Иновативната архитектура в Ню Йорк продължава да се смята за екзотичен феномен, запазен за определени случаи и предприемачи, и само известни имена могат да помогнат за преодоляване на това схващане. Към техните проекти обаче често има високи очаквания, какъвто е случаят със сградата на "Ню Йорк таймс" на Ренцо Пиано, съвместна работа с нюйоркското бюро FXFOWLE. Въпреки създаването на отлична работна среда - по интериора е работило дизайнерското студио Gensler, проектът не е посрещнат много радушно от архитектурната общност. Високата 52 етажа кула, обвита с екран от матирани керамични тръби с диаметър осем сантиметра върху структурата от стомана и стъкло, има елегантни пропорции, въпреки че в разнообразния контекст на "Таймс скуеър" изглежда малко безлична.
Според архитектурни критици сградата е модерна интерпретация на здания от средата на XX век - билдинги като "Сийграм" на Лудвиг Мийс ван дер Рое (1958 г.) и "Ливър" на Skidmore, Owings & Merrill (1952 г.). Въпреки че проектът модернизира техните концепции по отношение на техника и устойчиво развитие, сградата не е заявена от своите автори като амбициозен прототип на небостъргачите на XXI век. Подобни амбиции обаче са характерни за друг известен проектант - Норман Фостър, и неговата кула "Хърст" в Ню Йорк, който се опитва да предефинира модерната концепция за висока сграда. В сравнение с нея сградата на Пиано е много по-лека, въздушна и изчистена, което понякога й се вменява за недостатък. За сравнение, навремето така широко известните днес "Крайслер билдинг", "Емпайър стейт билдинг" и дори "Рокфелер център" са пренебрегвани по причини като "липса на въображение" и "скучен дизайн".
Пиано е търсил поетичен и ефимерен образ. "Аз съм против идеята, че една сграда трябва да бъде "измъчена" с цел постигане на особено силно впечатление, коментира Пиано. Тъй като дотогава архитек­тът не е проектирал в Ню Йорк, се налага да работи в партньорство с местната FXFOWLE, която има опит с "Конде Наст" и "Ройтерс" също на "Таймс скуеър". Водещият архитект на FXFOWLE Брус Фаул първоначално се колебае дали да приеме ролята на втори в партньорството в сянката на знаменитост като Пиано. В крайна сметка двете бюра сключват споразумение с равни дялове за авторските права и заплащането, без да създават специално дружество за целта. Конкурсната международна процедура е била с участието на Pelli Clarke Pelli, Foster + Partners и на Frank O. Gehry заедно със Skidmore, Owings & Merrill. Главната концепция е на Пиано, FXFOWLE извършва функционалното и проектно-сметно проектиране. Сградата не е евтина - над един милиард долара. Разгънатата застроена площ е 140 хил. кв.м, притежавани съвместно с Forest City Ratner Companies (FCRC), от които собствеността на Times - от втори до 27 етаж, се очаква да възлезе на 624 млн. долара, а на FCRC - от 29 до 52 етаж - на 429 млн. долара. Етажите 28 и 52 и централното фоайе са съсобственост.
Разположението на обекта е между улиците 40 и 41 покрай Осмо авеню. Парцелът от 7000 кв.м попада в рамките на 52-декаровата зона за реновация, управлявана от "Емпайър стейт дивелопмънт корпорейшън".
За издателството "Ню Йорк таймс" разликата между старата и новата главна сграда е голяма. Предишните офиси на 43-та улица са разположени в мрачно и безформено здание от 1913 г. Новият проект е стройно здание със стоманена рамка на Осмо авеню като част от ансамбъл с ниско четириетажно тяло с горно осветление, организирано около вътрешен двор. Идеята на архитекта е сградата да се дематериализира с извисяването си до 52-ия етаж. "Дематериализация" и "прозрачност" са основните термини, които характеризират проекта отвън и отвътре. В ниското тяло е разположен големият нюзрум в огромно прозрачно и светло пространство подобно на аквариум с рибки, който позволява на репортери и редактори да имат визуален достъп и да работят заедно. Широки стълби позволяват на екипа да се придвижва в рамките на 2 етажа без асансьор. За удобство в пространството са разположени маси и столове за неформални разговори по периферията, а в центъра - остъклени стаи за срещи.
Използването на оупън офис концепцията вкарва много светлина и свобода при планирането, а при подреждането и размера на бюрата няма йерархия.
Фината керамична мрежа осигурява добър изглед навън, като в същото време намалява с 30 на сто ослънчаването и с 13 на сто енергийните разходи. За допълнителна редукция на външната топлина и отблясъците са въведени и автоматични ролетни щори и сенници, чувствителни към движението на слънцето. Точно те и керамичната мрежа са причина отдалеч сградата да изглежда сива, още повече че с времето те и бездруго посивяват от градския прах въпреки самопочистващата се повърхност. В бъдеще ослънчаването няма да бъде голям проблем, защото в съседство вече израства 38-етажен небостъргач - един от новите проекти на FXFOWLE на "Таймс скуеър".