Вината за авариите и нещастията със сгради и съоръжения, както и за предаварийното им състояние при сеизмичен удар след почти всички реконструкции е поради пълното безхаберие и липса на координация между обществото (парламента и общинските съвети), държавата (в лицето на всички институции за управление) и общините (в лицето на кметовете и назначените от тях главни архитекти). Липсва коректна, конкретна и недвусмислена законова основа за предотвратяване на аварийни ситуации. А дори там, където има частична такава, бюрокрацията, липсата на координираност (както казах по-горе) между държавата и общинските администрации и "прехвърлянето на топката" между тях ликвидират всякаква възможност за въвеждането на ред и законност. Не на последно място е и големият брой "удобни" и некомпетентни "експерти", а някъде и чисто корупционна практика на престъпно узаконяване постфактум на извършени безобразия. В голям брой случаи органите на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) по различни причини свеждат чисто техническите проблеми до безкрайна служебна юрисдикция, а някои главни архитекти на общини, позовавайки се на своята техническа некомпетентност, узаконяват недопустими от гледна точка на сигурността инженерни "решения".

А какво би станало при земетресение от 8-ма или 9-а степен?
По-надолу ще цитирам някои фрапиращи случаи.
Естествено не може да нямат отговорност и всички участници в инвестиционния процес (проектанти, строители, инвеститори, надзорници, собственици), но без да оправдавам никого, тук има и известен елемент на случайност. Координацията им с държавните и общинските институции по отношение на сигурността на конструкциите също е на отчайващо ниско ниво.
От всичко казано дотук е ясно, че няма никаква организирана система за предотвратяване на аварии със сгради и съоръжения.
С други думи, на практика не се знае "кой кой е" и липсва свързващо звено. То може да бъде едно-единствено - строителна полиция. Но не такава полиция, която арестува и разследва и т.н., а както в ЕС. Нейна единствена задача е по искане на заинтересуваните лица - проектанта, неговия технически контрол (ТК), инвеститора, надзорника, собственика, ДНСК, или по решение на регионален или на национален експертен съвет (РЕС или НЕС) при технически проблеми или предаварийно състояние да запечата обекта до тяхното отстраняване и да го отпечата по предписание от поискалия запечатването и държавата в лицето на ДНСК. Просто и ясно. Това изисква незначителна промяна в ЗУТ и създаване  на самата полиция, която ще е в минимален състав. Същевременно същият принцип може да се използва за спиране на вече започнало незаконно ново строителство или реконструкция. Трябва да се знае, че ДНСК не е в състояние и не бива да играе ролята на полиция.

Сега искам да дам няколко типични примера:
Реконструкцията на стадион "Васил Левски" беше започнала по абсолютно погрешни проекти на неопитни проектанти, а на сектор Б "проектът" вече беше реализиран. Сектор Б не само не беше усилен срещу земетръс, а дори бяха удвоени вертикалните постоянни товари, които са по-големи от полезните (зрителите). При това положение при напълването на стадиона конструкцията най-вероятно щеше да рухне и да погребе хиляди хора. Дори да не рухнеше изцяло, а само отделни сектори или елементи, при паниката щяха да загинат стотици. Не по-малко опасно беше положението на сектор А, където трябваше да се усили срещу земетръс и козирката (може би най-голямата у нас). Там се оказа, че проектантите не правят разлика между сеизмични въздействия върху конструкцията в хоризонтална и вертикална посока (казвам го опростено за читатели неспециалисти). А конструирането на "усилването" на козирката по-скоро би довело до нейното внезапно падане.
Както е нормално, алармирането на общинските власти за предаварийното състояние на обекта не доведе до никаква адекватна реакция от тяхна страна. Изпратените от ДНСК инспектори не бяха специалисти конструктори и естествено не видяха нищо нередно (дори, че "проектантът" беше пътен инженер), а от собственика -  Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС), гледаха да прикрият случая, без да мислят за зрителите. Стана публичен скандал по всички електронни медии и в пресата. Въпросът беше решен с помощта на тогавашния директор на ДНСК инж. Иван Цацов. Проектантите и техният ТК бяха отстранени, извършеното строителство на сектор Б беше съборено (на стойност няколко милиона) и беше изготвен коректен проект за реконструкция от инж. Михел Иванчев и инж. Красимир Бъчваров, а ТК бях аз, Йонко Пенев.
Тук трябва да изкажа за пореден път благодарност на проф. Милчо Брайнов за оказаната ни техническа експертна помощ и на президента на строителя "Главболгарстрой" инж. Симеон Пешов за коректното отношение към конструкторите и защита на техните решения. И така само публичният скандал спаси България от трагедия, по-голяма от трагедията на стадион "Хейзъл".
Другият случай, който ще цитирам, е свързан с най-големия проблем при реконструкциите. Принципно проектът за една реконструкция е много по-сложен от проектирането на нова сграда и за това са нужни комплексни умения и опит. Най-страшното е, че неопитни проектанти конструктори, за да угодят на своите работодатели (архитекти и собственици), вместо да укрепят сградите, ги отслабват катастрофално, без дори да подозират това. По тази причина при едно земетресение VIII-IХ степен ще бъдат сринати центровете на големите градове с преобладаващи стари сгради, в които са правени реконструкции на партерните етажи за магазини. Това би била невероятна катастрофа с хиляди жертви. Примери за това са скорошните катастрофални земетресения  в Румъния, Турция, Армения и преди около 35 години в Скопие. Разрешенията за такива реконструкции се дават с лека ръка на базата на "технически становища" или "експертизи", изготвени в повечето случаи от технически некомпетентни "експерти", някои от тях с научни титли и звания. Не са рядкост и поръчковите експертизи. Мога да цитирам доста имена (това не ме притеснява). И почти никой собственик или съсед не може да защити собствеността си поради непреодолимата бюрократична бариера на общините и ДНСК. А докато работата стигне до съда, безобразието вече е извършено и всичко остава постфактум.
Типичен случай е този с МОЛ "Скай сити". Изготвеният "конструктивен проект" отслабваше чувствително и без това въобще неосигурената на земетръс сграда. И неправомерно беше подписан вместо от ТК от некомпетентен надзорник. Въпреки точните конструктивни заснемания, пробни натоварвания и много подробни статико-динамични изчисления, изготвени от квалифицирани проектанти и експерти, показващи техническата несъстоятелност на  проекта и необходимостта от сериозно усилване на земетръс.
Случаят беше разгледан от експертен съвет в КИИП - София-град, и заключението беше категорично - проектът е абсолютно недопустим. Бяха сезирани общинските власти и РДНСК. Съвсем нормално бюрократичните им процедури продължиха почти до завършването на обекта и с неясен резултат. Ако не са спазени становищата и препоръките на експертния съвет на КИИП - София-град, трябва да се счита, че сградата е в предаварийно състояние при земетръс. Но има ли кой да провери?

Тези скандални случаи имаха много благоприятно въздействие върху КИИП, а именно:
1. В новата наредба за ТК (от 2007 г.) чл.15, ал.3, т. 1 и 2 е записано, че за ТК на обекти от I и II категория има специални изисквания.
2. Със същата наредба са създадени постоянно действащи РЕС и НЕС, като съгласно чл.18, ал.4:
"НЕС е длъжен да разгледа и да вземе техническо решение по всеки писмен сигнал (от всяко вписано в регистъра лице, упражняващо ТК) относно нередности при проектирането, изпълнението и строителния надзор по част "Конструктивна" на всеки обект, водещи до предаварийното му състояние и застрашаващи живота, здравето и собствеността на гражданите и интересите  на държавата."
3. Създадена беше и Професионална лига на проектантите на конструкции на сгради и съоръжения (ПЛП на КСС), която чрез своите органи също ще следи строго за безопасността на обществото.
Както виждате, от гледна точка на КИИП вече всичко е наред. Притисканията (по най-различни причини) на проектантите и техния ТК, както и на всички останали участници в инвестиционния процес персонално да дадат гласност и решителен отпор на престъпните безобразия в строителството вече не съществуват. Вместо тях това вече може да бъде направено от РЕС, НЕС или ПЛП на КСС. Остава държавата да си свърши работата и да създаде строителна полиция. Тогава няма да загиват хора под рухнали сгради, козирки, скелета, в дълбоки изкопи. Няма да се съсипва собствеността на гражданите и на държавата от некомпетентно проектирани и още по-некомпетентно изпълнени конструкции. По искане на органите на КИИП строителната полиция ще каже "стоп!".
P.S. И дотогава при добро желание кметовете на големите градове София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе имат възможности да се справят безапелационно. Естествено в София възможностите са най-големи - кметът Бойко Борисов има абсолютна власт (мнозинство в СОС), опит в полицията и още повече в противопожарната защита, тъй като при земетръс броят на загиналите от последвалия пожар е огромен. Лично аз ще му окажа пълно съдействие.