Миналата седмица Съюзът на архитектите в България беше домакин на дискусия за "Нормативната уредба в устройственото планиране в помощ на архитектурната експертиза". За негова основа послужи проучването на арх. Стефан Стайнов. То ще бъде основа и за поредица от текстове на страниците на "Строителство Градът". В изследването си арх. Стайнов набеляза шест теми:
->Ролята на планирането в устройствения процес
->Връзка между регионално и устройствено планиране
->Плановите задания за устройствените схеми и планове
->Съдържанието на устройствените схеми и планове
->Нормирането на устройството на територията, урбанизирането на нови територии и комуникационно-транспортното планиране
->Информационното осигуряване на дейностите по управлението на устройството на територията.
В този брой ще прогледнем за първите три от тях, основани на недостатъци главно в Закона за устройство на територията и връзката му със Закона за регионалното развитие.
Участниците в дискусията разкриха несъвършенствата на действащата нормативна уредба и предложиха текстове за резолюция, в които се противопоставят основно на противоречията в Закона за устройство на територията. Арх. Тодор Булев, заместник-председател на САБ, предложи съставяне на критерии за устройствено комплексно развитие, подготовка на критична оценка на ставащото в сферата на устройственото планиране, критична оценка на Закона за устройство на територията. Споменато беше либералното отношение към собствеността на земята. За пореден път се чуха позиции за нов Закон за устройство на територията. Повдигнат беше въпросът за контрола в строителството, кадровото осигуряване в техническите служби в общините.
Арх. Борислав Борисов, изпълнителен директор на "Националния център по териториално развитие" ЕАД, говори за криза в устройственото планиране и нуждата от нова устройствена политика, което да стане с промяна на нормативната уредба. Той припомни идеята за два отделни закона  - за устройство на територията и за строителството. Стана дума и за йерархията на устройствените планове.
Арх. Ваня Фурнаджиева също говори за необходимостта от нов Закон за устройство на територията, срещу господството на частичните изменени, за добрата координация на местно ниво.
Отново се повдигна въпросът и за статута на главния архитект, който да е автономен от конкретната администрация.
Авторският надзор се нуждае от регламентация, отново настояха архитектите.
Арх. Георги Бакалов от "ВИГ инженеринг" се възпротиви на подготовката на подробни устройствени планове на парче, и то от хора с неподходяща квалификация.

Ролята на планирането в устройствения процес
Близо 200-годишната законово регламентирана устройствена дейност е утвърдила устройствените планове във всичките им разновидности като основен инструмент за регулиране на устройствения процес, започна изложението си арх. Стефан Стайнов. Затова в чл. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) се казва, че устройството на територията обхваща дейности по използване, опазване и застрояване на поземлени имоти в съответствие с предназначението им по действащи устройствени схеми и планове, технически административни дейности и актове за създаване на устройствени схеми и планове, включително и за тяхното реализиране. Но това е само декларация. Законът не изисква и не гарантира осъществяването на устройствения процес в действително дългосрочна планова основа. Текстовете на редица следващи членове превръщат дългосрочното планиране в пожелателно вместо задължително, ограничават ефективността му и насърчават краткосрочното планиране на парче. Изработването на устройствените схеми и общи устройствени планове е предвидено като възможност, а не като задължение на съответните централни и териториални органи. Липсва изискване за създаване в определен срок на общи устройствени планове в общините и градовете. Липсва и аналогично задължение за създаване на  устройствени схеми на областните и национална комплексна устройствена схема. В §6 от преходните и заключителните разпоредби на закона продължава безсрочно валидността на действащите към деня на влизането им сила териториалноустройствени планове, общи и подробни градоуст­ройствени планове. Заедно с това е създадена и абсурдната възможност подробни устройствени планове да могат да се разработват за един поземлен имот.
Член 109 подрежда подробните градоустройствени планове така: на първо място са плановете за един имот, а след това идват плановете за територии на части от населените места и селищни образувания, респективно част от квартал, един или повече квартали.
В резултат от тази нормативна уредба, констатира арх. Стайнов, 20 години след демократичните промени и 7 години действие на ЗУТ страната не разполага все още с национална комплексна устройствена схема, няма нито една районна устройствена схема на област, едва ли са повече от 5-6 общините с общи общински устройствени планове (без териториалноустройствените планове на черноморските общини) и не повече от десетина са градовете с общи устройствени планове. На практика у нас не може да се говори за планомерно осъществявана устройствена политика на никое териториално ниво. Именно този факт е в основата на редица неблагоприятни деградационни процеси в селищната среда, единодушни бяха архитектите.
Освен практическата липса на стратегическо устройствено планиране трябва да се отбележи, че ефективността на дългосрочните предвиждания на общите устройствени планове се компрометира от разпоредбите на чл.134, ал.2, т.1, според които влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато за урегулираните поземлени имоти, предвидени за обекти публична собственост на държавата и общините в 5-годишен срок от влизането на закона в сила, не е започнала процедура по отчуждаване. Като към това се прибави и разпоредбата на чл.31, ал.1 на Закона за общинската собственост, според която ако в 3-годишен срок от отчуждаването на имота той не бъде използван по предназначението или мероприятието, за което е отчужден, не е започнало, собственикът има право да поиска от окръжния съд да отмени отчуждаването, става ясно, че далекоперспективните предвиждания на един общ план, свързани с реализирането на публични мероприятия върху имоти частна собственост, могат да бъдат осъществени, ако се реализират в рамките на първите 8 години от действието на плана, обобщи противоречието арх. Стайнов. Възниква въпросът какъв е тогава смисълът на перспективния срок на един общ план да бъде 15 и дори 20 години.
За този скрит дуализъм се говори не за първи път. Говоренето за стратегии остава формално, защото законодателството и либералните политики водят до липсата на стратегически проучвания.

Връзка между регионално и устройствено планиране
Липсва синхрон между правната уредба на регионалното и правната уредба на устройственото планиране. С приемането и прилагането на Закона за регионалното развитие (ЗРР) през 2004 г. без съответни изменения на ЗУТ, както и особено със съдържателния обхват и постановки на националната стратегия за регионално развитие на България за пореден път (първият беше през 1959 г., напомни арх. Стайнов) се компрометираха възможностите за осъществяване на единно физическо планиране на страната. Нещо повече - създаде се двойствено законово нормиране на едни и същи проб­лемни сфери.
Националната стратегия за регионално развитие, одобрена от Министерския съвет, съдържа цялостна концепция за развитие на  селищната мрежа на страната. А тази тема е по дефиниция от най-съществените теми на устройството на териториите. Но е "иззета" от официален документ на регионалната политика. Възниква въпросът, подчерта арх. Стайнов, когато се работи националната комплексна устройствена схема, ще третира ли отново тези теми и ще полемизира ли с националната стратегия за регионално развитие или вече взетото решение трябва да се възприеме автоматично в националната комплексна устройствена схема.
При наличието вече на цял комплекс от инструменти за реализиране на регионалната политика - планове и програми на различни нива, националната комплексна устройствена схема и областните районни устройствени схеми нови собствени програми за реализация ще създават? Ако е така, в какво отношение ще се намират те спрямо програмите по ЗРР? Така съвсем естествено се стига до въпроса отделни финансови ресурси ли ще мобилизират двете групи програми или ще разчитат на едни и същи ресурси и ще се конкурират помежду си.
Проблемите са известни на администрацията, поставяни са и при обсъждане на заданието за Национална комплексна устройствена схема, но не са предприети никакви законодателни действия за решаването им. При това става дума за противоречие между два закона, за които е отговорно едно и също министерство, напомня арх. Стайнов.

Плановите задания за устройствените схеми и планове
Общопризнато в световната и в нашата практика е, че заданието е една от най-важните фази на процеса на планиране. Чрез заданието трябва да се разкрият проблемите на съответните територии и да се очертаят изискванията за решаването им. От него до голяма степен зависи развитието на всеки проект. При това заданието е първата фаза на процеса, в който би трябвало да се осигури активно участие на обществото. А не то да се появява накрая и да се обсъждат готови проекти. Отговаря ли действащата регламентация на това общопризнато значение на заданието?
В членове 119 и 125 на ЗУТ е заложен напълно правилният принцип, че отговорността за заданията за разработването на устройствените схеми и планове принадлежи на възложителите. В този смисъл е предвидено заданието за устройствените схеми да се съставя  само от администрацията, а при устройствените планове е предвидено и изключение - освен на администрацията те може да бъдат възложени и на външен екип. Само по себе си общото правило, че заданията се съставят от администрацията, е смесване на отговорност и изпълнение. Но щом е заложено в закона, говори, че законодателят схваща това като елементарна работа, част от текущите задължения на администрацията.  От този факт следва очевидната констатация, че огромният обем предварителни проучвания няма да бъдат направени. А те са необходими, за да се формулират конкретните цели и задачи на една схема или на един общ устройствен план на голяма община или град.  Само така може да се подготви подробен опорен план. Ако се съставят задания с опорни планове, каквито изисква една съвременна градоустройствена практика, областните и общинските технически служби години наред ще правят само това, стига да разполагат с необходимите екипи и специалисти, напомня арх. Стайнов.  Министерството на регионалното развитие и благоустройството, вероятно раздвоено между законовата регламентация  и професионалното разбиране за сложността на задачата, вече 7 години не пристъпва към подзаконовата регламентация на съдържанието и обема на заданията и на правилата за изработването и одобряването им. По тази причина, както и по някои други причини, заданията, с които се работи в страната на общинско и национално ниво, на практика са формални текстове от по няколко страници, които нямат нищо общо с мястото и ролята на тези документи в цялостния уст­ройствен процес. С мълчаливото съгласие на Камарата на архитектите в България и САБ се стигна до провеждането на национален конкурс за устройствена концепция на общ устройствен план на Вар­на, без изобщо конкурсната документация да съдържа задание. Заданието се изработи впоследствие от екипа, който прави плана. Нарушава се един от основните принципи на европейската практика, който оценява разработването на задания и проект от един и същ субект като конфликт на интереси и го забранява изрично. В България обаче са налице случаи, при които, когато съставянето на заданието се възлага на външен проектантски екип, той включва в заданието под формата на вариантни проучвания ескизен проект на съответния общ план и този ескизен план де факто се приема от общинския съвет заедно със заданието. След това, за да се спази Законът за обществените поръчки, се провежда някаква форма на състезание за изработването на плана. И никой не си задава въпроса кой ще спечели състезанието.