"Митът, че водохранилищата по Вълтава предпазват от стогодишната вода, се появява през петдесетте години. Значението на каскадата обаче е друго. Тя е златна мина за енергетиката и курортното Елдорадо. Липно, Орлик, Слапи - трите най-големи прегради по Вълтава  заедно могат да поемат 1.2 милиарда кубически метра вода. Не е за чудене, че със спадането на водата назрява и вътрешният импулс да хванем молива, за да пресметнем. Щяхме ли да сме свидетели на подобен апокалипсис, ако преградите бяха достатъчно изпразнени преди наводнението?"
Така започва статията на Марек Шалек Катержина Свободова със заглавие "И за наводненията е виновен комунизмът (Вацлав Хавел)", публикувана във вестник "Тиден" на 19 август 2002 г. и препечатана в българския "Литературен вестник" през октомври 2002 г., два месеца след наводнението в Прага.
"За да се напълни водохранилището Орлик например (720 милиона кубически метра), при средния приток от миналата седмица (има се предвид периодът 11 - 19 август 2002 г., седмицата на наводнението в Прага и цяла Чехия - бел. прев.) 2000 кубически метра за секунда, щяха да са нужни цели шест дни! Подобно задържане например със сигурност щеше да направи възможно оттичането на Бероунка (малка река от басейна на Вълтава - бел. ред.). Защо това не се случи?"
Статията разисква важни за Чехия и за постсоциалистическите страни проблеми - на законовите норми, на отношението към информацията, на взаимоотношенията между институциите при кризисни ситуации, за съществуването на групи за реагиране при бедствия и аварии. Независимо от правилното възмущение на чешката общественост специалистите в Прага се справиха с наводнението в Прага за 11 дни. Част от причините за бързината при битката с наводненията се откриват в превантивните мерки. За тях в брой 14 на "Строителство Градът"  е публикувана позицията на Ладислав Срубек, технически директор на "Еко-систем", Прага. Фирмата е изпълнила мобилни системи за защита от наводненията, които също бяха представени на страниците на вестника. Своя опит Ладислав Срубек и представителят на чешкия клон на "Пойри енвайрънмент" Юри Степанек споделиха на семинари миналата седмица в София, Пловдив и Велико Търново. Те се отнасят основно до мобилните системи за защита от наводнение, но обхванаха също и определянето на кризисните за наводняване зони, класическите методи за защита каквито са язовирите, дигите, изкуствено създадените водосборни зони (за които става дума в цитираната по-горе статия), бетонни стени.
По отношение на определянето на кризисните зони експертите дадоха за пример дигиталната картографска документация, която са направили през 2002 г. за град Писек, Южна Чехия. Подобно на много населени места в страната и този град е засегнат от катастрофалното наводнение. Заснемането е направено от геодезическата фирма "Хръдличка", клон Писек. Изготвената вследствие на това заснемане дигитална картографска документация е използвана както за оценка на наводнението от 2002 г., така и за подготовка на проекти за нови мерки против наводненията. В дигиталните технически карти на населените места е възможно да се интегрират всички налични картографски данни - кадастрални карти, топографски карти, самолетни снимки, топографски карти, самолетни снимки. В тях може да се нанесе и допълнителна информация, която е в пряка връзка с наводненията.
Специалистите са на мнение, че всички обществени служби, имащи отношение към защитата от стихийни бедствия - гражданска защита, противопожарна служба, бърза помощ, полиция, военни и др., трябва да имат осигурен достъп до необходимата им геодезическа и техническа информация.
Прага има и това предимство, че там работи отряд на доброволните пожарникари. Чест е за всеки столичанин да участва в доброволните защитни дружини. Те съществуват от времето на предишното голямо наводнение в Прага през 1896 г. Тогава дъж­дът се е изливал в обеми 1300 куб.м в секунда, през 2002 г. пражани е трябвало да понесат потоп от 5300 куб.м в секунда, който е препълнил минаващата през Прага река Вълтава. На буйните й води чешкият композитор Бедржик Сметана е посветил част от симфонията "Моята страна". Тя изразява четирите състояния на най-дългата чешка река (430 км) - висока и буйна, бавна и протяжна, пролетна-бъбрива и есенен листопад.