На 2 януари 2008 г. по обед във Варна започва да вали обилен мокър сняг. Следобед температурите падат и излиза виелица, която започва да навява снега на преспи. Образувалото се корито над козирката на офисите на Първа инвестиционна банка и Райфанзенбанк на бул."Осми Приморски полк" № 80-82 вероятно изцяло се е било запълнило със сняг, като долните слоеве от мокър сняг със сигурност са се били превърнали в лед. При височина на коритото от 0.8 - 1.0 м теглото на снега е превишило значително нормираното натоварване от сняг за района на град Варна от 56 кг/кв.м и вследствие на този товар е била преодоляна  носимоспособността на козирката. Разрушението на козирката е започнало след скъсването на носещите армировъчни железа.
Козирката е била ситуирана на двуетажна сграда, строена през 1963 г. Носещата конструкция на сградата се състои от стоманобетонни плочи, пояси, греди, колони и тухлени стени в сутерена. В запазените конструктивни проекти на сградата са отбелязани строителните материали като: бетон марка 150 и армировка - Ст.3 с Rа = 2400 кг/кв.см.
Направените изпитвания на бетона на падналата козирка по безразрушителния метод за определяне вероятната якост на натиск с уред  склерометър "Шмидт", тип N-34, показаха, че вложеният бетон не превишава бетон марка 100. Бетонът е нееднороден, вероятно е забъркван ръчно или по друг примитивен начин, но в никакъв случай не и в бетонов център, тъй като не е оптимизиран по фракции.  Използвано е  по-голямо количество баластра от ръбести камъчета, което придава едрозърнеста структура на бетона и намалява неговата якост.
Армировката е от гладки обли  железа (според сегашната класификация - клас А-I) с диаметър ?8 през 12-13 см, поставени на около 2 см от горния край на бетона. На места армировката очевидно се намира на повече от 2 см от горния край на бетона, което от своя страна също намалява носимоспособността на козирката в тези зони. От огледа на място бе установено, че повечето от железата са скъсани по-навътре от мястото на прерязване на козирката, като на техните места са останали дупки в бетона. Дупките са оцветени в кафяво, което индикира за налична повърхностна корозия на армировъчните пръти. Корозията е намалила ефективния диаметър на носещите железа, което естествено се е отразило в допълнително намаляване на носимоспособността на козирката. Освен това корозията е създала и условия за намаляване на сцеплението между бетона и армировка, което се потвърждава от начина на разрушение на армировъчните железа.
Дебелината на падналата стоманобетонна козирка е 12 см, а широчината - 180 см. Като конструктивен недостатък на авариралата козирка, заложен още в процеса на нейното проектиране, трябва да се отбележи, че козирката не се явява продължение на покривната плоча, а се намира на около 60 см по ниско  от нея, като е закотвена директно в челната стоманобетонна греда. В инженерната практика се счита, че това решение не осигурява добро запълване на козирката в стоманобетонната греда, както и добро закотвяне на носещата армировка в нея и по принцип се избягва при по-голяма широчина на конзолата, както е в случая.
Не бе установено наличие на ветрилообразни железа при прехода между падналата по-широка челна козирка и запазилата се страничната по-къса козирка. Наличието на ветрилообразни железа е могло да спаси живота на намиращото се точно под това място момиче, тъй като посредством тях падащата козирка е щяла да се подпре на по-устойчива конструкция и да се задържи поне в този участък. За съжаление след преодоляване на носимоспособността на козирката разрушението е станало мигновено без предупредителни сигнали, което не е дало възможност на момичето да реагира своевременно и да има шанса за предприемане на някакви  спасителни мерки.
В резултат на направения анализ на станалата авария се налага изводът, че изброените по-горе неблагоприятни фактори, довели до аварията, а именно: слаб бетон, корозия на армировката, неправилни конструктивни решения, лошо и немарливо изпълнение, претоварване от сняг съществуват при всички стари сгради в една или друга степен. От полза на всички собственици на стари сгради е да вземат своевременни мерки за намаляване на тези неблагоприятни фактори или поне на някои от тях. В противен случай винаги съществува възможността  при фатална комбинация между тях да се стигне до аварии, подобни на станалата.
Накрая едно реално предупреждение. В съседство на падналата козирка се намират две еднакви сгради със същите козирки, както злополучната. Необходимо е съответните собственици, както и съответните отговорни органи да вземат спешни мерки за тяхното укрепване или заменянето им с по-надеждни конструкции. Дотогава би трябвало да бъде забранено преминаването на хора под тези козирки или в противен случай те трябва да бъдат подпрени с временни подпори до тяхното укрепване или отстраняване.
* Преподавател в УАСГ