Устройствените планове не служат като основа за съставяне на инвестиционните програми на общините, а това значи, че не доказват едно от важните си предназначения - да бъдат инструмент за управление на строителното усвояване на територията, смята арх. Стефан Стайнов.

Съдържанието на устройствените схеми и планове
На фона на традиционно богатото съдържание на устройствените схеми и планове, регламентирано за пореден път в Закона за устройство на територията (ЗУТ) от 2001 г. и Наредба 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, няколко непълноти се отразяват неблагоприятно върху реалното управление на устройствения процес.
->Липсва законова нормативна регламентация на съдържанието на правилата за прилагане, които задължително се разработват от всеки план като негова неразделна част. По тази причина, когато с един подробен устройствен план се заложи плътност, по-ниска от горната граница, определена с Наредба 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и недоволният от това собственик на имота атакува това в съда, съдебният състав приема жалбата за основателна. Защото не може да я отхвърли, като се позове на нормативен текст, който да е регламентирал изрично възможността с правилата за прилагане на подробните планове да се определят конкретни стойности на показателите. Липсва такава регламентация. Поради това не се решават важни въпроси, от които зависи успешното управление на устройствения процес. Такива са въвеждане на устройствено ориентирана поземлена политика, програмиране на подробното планиране, обвързването на усвояването на части на територията с изграждането на инфраструктурата и т.н.
->Няма изискване за разработване на част "Програма за реализация на плана". По тази причина устройствените планове не служат като основа за съставяне на инвестиционните програми на общините, а това значи, че  не доказват едно от важните си предназначения - да бъдат инструмент за управление на строителното усвояване на територията.
->Отсъства синхрон между екологична и устройствена нормативна регламентация. Въпреки че още през 2004 г. по линията на Закона за опазване на околната среда беше въведена екологичната оценка на планове и се създаде възможност тази оценка да се интегрира със самото изработване на устройствените планове, до момента чрез ЗУТ не е регламентирано ново съдържание на екологичните раздели на плановете, което да отговаря на изискванията на екологична оценка и тя да се извършва едновременно с проектирането. По тази причина оценката продължава да се прави на завършени планове и процедурата на одобряването се удължава. По-лошото е, че не се използва създадената със Закона за опазване на околната среда възможност у проектантите да се култивира екологосъобразно мислене още на концептуално ниво. Сериозен пропуск на ЗУТ е и липсата на регламент за междуведомствена координация при стратегическото устройствено планиране, напомня арх. Стайнов. Липсва непосредствено ангажиране на компетентните държавни органи в процеса на създаването на устройствените схеми и общите устройствени планове, така те изпълняват само ролята на съгласуващи ведомства.

Нормирането на устройството на територията
Регламентираните със ЗУТ и наредба №7 правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони дават също основание за сериозна критика в три направления:
->Липсва ясно разграничение между централно и местно ниво на нормиране и като правило - ограничаване на нормирането със самите планове.
->Отсъствие на необходима регламентация  на определени казуси.
->Съществуват неподходящи регламенти и  неприемливи величини на някои нормативи.
Според арх. Стайнов би трябвало регламентирането на устройствените правила и нормативи да става на две нива.
Първото е ниво на национална регламентация и нормиране, което да обхваща правилата и нормативите с универсално приложение. То се прилага за цялата национална територия, за всички видове зони и за всички населени места и селищни образувания от съответните класове. Такива правила биха били например регламентациите за отстоянието между сградите и имотните граници, гарантиращи хигиенните изисквания за минимално ослънчаване, нормативите за определяне на капацитета на курортните ресурси, устройствените и строителните мерки за защита от шума на транспорта и др.
Второто ниво е на местна регламентация и нормиране, което да включва набор от правила и нормативи, които се конкретизират със съответните устройствени схеми, общи и подробни устройствени планове и се утвърждават от общинската власт. Нормативно би трябвало да бъде доказано кои позиции от набора от правила и нормативи са задължителни за съответния вид схеми и планове и кои са "свободно избираеми" и как да става конкретизирането. С такава йерархия на нормирането биха се създали условия за провеждане на устройствена политика, отчитаща в по-голяма степен конкретните условия на отделните части на националната територия и на различните населени места. За съжаление този принцип е застъпен съвсем ограничено в действащата  нормативна уредба и се свежда до това с устройствените планове да могат да се определят конкретните величини на определени нормативи в диапазоните, утвърдени в наредба №7. С поредното изменение на ЗУТ възможностите за създаването с плановете на специфични правила и нормативи се ограничиха стриктно и единствено само до частите на територията на населените места с режим на особена териториално устройствена защита по Закона за паметниците на културата и музеите и по Закона за опазване на околната среда. Всички останали територии се нормират еднакво за цялата страна.
Няма пълноценна дефиниция на категорията устройствена зона, която е основен инструмент на устройственото планиране, казва арх. Стайнов. Индиректно устройствената зона е представена като групиране на урегулирани поземлени имоти - ограничено разбиране за територията като механичен сбор от поземлени имоти, а не като за единна и неделима основа, създадена от природата и формирана и наследена от историята, върху която  се образуват и преобразуват във времето различни по големина и вид поземлени имоти и се осъществяват индивидуални и колективни жизнени дейности. Никъде тук не се имат предвид научно обосновани принципи. 
Липсват общи устройствени правила за провеждане на инфраструктурни мрежи в извънселищните територии. В същото време се изисква трасетата им да се предвиждат с устройствените схеми и планове.
Няма нормативна възможност с устройствените схеми и планове да се резервират терени за по-далечна перспектива на развитие. Сега под напора на конюнктурни интереси се вижда безконтролна експанзия на немалко населени места.
Според арх. Стайнов липсва регламентация на устройството на акваторията на вътрешните морски води и териториалното море, част от територията на страната. Въведените със Закона за устройство на черноморското крайбрежие правила и нормативи обхващат само частта от морската акватория с широчина  200 м.
Няма регламентация на изискващите се по чл. 96 на ЗУТ инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания за общата устойчивост на територията и пригодността й за строителство. Не е посочено чие е това задължение, кога, от кого и за чия сметка се извършва. Сега се забелязва как едни имоти вземат място на други имоти, които изчезват заради свлачища.
Изборът на подробен устройствен план, който да бъде изработен във всеки конкретен случай, не е регламентиран. Формулировката в чл. 110 е: изборът за изработката на  един от видовете подробен устройствен план става според устройствените цели и задачи и в зависимост от конкретната необходимост при устройството на определена територия.  Критериите за избор на вида план звучат общо и не като правна норма. Въвеждането на обосновани критерии за избор ще изключи възможността за планиране на парче и ще гарантира  планирането на цялостни структурни елементи на територията.
Ефективното прилагане на регионален подход за регулиране на селищното развитие донякъде пропада заради чл. 101 и чл. 102 от ЗУТ, отнасящи се до районните устройствени схеми. Една от задачите на районните устройствени схеми е определяне развитието на мрежата от населени места. Затова е непонятно, че в ал. 2 на чл. 102 в изброените предвиждания на одобрените устройствени схеми, които са задължителни за последващите устройствени планове, не фигурират предвижданията на схемите относно населените места, заключава арх. Стайнов.