Бурното развитие на жилищния пазар в България, което се наблюдаваше в последните няколко години, е към своя край. Темповете на строителство и продажба на жилища се успокояват и в следващите няколко години пазарът ще се развива много по-умерено. За това свидетелства намаляващият обем на разрешителните за строеж, както и на броя сделки. Това не означава обаче, че пазарът на апартаментите в България е достигнал в развитието си Западна Европа. 
Страната значително изостава по нови жилища спрямо нивата в Европейския съюз. Средно за страната на всеки хиляда души са построени 1.6 нови жилища през последните три години спрямо 3 в Централна и Източна Европа и 7.4 в Западна Европа. Последното проучване на "Уникредит груп" показва, че все още има недостиг на жилища и в количествено, и в качествено измерение. "Въп­реки динамичното развитие на сектора в последните години предлагането на нови жилища все още не успява да задоволи напълно търсенето", казва Ерих Хампел, директор на направлението за Централна и Източна Европа в "Уникредит груп".
Общата застроена площ е нараснала с 3% през последните пет години, което в комбинация с демографските тенденции и ръста в търсенето на нови жилища предполага, че пазарът в България е далеч от точката си на насищане.
Като се имат предвид стандартната продължителност на строителния цикъл и последните данни за новоиздадените разрешителни за строеж "Уникредит груп" очаква предлагането на нови жилища да продължи стабилния си ръст през следващите три години с постепенно намаляващи темпове. Данните за последните две години показват умерено намаляване в обема на новоиздадените разрешителни за строеж на жилища в столицата, което може да е индикация, че бумът на строителството в София е отминал и строителната активност ще се преориентира към по-устойчиви темпове на растеж през следващите години, коментира Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк.
Успокоението в сектора е и резултат от международната финансова криза, поради която макроикономическата среда в момента не е много благоприятна, смята главният икономист за Централна и Източна Европа на "Уникредит груп" Дебора Револтела. Икономическият растеж в региона все още е висок, но новото оценяване на риска на международно ниво може да доведе до намаление на капиталите и затягане на условията за кредитиране - тези два фактора могат да окажат негативно въздействие на сектора на недвижимите имоти.
"Прогнозираме умерено темпо на ръст на сектора на имотите, но не и спад", казва Револтела. Според нея определени области трябва да бъдат наблюдавани по-внимателно - като ваканционните имоти в България. "Като цяло въпреки влошаване на международната обстановка количественият и качественият недостиг на жилища, съчетан с развитието на инфраструктурните проекти, ще продължат да движат нагоре пазара в дългосрочен план", обобщава главният икономист за Централна и Източна Европа на "Уникредит груп".
Въпреки това няма приз­наци търсенето на жилищния пазар да намалява - цените и качеството на жилищата растат, както и доходите на домакинствата. Търсенето ще продължи да се измества към сегмента на по-висококачествените апартаменти, където потенциалът за нарастване на цените остава над средния. Купувачите се изместват към по-просторните жилища, изградени с използването на висококачествени материали и съвременни енергоспестяващи решения, разположени в райони с добра транспортна и друга инфраструктура. Въпреки това обаче качеството на жилищата все още изостава в сравнение със стандарта в западните държави, като основна причина за това е, че голяма част от жилищата (около 80%) са строени в периода 1945 - 1990 г. Делът на тухлените жилища е 60%, като преобладаващата част от останалия сграден фонд са панелни конструкции. Около 40% от всички жилища са двустайни, докато тристайните представляват около 32%. Средното жилище в страната се състои от 2.8 стаи, има 64 кв.м използваема площ и 2.1 обитатели, докато в стара Европа едно домакинство разполага със средно 4.2 стаи и 87 кв.м използваема площ. Тези данни сочат, че жилищата, които съответстват на съвременните стандарти за качество, все още са ограничен брой, в резултат на което стремежът на домакинствата към притежаването на все по-висококачествени жилища ще остане най-важната движеща сила от страна на търсенето в средносрочен и дългосрочен план.
Според проучването на "Уникредит груп" в следващите 15 години 15% от домакинствата в страната планират да придобият къща или апартамент, в който да живеят. Търсенето на нови жилища е най-силно сред младите и хората на средна възраст, с доходи над средните за страната. Благодарение на нарастването на реалните доходи и по-лесния достъп до кредитиране  делът на недвижимите имоти в богатството на домакинствата се е увеличил значително. Търсенето е допълнително подкрепено и от българските емигранти, които са инвестирали значителна част от спестяванията си на местния пазар на недвижими имоти, смята Павлов.
Разликата между Централна и Източна Европа и западноевропейските страни - в количествено и качествено отношение, предполага ръст в търсенето на нови жилищни имоти да продължи и през следващите години. "В тази ситуация ние продължаваме да виждаме потенциал за растеж на пазара на жилищни имоти в Централна и Източна Европа", заявява Хампел.