Проф. Димитър Назърски е ръководител на катедра "Строителни материали и изолации" в Университета по архитектура, строителство и геодезия, където и е завършил висшето си образование. Научните му интереси и реализации са в областите хидро- и топлоизолации на съоръжения, бетони и дълготрайността на конструкциите от бетон и стоманобетон, енергийното саниране на сгради.

Проф. Назърски, Българската асоциация на изолациите в строителството, на чийто управителен съвет вие сте член, е основният инициатор и автор на Наредба за хидроизолациите. Защо е необходим този документ?
- Наредбата е готова, вече е "качена" на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за отзиви от страна на заинтересуваните. Вероятно ще влезе в сила през втората половина на тази година. Основното е, че в наредбата затваряме цикъла - проектиране, изпълнение на хидроизолации и контрол на качеството на изпълнението. В документа обхващаме всички видове изолации - на подземните части на сгради и съоръжения, на покриви - плоски и скатни, на съоръжения като резервоари, басейни, мостове. Така наредбата в ръцете на проектанта на хидроизолации, на изпълнителя и на контролния орган става помагало, наръчник. Досега, особено в областта на проектирането, такъв документ нямаше. България има опит в контрола на качеството на изпълнение, но в наредбата сме ползвали и добрите практики на напредналите европейски страни и САЩ. В проектирането обръщаме внимание не само на материалите за изпълнение на хидроизолация, а най-вече на изолационните системи, т.е. на всичките й компоненти, които гарантират нейната надеждност по време на експлоатация и дълготрайност. Даваме изисквания към основата на изолационната система, за грундовете, ако се налагат, за слоевете, които защитават изолацията от механични и други въздействие и т.н. Така проектантът ще може да обхване всичко, което е необходимо, включително и детайлите. В документа не се акцентира върху дебелини на изолациите - този въпрос е изяснен, а върху начина на проектиране на самите изолационни системи и върху материалите, подходящи за различни видове изолационни работи.
Наредбата ще сложи ред в целия процес, особено в частта от него за проектиране. Липсата на такъв документ беше предпоставка да се правят проектите, които не са много добри от гледна точка на същността на функциите на изолациите.
Наредбата няма да се меси в частичното саниране на сградите, тя има други цели.

Правено ли е в университета проучване за използването на морски пясък в строителството на сгради?
- В Университета по архитектура, строителство и геодезия още преди 25 години сме правили изследвания за използване на морски пясък за направа на бетон. Проблемите са свързани с това, че в морската вода се съдържа известно количество магнезиев сулфат, а сулфатите впоследствие предизвикват така наречената сулфатна корозия на бетона.
В морския пясък има доста черупки от миди, които са чист варовик, калциев карбонат. При  натоварване, особено при динамични натоварвания, каквито са земетръсните, тези черупки се превръщат в огнища на разрушения в бетона.
Използването на морски пясък за стоманобетонни конструкции вече е предпоставка за много мощна корозия на армировката на стоманобетона - в морския пясък има много хлориди, какъвто е натриевият, а хлорните йони действат депасивиращо на армировката, т.е. те стимулират процесите на корозия, в резултат на което се нарушава сцеплението между бетона и армировката. Така материалът стоманобетон се компрометира, а след това и силно се влошава дълготрайността на стоманобетонните конструкции и тяхната надеждност.
Не на последно място поради абсорбирането на алкални соли, главно натриев хлорид, този пясък е силно хигроскопичен. Ако такъв пясък е вложен в бетона и той е използван за носещи конструкции - плочи, греди и колони, те непрекъснато ще се овлажняват, като приемат влагата от въздуха, и ще създават нехигиенични условия в помещенията.

Строи ли се по този начин в днешно време?
- Аз лично нямам такава информация. Имам поглед върху това, което се прави на морския бряг - от Дуранкулак до Синеморец. Конструкциите на сградите, които се изпълняват, ползват материал предимно от бетоновите възли, които са лицензирани, и няма да бъде коректно, ако се каже, че морският пясък се използва в строителството. Някъде може и да е използван, и то инцидентно, и то за нещо неотговорно, в малки обеми бетон. Но в никой случай не и за бетониране на конструкции на сградите. Така че аз в никакъв случай не бих драматизирал този проблем, още повече, познавайки добре бетоновите стопанства и производителите на бетон на морския бряг. Имам контакти с тях, имам и преки впечатления. Нашата катедра е контролирала бетоните при строителството на много хотели в Слънчев бряг и Созопол, във Варна и Златни пясъци. В този бизнес вече са сериозни хора и не мога да кажа, че някой ще позволи такова нещо. В последните 10 години мога да твърдя, че по нашето Черноморие използването на морски пясък в строителството не е практика.

Как законът предпазва производителите на бетон от изкушението да ползват морски пясък?
- Законът това е българският държавен стандарт, вече и евростандартът. Преди евростандарта нашите стандарти регламентираха количеството на соли - натриев хлорид и сулфати, в пясъка, в едрия добавъчен материал, в чакъла, както и във водата за направа на бетон. Така че, когато тези изисквания на стандартите са спазени, всичко е наред. А когато се използва морски пясък, тези норми не са спазени и се появява нарушение.

Как се контролират и установяват такива нарушения?
- Много лесно, когато от пясъка се вземе проба от контролния орган. Все пак бетоновите възли методично се контролират от Дирекцията за национален строителен контрол, а сега вече се контролират и от лицата за оценка на съответствието на строителните продукти, които са лицензирани от регионалното министерство за изпълняване на такава дейност. Ние в университета имаме такова звено, има и НИСИ и Института по строителни материали и още много, много такива звена. В техните правомощия е да контролират тези параметри. Затова аз бих казал, че в момента вече има контролни органи, които следят за качеството на бетона. Ние - и като лице за оценяване на съответствието, и като лаборатория, и като катедра, където се изследват бетони, имаме такива впечатления.
ДНСК упражнява методичния контрол на бетоновите центрове от гледна точка на това, че бетоновите смеси се използват за направата на конструкции. Но по същество контролът по съответствието с действащия стандарт - и БДС 505, и БДС/ЕN 206, е в задълженията на лицата, упражняващи контрол за оценка на съответствието на продукта. По-голяма е относителната тежест на контрола, който се провежда от лицата за оценка на съответствието. Обикновено органите на Дирекцията за национален строителен контрол се включват, когато има груби нарушения.

Какви други фактори влия­ят на качествата на бетона?
- Има много фактори, които влияят върху качествата на бетоните и това, което е предвидено в проекта. Те са свързани с качеството на добавъчните материали, особено на едрия добавъчен материал - чакъла и трошения камък, и на замърсяванията в него. Такива са най-различните глинести и праховидни частици, бучки от глина в едрия добавъчен материал особено когато е драгиран от реки. Но това се среща все по-рядко. Понякога има и известни колебания в качеството на цимента по отношение на неговия състав, което води до повишено засъхване, до образуване на пукнати. При използването на химически добавки трябва да се внимава, важно е и дозирането на добавката.
Но може да се каже, че в последните няколко години имам наблюдение, че качеството на бетоните се подобрява. Още повече че много от бетоновите центрове започнаха да произвеждат и по-високите класове - 20, 25 и 30. Много по-малко вече се произвежда клас 15, където са повечето беди.

Имате ли наблюдения в пътното строителство да се използва морски пясък?
- Не, за пътното строителство не бих казал. Там пясъкът се използва за оформяне на земната основа на пътищата и има много строги изисквания както по зърнометрия, така и по други показатели, които се нормират. Така че кариерите, които продават на пътностроителните фирми, също се стараят да бъдат прецизни, за да може да са в бизнеса, иначе ще бъдат изхвърлени. И на тези обекти контролът се осъществява от ДНСК и от лица за оценяване на съответствието.