. "Ген. Гурко" и ул. "6-ти септември".
В периода от 1895 до 1958 г. сградата е строена, надстроявана и частично възстановена след бомбардировките над София. Тя е една от първите обществени сгради, построени в София след Освобождението на България. Не е известно кой е авторът на архитектурния проект, знае се обаче, че в периода 1878 - 1899 г. обществените сгради в София са проектирани основно от чуждестранни архитекти - Колар, Грюнангер, Швамберг, Монтани и Иванович. Вероятно при строежа са участвали няколко проектанти. Личи разминаване между разпределението и фасадите. Сградата е с две крила, разположени на улично-регулационната линия на ъгъла на улиците "6-ти септември" и "Ген. Гурко". Различават се две планови схеми - към ул. "Ген. Гурко" и към ул. "6-ти септември", всяка сама за себе си симетрична и обединени по изкуствен начин от заоблената ъглова част. Фасадите на ул. "6-ти септември" и "Ген. Гурко" са разчленени хоризонтално с два корниза, вертикално с декоративни пиластри, над прозорците има гипсови орнаменти. Фасадата по ул. "Ген. Гурко" е декорирана по-пищно и детайлно. Двете вътрешни фасади са семпли.
Сградата се състои от партер, първи - "белетаж", втори и трети "атичен" етаж, който е изграден в началото на 30-те години на ХХ век. Партерният етаж е решен в класически дорийски ордер. Главният вход е подчертан с профилирана арка, с ключов камък, представляващ лъвска маска. Входът - проход към вътрешния двор, също е засводен и е увенчан с корниз, повтарящ профила на дорийските пиластри. Прозорците са правоъгълни, с щукатурна профилирана рамка с ключов камък. На фасадата на ул. "6-ти септември" прозорците са събрани в двойка.
Вторият етаж е по-нисък и е решен в йонийски ордер. Над всеки прозорец има картуш с дъбови листа и лента. В междупрозоречните полета и сдвоените пиластри е разположен фриз с растителни елементи и кръгли медальони с венци. Украсена е с картуши, с раковини и акантови листа, огледално разположени. Завършва с триъгълен фронтон, в който е разположен медальон с волути и растителни мотиви.
Третият етаж е издигнат по-късно и няма орнаментална украса.
Сградата е пострадала от бомбардировките през Втората световна война. При възстановяването й в следвоенните години е възстановена само част от сградата, като са запазени част от декоративно-пластични елементи по фасадата по ул. "Ген. Гурко".
По първоначален замисъл сградата е била предвидена за административни функции, като според исторически данни е използвана за нуждите на тогавашния Министерски съвет. Това е предопределило и схемата на разпределението по етажите - коридорен тип с двустранно разположени помещения. През годините сградата е ползвана от министерството на просветата, а след 1944 г. в нея се разполагат различни служби към Министерския съвет. С договор за покупко-продажба от 26 септември 1971 г., сключен между Централния кооперативен съюз и Комитета по качеството, стандартизацията и метрологията, собствеността на сградата е прехвърлена на комитета. До август 2005 г. в сградата се помещават Държавната агенция за метрология и технически надзор и Българският институт по стандартизация.