Инвеститорите ще плащат за изграждането на паркинги
Арх. Веселина Илиева е завършила ВИАС (сега УАСГ) - София, през 1981 г. През периода 1981 - 1985 г. е работила в Института по корабостроене - Варна, и филиала в Бургас като проектант на вътрешно обзавеждане. През 1985 - 1995 г. е проектант в Териториална проектантска организация - Бургас, като в периода 1992 - 1995 г. по външно съвместителство е главен архитект на община Созопол. От юли 1995 г. работи в община Бургас като главен специалист териториално и селищно устройство, а от 2001 г. е началник на отдел по устройство на територията.
Арх. Илиева, вие спечелихте конкурса за главен архитект на община Бургас с идеи, заложени в концепцията ви за развитието на града и общината. Една от тях е да не се променят в продължение на поне пет години утвърдените подробни устройствени планове. Смятате ли, че по този начин ще се преодолее хаосът и стихийността в строителството?
- Това ограничение го имаше в Закона за териториално и селищно устройство. Забранена беше промяната в действащите подробни устройствени планове след тяхното одобряване за срок от 5 години. Ограничението отпадна още при приемането в първоначален вид на Закона за устройство на територията. Остана само за териториалноустройствените планове, приети от Националния експертен съвет, а всички останали могат да се променят по общия ред без ограничения.
Как виждате да се постигне това, след като законът не ограничава правото на промени?
- След решение на общинския съвет може да се постанови, както това стана вече за жилищен комплекс "Меден рудник", зона Д. Прието бе планът да не се променя 10 години.
Мотивите за това са да се ограничи максимално увеличението на застрояването, както и завишаването на показателите. Идеята на общината е на тази територия да има ниска етажност, рехаво застрояване и повече озеленяване. Трябва да се избегне дублирането на "Меден рудник" от останалите му зони.
И ще следваме тази политика. Няма да се допусне промяна на начина на застрояване, което е до 10 м височина, а по основните улици - до 15 м. Аз смятам, че слагайки един такъв срок, даваме възможност планът да се реализира в съответствие с проектантската идея, защото никой не е дошъл да занижава проектантската застройка, а всички искат завишаване.
Друга ваша идея е да се издаде специална наредба и фонд за изграждане на паркинги и гаражи в Бургас. Как точно ще стане това?
- Вече започнахме работа по наредбата, която ще бъде подкрепена от създаването на фонд за изграждане на паркинги и гаражи. Това се прави по света, тъй като не е възможно на 100%, а дори на 50% да се осигурят паркоместа.
Затова собствениците на сградите или инвеститорите ще внасят във фонда суми и с този фонд ще се изграждат паркинги в прилежащи територии, които ще се ползват по определен режим. Сумите, които ще се внасят, ще зависят от броя на неосигурените места за паркиране към сградата.
Разработваме наредбата и търсим законов начин за създаването на фонда.
Ще се изграждат предимно подземни паркинги под общински терени - площади, зелени площи, дворове на училища. От юли 2007 г. се даде тази възможност с изменение в Закона за устройство на територията - с промяна в подробните устройствени планове да се изграждат подземни паркинги под улици и други пространства.
Какви са основните моменти в концепцията ви за развитието на Бургас?
- Първата стъпка е създаването на планова основа за развитие на общината, която за мен трябва да бъде от две части. Отделен общ устройствен план трябва да се разработи за Бургас с всичките му квартали, които имат сложна дисперсна структура и затова изискват самостоятелен план. Друг общ устройствен план трябва да има за общината като цяло с всичките населени места. Ще се установят трасетата на комуникационните съоръжения, обходни пътища. Ще се наложи промяната на някои трасета. Трябва да се устроят различните зони, терените, които ще се включат в регулация.
Включването на земи в регулация е особено болезнен въпрос. На обсъждането на общия устройствен план на община Царево на 11 януари имаше конфликт с интереси на собствениците, които искаха всички земеделски земи да получат устройствен статут, за да могат да я продадат по-скъпо. В община Бургас как стоят нещата?
- Съществуват правила, по които се разработва общият устройствен план, и норма на земеделските земи. Земеделската земя с по-висока категоризация, в която общината няма интерес да развива дейност, няма да променя статута си. Също и горският фонд. Има идея да се устроят крайградски гори, лесопаркове, които да се използват като територии за отдих.
Много е важно в новия план да се прецени прогнозното население, за да се предвиди инфраструктурата. Има проучване и на туристопотока.
Тенденцията е изнасяне на обитаването от градския център в малките населени места. Селата Маринка, Димчево, Твърдица са близо до града, територията е чиста, няма шум, прах и други замърсители.
Тези села обаче не са пригодени да поемат жителите, които се стремят към тях. Нямат изградена инфраструктура за по-многобройно население. Какво предвиждате във връзка с разрастването им?
- Идеята е да бъдат преместени първо гробищните паркове, защото те сега са вътре в населените места и това ограничава разрастването им. Трябва да бъде изградена и нова инфраструктура - водопроводи, магистрален водопровод до язовир "Ясна поляна", за да се захранят от него трите населени места. Трябва да се построят и локални пречиствателни съоръжения за всяко от трите села, защото е по-евтино, отколкото да се изгради голяма канализация и пречиствателна станция.
В Маринка трябва да се изгради обходен път, защото сега през селото минава първокласен международен път, чрез който замърсява въздухът и застрашава и животът на хората.
Проектът за нов общ устройствен план на Бургас ще бъде изработен от екип с ръководител арх. Петко Йовчев. Според него центърът на Бургас е изчерпал възможностите си. Какво е вашето мнение? Трябва ли да се премести центърът на Бургас?
- Съществуващият градски център е даденост, която с годините се е доказала. Нов административен център аз виждам във връзка с проекта "Супер Бургас", при който ще се оформи общ транспортен възел с жп, авто- и морска гара и градът ще бъде отворен към морето. Предвид собствеността на терените, която е публична държавна и общинска, е логично те да се използват за такава цел.
Как виждате реализацията проекта "Супер Бургас"?
- Проектът не зависи от общината, а от Министерството на транспорта и пристанищния комплекс. Има добро желание от всички страни той да бъде осъществен възможно най-скоро, но е обвързан с преструктурирането на пристанището. В момента се правят проучванията, след като бъдат завършени, ще се изработи идейният проект.
Това, което общината ще се стреми да защити, е максималното отваряне на територията към морето. Бургас винаги е бил затворен, същинската градска територия се е развивала навътре. Трябва да има приветлива гледка от града към морето.
Какво е отношението ви към небостъргача, който бургаският бизнесмен и общински съветник Ваклин Стойновски смята да построи в приморския парк?
- Теренът има действащ ПУП за високоетажно застрояване и не мога да коментирам дали това е трябвало да се случи или не. Общият устройствен план на Бургас обаче може да промени нещата. Мястото е ограничено и е притеснено. Проект обаче още не съм видяла, за да знам дали ще е подходящ за прилежащата територия. Освен това сградата трябва да екологосъобразна. Най-големият проблем там е осигуряване на комуникациите и паркирането. Визията също е важна - как ще стои в пространството.
Не съм против небостъргачите в Бургас, но точното им положение трябва да е изследвано с ОУП и като силует, и като комуникационно обслужване и инфраструктура. Предимството на високите сгради е, че използват най-малката възможна площ за застрояване, като прилежащите терени остават за озеленяване, спортни площадки и паркинги. Мисля, че паркирането трябва да се търси подземно, а зоните да се използват за рекреация и обществени контакти. Нека да изведем хората над земята, а колите да вкараме под нея.
Даваме си сметка, че процесът е труден, тежък и бавен и не може да се осъществи в рамките на един мандат. Посоката трябва да се следва и от следващите ръководства, и от инвеститорите, които влизат на територията на общината.