В Закона за ВиК концептуален и основополагащ е въпросът за собствеността. Това е така, защото създава по-добра среда за привличане на инвестиции, дава по-широка мотивация на органите на управление, в това число и на местните, да участват в процесите, а се знае, че те са основните бенефициенти по предприсъединителните фондове, които има да се доизпълняват, както и да се изготвят проекти по оперативна програма "Околна среда" и Програмата за развитие на селските райони. Това каза за "Строителство Градът" заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Димчо Михалевски. Решаването на проблема беше наложително, защото над 90% от собствеността на изградената до 1998 г. инфраструктура е в капитала на търговските дружества. Макар и държавна, тя е корпоративна по смисъла на Търговския закон. По тази причина експертите решават, че е най-добре собствеността да бъде публична.
Възниква въпросът

по какъв критерий да бъде разделена собствеността
на тези два вида, така че моделът да бъде работещ. Всяко съоръжение, което отговаря едновременно на двете условия - да обслужва само една община и да преминава само през една община, ще бъде публична общинска собственост, а останалите, както и големите концентрирани водоизточници - питейните язовири, ще бъдат държавни. Вероятно ще се наложат 2-3 изключения при разграничаване на държавната от общинската собственост. Като пример Димчо Михалевски даде рилския водопровод, който водоснабдява Столичната община и е изграден със средства на общината, но преминава през повече от една община.
Водната инфраструктура, която оттук нататък ще бъде изградена, ще бъде предоставена на държавата и общините. По ред, предписан в закона, ще бъдат сключвани договори със съществуващите оператори, които ще продължат да функционират за неуточнен период. На тях ще им бъде предоставена собственост за поддръжка, експлоатация и водене на справедлива амортизационна политика -  нещо, което в момента не е разписано в закона и създава редица трудности по отношение на доказването на себестойността и разходите при предоставянето на услугата. Сега има активи, които се водят общински и държавни, изградени са след 1998 г. и няма ред, по който те законово и нормативно да бъдат предадени на операторите, каза Михалевски.

Териториалните съвети по ВиК
са възловото звено в закона, смята заместник-министър Михалевски. В тях ще се формира политиката, в тях общините и държавата ще търсят консенсусно решение при квалифицирано мнозинство - поне две трети от гласовете. Проектозаконът предписва участието на държавата и на общините в състава на съвета да е поравно. 
Националният съвет по ВиК има много важната роля да формира държавната политика. Но няма никаква колизия между функции­те на Националния съвет по ВиК и съществуващата Държавна комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Тя запазва своите функции, нейните експерти имат възможност да внесат корекции в закона за регулиране на ВиК услугите. По препоръка на юристите целият закон за водното регулиране се ще включи в новия законопроект за ВиК и така ще има единен закон, който да разглежда всичките въпроси със собствеността, оперирането, моделите на инвестиции, регулирането, санкциите, отговорностите и правата на операторите и потребителите.

Ще има и частни оператори
Ще има наложено от живота правило за съществуването на частни собственици на системи.
"Искам да подчертая разликата, каза Михалевски. Има частна собственост на различни водопроводни отклонения и системи в имотите на различни български граждани или юридически субекти, но ние не говорим за тях. Ние говорим, че трябва да решим проблема с частните собственици, които притежават собственост на активи - било то ВиК или други, които предоставят услуга на трети лица. Тук е въпросът да определим тези собственици и да създадем модел, който да е обществено приемлив и справедлив и допустим за самите собственици. Възможностите са две - или тези собственици да предоставят активите на общината и държава възмездно, или да се регистрират като частни оператори. Ако те ще предоставят услуги на трети лица и не искат да се разделят с тази собственост, те трябва да попаднат на равнопоставена основа под регулацията на ДКЕВР. Ще избегнем ситуации, които в момента съществуват - собственик на частния водопровод да рекетира потребителя с несъразмерна или най-малкото необоснована цена на услугата."
Съществуващите 20 общински ВиК дружества, в това число и столичното, попадат в обхвата на закона, те ще съществуват като обособени самостоятелни територии. Никой няма да предприеме действия за тяхното окрупняване или приобщаване към съществуващите други оператори. Но законът запазва възможността общинските съвети, които са принципал на общинските ВиК дружества и собственици на системата, ако решат в бъдещ период, да приобщят общинските ВиК дружества към съответния териториален оператор.
В проектозакона е предвидена и рестрикция - да не се раздробява системата под ниво област. Това е справедлив подход за преразпределение на разходите по себестойността между по-големите и по-малките населени места в една област.
Законотворците са предвидили и вариант в бъдеще оператори на 1, 2, 3 или повече области да могат да се обединяват. Това е въпрос на  развитие и решение на териториалните съвети.

Закон за ВиК или за концесиите?
Законът е за модернизация и развитие на системите на ВиК и за привличане на инвестиции, отговаря на един от задаваните въпроси Димчо Михалевски. Концесията е един от възможните модели за развитие на ВиК инфраструктурата. Възможно е да бъде избран и договор за управ­ление, който е основан на Закона за обществените поръчки. Законът има за цел да създаде условия за публично-частно партньорство, където това е възможно. То може да бъде постигнато по два начина:
->Първият е концесиониране - бъдещият частен партньор се натоварва с огромното задължение и право да развива системата и срещу това да  получи справедлива цена за своите усилия и капиталови вложения, а обществото приема цената, която ще му бъде наложена и ще бъде регулирана от ДКЕВР.
->Вторият вариант е договор за управление по Закона за обществените поръчки там, където се налага да се променят начинът на управление, методите на изпълнение и предоставяне на услугата.
Който и от моделите да бъде предложен, ще е необходимо и съгласието на държавата чрез нейния представител. Търси си не просто концесионер, за да заменим един оператор с друг, а концесионери или частни партньори, които са готови да инвестират достатъчни по размер средства, като не бива да се абсолютизира сумата, смята Михалевски. Ефектите, които е добре да бъдат постигнати, са да се модернизира и разшири ВиК системата, ако бизнесът иска да инвестира в производство, логистични и туристически центрове и съответно има намерение да покрие европейските стандарти, които ние като страна - член на ЕС, сме поели в договора за присъединяване. Ако това трябва да бъде постигнато, моделът ще бъде следният - инвестициите ще предхождат увеличаването на цената на услугата. Предварително ДКЕВР трябва да е одобрила програмата на този инвеститор, дори и тя да бъде по-дългосрочна от сегашните 3-5-годишни планове. Трябва да е ясно, каза Михалевски, че ако инвеститорът извърши определените капиталовложения, той ще има последващо право да увеличава на стъпки цената, която е обоснована и да е в рамките на 4-процентната граница от доходите на хората в съответния регион, както и да съответства на качеството и нивото на услугите. Такъв модел е възможен в 6-9 области в България. Според изследването на Международната финансова корпорация с такъв потенциал са:
->в Южна България - Пловдив, Стара Загора, Бургас
->в Северна България  -  Варна, Добрич, Велико Търново, Плевен и Ловеч.
Дали това ще стане ще решат съответните териториални съвети след влизането на Закона за ВиК в сила.