Бъдещето на един град като курортно средище може да има две еднакво вероятни перспективи. Едната - недоразвита инфраструктура, объркани и замиращи функции с постепенен упадък и губещи позиции на външния и вътрешния пазар, и втората - възраждане в условията на все по-високи изисквания и конкуренция на пазара за лечебно-рехабилитационни, оздравителни и рекреационни туристически услуги. Тези две възможности в развитието на Банкя са разгледани в тематично изследване "Развитие и обогатяване на курортно-туристическите функции и възможности на Банкя чрез използване на потенциала от минерални води и други природни фактори". То е изготвено във връзка с проекта за общ устройствен план на район Банкя към общия устройствен план на София, който е дело на общинското предприятие "Софпроект-ОГП". Тематичното изследване е възложено на екип с ръководител проф. инж. Константин Щерев. В настоящия материал на базата на изследването ще представим какво може и трябва да се направи за развитието на потенциала на курорта.

В изследването е направена преоценка на курортно-туристическите перспективи и функции на района. В общия уст­ройствен план на София е заложена стратегия за използване на потенциала от минерални води в района на Столична община. Специално внимание е обърнато на Банкя поради значението й в като балнеоложко и климатично средище за лечение, рехабилитация и активен отдих.
В досегашното развитие на Банкя може да се открият няколко значими постижения. Осъществено е мащабно и съдържателно сондажно-хидрогеоложко проучване на находището от минерални води. Доказани са големи и реални възможности за увеличаване на добива и потреблението на минерална вода за лечение, профилактика и активен отдих, водоналивно производство и свободно пиене. По държавна и ведомствена линия в курорта е изграден сериозен и дълготраен фонд от бази за лечение.

Недостатъци
Сегашното състояние на града е далеч от възможностите си за развитие и просперитет като град с претенции за национален курорт и привличане на чуждестранни посетители. Изключение в това отношение са усилията на новия СПА хотел "Банкя палас" за организирането на приятен отдих за неговите клиенти.
В Банкя не е постигната необходимата за всяко курортно-лечебно средище пространствена и функционална обособеност на две основни курортни дейности - лечебно-рехабилитационна и рекреационно-оздравителна. Ситуирането на лечебно-рехабилитационни и почивни заведения е направено без градоустройствена идея или замисъл. Определящи фактори за местоположението, функцията и съдържанието на повечето заведения са били господстващите в близкото минало многоведомствени курортни бази.
Банкя разполага с крайно оскъден и сравнително еднообразен фонд от водолечебни съоръжения. Повечето от тези съоръжения са инсталирани в избени, приземни и други нефункционални и неудобни помещения на различни ведомствени курортни заведения. Основните водолечебни съоръжения в курорта са построени преди 90 години. Минералната баня има архаична за днешно време структура и технология. Възможно е тази сграда да се впише като архитектурна забележителност. С функционално и технологично вътрешно преустройство в нея е възможно да се развие и център за екзотични и атрактивни водно-топлинни и двигателни процедури и услуги в духа на античните традиции.
Друг недостатък на наличните водолечебни звена е, че те осигуряват твърде ограничен и беден асортимент водни процедури, най-често с невисоко качество. Това може да се промени чрез изграждане на централизирани (обслужващи целия курорт), високотехнологични и функционални заведения с целия необходим и възможен набор от къпални, инхалационни и естетически процедури, апликации с минерални води, хидроминерални разтвори и други.
Всички балнеолечебни звена в Банкя са изградени без функционална връзка с външната природоклиматична среда и нейните здравословни фактори. В модерните водолечебни центрове такава връзка е задължителна. Тя се осъществява чрез функционален и технологичен излаз към открити минерални басейни и съоръжения за слънчево-въздушни и двигателни процедури на открито. По този начин се постига едновременно и съчетано използване на оздравителния потенциал на минералните води, слънчево-въздушните фактори и физическата активност през всички сезони на годината. Съчетанието е полезно както за профилактика и закаляване на здрави хора, така и за лечение.
Най-важната функция - общооздравителна и рекреационна, за хората без здравословни проблеми е практически неразвита в Банкя. Причината е липсата на необходимата инфраструктура и организация, както и на необходимата технологична база. Това е система от покрити и открити съоръжения за оздравителни, рекреационни и естетически процедури. Възстановеният и модернизиран плаж в центъра на курорта не отговаря на нуждата от пълен функционален набор от съоръжения. Технологичният център за подобна дейност се нуждае от обширно и отворено към планината и чистата природа пространство, в което има функционален простор и връзка със заведения за подслон и хранене.
Изоставането на курорта Банкя в сравнение със съвременните водолечебни центрове не може да се преодолее без цялостна концепция и стратегия за развитие. Водеща роля и отговорност за наложителните радикални промени в развитието и организацията на курорта има общината.

Възможното потребление на минерална вода
Възможният и допустим средногодишен добив на минерална вода в Банкя през следващите 50-60 години е 30 литра на секунда, или 2600 куб.м. Добивът се осъществява от широкостволен дублиращ сондажен водоизточник. Във връзка със сезонните промени в потреблението на минерална вода добивът може да се планира и управлява в границите 22-42.5 литра в секунда. Добивът на минерална вода от зоната край Иваняне се осъществява от действащия сондажен водоизточник при средногодишен дебит 2.5-3 литра в секунда и експлоатация само на дълбокия водоносен хоризонт.
Потреблението на минерална вода за къпални и питейни процедури и услуги може да се планира при следните разходи и величини:
->за една къпална услуга в открити/покрити къпални съоръжения с общооздравително, рекреационно и спортно предназначение - 300 литра или двойно по-малко, ако се използват циркулационни пречиствателни уредби
->за пиене с лечебна цел - до 2 литра на човек дневно
->за производство - от 150 до 400 куб.м на ден.
Привлекателността на Банкя ще зависи от възможността да се използват подсилващите ресурси и модерните технологии на лечебно-оздравителните процедури. Като средство за ефективно лечение се предвижда използването на водно-газови процедури. Те са първостепенно средство за рехабилитация при заболявания на сърцето. Предвижда се използване на преносими от други места минерални води за инхалационни процедури, използване на калолечебни суровини, процедури и услуги от типа на античните терми, руските и скандинавските бани.
С общия устройствен план на Банкя са заложени възможности за развитие на лечебно-рехабилитационни и рекреационно-оздравителни курортни функции, както и на терени за осъществяване на водоналивно производство.
Защитените зони и терени за развитие на основните и спомагателните курортни дейности са съобразени с цялостното развитие на курорта Банкя, което е свързано със съдържанието и пространствено обособеното развитие на лечебно-рехабилитационни и рекреационни дейности.

Лечебно-рехабилитационна дейност
Тази функция се планира като обслужване на 3000 души при среден престой 30 дни. В съдържателен план се предвижда развитието на модерни и ефективни средства, методи и технологии за физикално лечение и възстановяване при заболявания от традиционния за курорта кардиологичен и неврологичен профил.
Необходимо е да има едновременно и съразмерно развитие на двете съставни части на минералната база - леглова база и съоръжения за лечебно-рехабилитационни процедури и услуги. Легловата база ще се формира от обновените и модернизирани съществуващи санаториуми и рехабилитационни заведения и от нови, които ще допълнят общия брой на качествените бази.
Предвижда се преустройство и модернизация на лечебно-производствените звена в някои от действащите санаториални заведения и изграждане на нова балнеофизиолечебна база за централизирано и едновременно обслужване на комплекса от санаториални заведения около центъра за сърдечно-съдова рехабилитация.
Нова централизирана балнеофизиолечебна база, както и автономни лечебно-производствени звена в отдалечените санаториални заведения трябва да се съобразят и изградят с функционален и технологичен излаз към външната природоклиматична среда чрез набор от открити съоръжения за водни, слънчево-въздушни и двигателни процедури и въздействия през всички сезони на годината.

Ситуирането
на лечебно-рехабилитационните дейности до голяма степен е предопределено от местоположението на повечето действащи санаториални и рехабилитационни заведения. Това е пространството между улиците "Стефан Стамболов", "Хисаря", "Варна", "Максим Горки", "Св. св. Кирил и Методий", "Ал. Стамболийски". Към него се приобщава паркът "Кестените" с минералната баня и прилежащите терени около Военния санаториум и някои други курортно-лечебни заведения в североизточния склон на Теневия баир.

Рекреационно-оздравителната дейност
Планирането на рекреационната дейност се предвижда за около 7500 души. Материалната база се формира от център за оздравителни и рекреационни процедури и услуги с минерални води. Предвижда се и система от заведения за подслон, хранене и развлечение. Центърът за рекреационни услуги ще има площ от 60 до 100 дка и ще се състои от блок за управление, медицинска диагностика, модулирана система от покрити съоръжения за всички възможни процедурни и услуги и система от открити водни съоръжения, слънчево-въздушни, двигателни и други процедури. Системата от заведения за подслон включва хотели, пансионати, ресторанти, сладкарници, игрални клубове.
Най-благоприятните природоклиматични условия и свободни терени за разгръщане и развитие на рекреационно-оздравителната дейност в курорта се очертават в седловината Бански рид, която е разположена югозападно от града в пространството между Михайловската река от запад и Купен дол от изток. Очертаната местност има надморска височина 730-760 м, много добра слънчева експозиция, обширна територия, неуязвена природна среда и широк излаз към най-високата и живописна част на Люлин планина. Това е пространството, в което най-пълно и продължително през годината оздравителният потенциал на климата ще се умножава и подсилва от здравословните въздействия и ефекти на минералните води.
Съществен фактор за привличане на туристи и развитието на курорта в Банкя може да има експонирането на хидрогеотермалното находище и неговите външни сондажно-изворни елементи като природна забележителност. Това може да се постигне чрез моделно-имитационно и документално експониране на естествените и на сондажните минерални водоизточници и невидимата термоводоносна система, в която се формира, възпроизвежда и пренася минерална вода и земна топлина. Експонирането на най-важните водоизточници (естествения извор, сондаж 1 ВКП, сондаж 3 хг, сондаж 2 хг и сондаж 1 хг - Иваняне) може да се осъществи с подходящо преустройство и оформяне на надсондажните съоръжения. Използването на прозрачни тръби и арматури ще позволи непосредствено наблюдение на процесите на изтичане и добиване на минерална вода от земните недра. Образна представа за природата и функционирането на цялостната термоводоносна система може да даде една компютърна анимация, допълнена със статични хидрогеоложки модели и документални характеристики.

Терени за развитие на водоналивно производство
За това са необходими два терена. Единият е отреден около сондажния минерален водоизточник С-1 хг под спирка Иваняне, където вече се извършва строителство. Вторият трябва да се търси в западния край на Банкя към кв. Михайлово. Изискванията към него са да не бъде по-малък от 5-6 дка и да има добра възможност за извозване на продукцията чрез обходна пътнотранспортна връзка, която не смущава режима в лечебно-рехабилитационната курортна зона.
Идеите за перспективното развитие на Банкя очакват нов административен подход за възвръщане на традиционния курортен облик на града, коментират специалистите. Това може да се постигне чрез модерни технологии и насърчаване на инвестиционните намерения за нова балнеоложка, туристическа и атракционна инфраструктура.

Минералните води на София
Хидротермалните ресурси на София в количествено, качествено и екологично отношение имат характеристики на едни от най-добрите в Европа. Особено важно и характерно за минералните води в София е, че поради дълбокото им залягане те са добре защитени и слабо уязвими от замърсяване и изтощаване. Водите с дълбока циркулация, които се формират на дълбочина 750 - 1000 м, се отличават с висока алкалност (рН 9.3-10), по-високи температури (над 35-40 0С) и с по-голяма продължителност на водообменно-репродуктивния цикъл (500 - 1000 години). От тази категория са минералните води в находищата при Централна баня - Баталова воденица, Лозенец, Княжево, Горна баня и Банкя. Всички те имат ценни питейни качества и са отлична суровина за бутилиращата промишленост, както и за балнеоложки цели.
Водите, които са с по-плитка циркулация, се формират на дълбочина от 450 до 700 м и се отличават със субтермална реакция (рН 7.5-8.5), субтермални температури (25-30 0С) и съществено съдържание на алкалоземни елементи.
Води от прочутия Карлсбадски тип (содо-глауберови) са акумулирани в най-дълбоката част на Софийската котловина с приблизителни граници Връбница - жк "Хаджи Димитър" - Враждебна - Нови Искър. Потенциалните им възможности са от порядъка на 20 литра в секунда. В зависимост от своите характеристики, показатели и извлекаеми ресурси термоминералните води са подходящи за различни дейности, както и за свободно пиене и наливане. Има възможности за развитие на лечебно-профилактични, спортни, естетически и СПА процедури.