По заявка на Калифорнийския университет архитектурното бюро NBBJ проектира изследователски център за телекомуникационни технологии в Сан Диего. В близост до историческия "Солк институт" на Луис Кан е разположен настоящият терен за разполагане на мрежа от научни центрове за изследване и прилагане на новите технологии при решаване на големи социални проблеми. Офисът на NBBJ в Сан Франциско се сблъсква с архитек­турната традиция и с новите технологии и тенденции, като проектира комплекса за интердисциплинарни изследвания - Калифорнийския институт за телекомуникационни и информационни технологии (Calit2), проект, който насърчава прозрачността, взаимодействието и диалога.
Размерът и характерът на заданието изискват сливане на два парцела от север и североизток в рамката на пасторален пейзаж. Задължително е и създаване на пасаж през комплек­са до вътрешна комуникационна алея в кампуса. Резултатът е микс от офиси, "опън спейс" лаборатории, изолирани изследователски кабинети и "чисти" помещения за наноизследвания, както и специално крило с галерия и дигитално оборудване за представяне на различни медийни продукти и научни визуализации. Много малко са постоянните обитатели на комплекса с капацитет за 900 души от различни интердисциплинарни екипи. Инвеститорът е поставил изискване за пространство със свободно планиране с размиване на границите между отделните зони на работа и лабораторни експерименти в една визуално прозрачна сграда, леснодостъпна за безжичните технологии.
NBBJ конфигурира новата структура така, че оптимално да запълни свободния терен в горната част на кампуса, като също така създава и ограден от всички страни вътрешен двор. Лаборатории­те и офисите са организирани в източното и западното крило на шестетажния блок и създават дълъг едноетажен блок от източната страна за галерията и зрителните зали. За да бъде визуално намалена масата на зданието с разгъната площ 20 хил. кв. метра, екипът третира по различен начин всяка фасада и нейните обеми в зависимост от конкретната конфигурация, слънчево огряване и достъп на радиовълни. Прозорците от единия до другия край създават визуално светли коридори през сградата. За подобряване на проникването на вълните за безжичните технологии проектантите използват панели от фибри с фенолова смола. Зад правоъгълната главна фасада са разположени главно офиси и различни обслужващи отдели, тя е в контраст с извитата форма от противоположната страна с отворените пространства на лабораториите.
Фоайетата с клиновидна форма като че ли "отклоняват" зданието от неговата правоъгълна схема и създават усещане за непредсказуемост. Архитектите енергетизират тези свободни пространства, като вкарват светлината по различен начин в рамките на ъгловата геометрия на терена. Широките коридори, замислени като свободни и "неорганизирани" пространства, са осеяни с бели дъски по стените, което дава възможност за изследователите да обсъждат и да чертаят. Преподавателските кабинети са ситуирани по периметъра на горните нива и обкръжават свободно планирани открити лаборатории. Незаетите ъгли добавят още площи за разговори и почивка.
Таваните в лаборатории­те са високотехнологични с голям брой инсталации, изводи, от които могат да се спуснат на всяко място в помещението, и по този начин създават гъвкава и лесно адаптивна работна среда.
Проектирането на сграда за организация, насочена изцяло към технологичното бъдеще в контекста на ежедневния институционален живот на университетския кампус, задължително вкарва проектантите в рамката на днешния ден.
Въпреки аурата на сграда от бъдещето с ъгловата геометрия и рамка, която създава намек за безжични технологии, в действителност концепцията е по-проста. Разчупените фасади и обеми умело "маскират" обикновена метална конструкция с фиксирани асансьорни шахти и офиси в правоъгълна рамка, която определено не насърчава движението на хора и обмена на идеи. Лабораториите са всъщност свободно организирани пространствени "джобове". Идеи като вертикални прозореч­ни отвори през няколко етажа може би улесняват безжичните комуникации, но реално не свързват нивата в тази етажно и статично организирана сграда. Проектът не предлага заиграване с вертикалните сечения, няма вътрешно терасиране и има само няколко преминавания през ниво, които да насърчат връзките между етажите. Архитектите са направили опит за социален инженеринг и насърчаване на неформалните контакти с разполагане на белите дъски по коридорите, както и с организацията на някои свободно планирани пространства, но тези идеи не са организирани във вътрешни алеи и канали на движение, които да насърчат движението и комуникацията.
Заданието на сградата е фокусирано върху технологиите като основен фактор на нейното съществуване. Въпреки решаващата роля на компютрите при научни изследвания те явно не са използвани за "изчисляване" и намиране на най-добрата визия за изследователския център. В този изследователски комплекс на бъдещето "архитектурата от бъдещето" си остава точно там, без да се е случила.