При проектирането на музея "Прадо" в Мадрид се проявява една от силните страни на известния испански архитект Рафаел Монео - неговата способност да анализира и да решава конфликтни нива история, които в случая буквално са напластени по склоновете на хълма с музейния комплекс. С тази компактна "кутия за бижута" от тухли и бронзови елементи архитектът е създал сграда, която встъпва в диалог със съществуващата от 1785 г. неокласическа структура по проект на кралския архитект Хуан де Вилануево, както и руините на манастир от XVII век, вградени в новия проект заедно с готическа църква в съседство.
За испанците "Прадо" е свещено място с безценни колекции от творби на Веласкес, Гоя, Ел Греко и други европейски майстори, натрупани за пет десетилетия от две кралски династии. За необходимостта от разширяване на комплекса не са спорили и двете основни политически партии, които се редуват на власт по време на продължилото 12 години разширение. Проектът е поверен на 70-годишния Рафаел Монео, най-уважавания архитект в Испания, след дълга международна процедура, стартирала през 1995 г. Избрани са десет финалисти от общо 483 участници, които продължават във втора фаза с по-прецизно задание през 1998 г.
Основното здание посреща по около 2 млн. посетители годишно и затова спешно се нуждае от разширение и нови площи за входна зона, гардероб, продажба на билети, зали за образователни прояви, кафетерия, музеен магазин, като всички намират място в частично разположен в земята посетителски център в задната част на сградата. Пристройката е разположена по продължение на прозрачен остъклен пасаж, който осигурява обилно ослънчаване.
В добавка към новите входове от двете страни Монео създава допълнителен достъп, като отваря централния вход на музея, допреди използван само за официални случаи, и по този начин развива напречната ос, оставена латентна от Вилануево с цената на непрекъснатата главна пешеходна линия. Стените са в наситено червено, заимствано от един от портретите на крал Карлос IV от Гоя. От прозорци по задната стена се открива изглед към новия павилион, наречен "Херонимос", до който се стига с ескалатори на гърба на посетителския център. В него е вградена част от останките от манастира с атрактивно горно осветление, което откроява комбинацията на оригинални "древни" елементи и материали в модерна рамка. За проектанта е особено важна връзката на музея с миналото, когато той е бил част от кралския комплекс "Ел Буен Ретиро", изграден от покровителя на Веласкес крал Филип IV и по-късно разрушен от Наполеон. В района се реставрират още няколко исторически зони като бившата тронна зала и залата за танци, където ще бъдат разположени библиотеката и образователният блок на музея.
Атриум вкарва светлината на двете долни нива за временни експозиции. Новата обща разгъната застроена площ е 22 хил. кв.м, стойността на реализацията е 157 млн. долара. Проектът дава възможност цялото старо здание по проект на Вилануево да бъде посветено на постоянните сбирки.
Решението на външната конфигурация цели засилване на напречната ос между двете здания. Последователни добавки през ХХ век са използвали части от хълма и са оставили една по-неугледна зона в задната част на комплекса. Този проблем частично е решен от Монео чрез различни елементи като вътрешни пасажи с фокус върху изоставените зони.
Може би най-трудната задача за проектанта е установяването на хармонични отношения с църковната сграда в съседство, "поставена" на платформа от 6 метра над улицата и която навремето е била "залепена" за манастирския комплекс. Архитектът умишлено отдръпва застройката, за да осигури видимост и жизнено пространство на историческата сграда, докато входът към новото здание е доста скромен и остава от съседната уличка. Основен елемент от фасадата е тухлена лоджия с ретро деко елементи, които създават втори стабилизиращ хоризонтален елемент над нивото на църквата в диалог с портика на Академията по литература от другата страна. По думите на Монео "сградата има задача да допълва църквата в компанията на академията чрез принципа на хармония с контраст".
За Рафаел Монео това е важен проект с голяма обществена значимост, който се различава от подобните радикални трансформации като стъклената пирамида на Лувъра. При музея "Прадо" оригиналният дух на комплекса е запазен, а съществуващите сгради са вградени в новата застройка в контекста на историческото манастирско здание и по този начин дават нов поглед към историята и преосмисляне на значението на музея и неговите колекции.