Експерти обсъдиха наредбата за проектиране в земетръсни райони
КИИП - София-град, планира редовни дискусии на важни за инженерната колегия въпроси
Обнародваната на 21 август миналата година в Държавен вестник Наредба 2 за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони беше обсъдена на семинар в столичния хотел "Родина". Форумът бе организиран от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) - София-град. Изключително важна задача е създаването на активен диалог между държавните институции и специалистите от практиката като основни лица, които работят с нормативната база и нейното прилагане. Това е и целта на такива дискусии, изтъкна при откриването на форума председателят на КИИП - София-град, инж. Димитър Начев. В нея участваха представители на колектива, работил по съставяне на наредбата под ръководството на ст.н.с. Румен Гуглев, управител на "Научноизследователски строителен институт" (НИСИ) ЕООД, инж. Виолета Ангелиева, директор на дирекция "Технически правила и норми" на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), ст.н.с. Светослав Симеонов, директор на Централната лаборатория по сеизмично инженерство към БАН, доц. Здравко Бонев от Строителния факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), и др. След обсъждане със специалисти от всички институти и лаборатории в сектора наредбата е приета на технически съвет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Наредба 2 отменя нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, утвърдени със заповед №РД-02-14-9 от 15 януари 1987 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство (КТСУ) и заповед №I-94 от 14 януари 1987 г. на председателя на Българската академия на науките (БАН), отпечатани в "Нормативна база на проектирането и строителството" - специализирано издание на КТСУ и БАН, 1987 г., както и измененията и допълненията, публикувани в Държавен вестник, бр. 6 от 1989 г. Много от въпросите по наредбата всъщност често са по старите постановки, които са същите. Основните промени са в чл.5 и чл.6, които пренасят известния чл.42 от стария документ. При преустройства, реконструкции и обновяване най-напред се прави обследване на сградата и разрешение за строеж се издава само при положителна оценка за сеизмична осигуреност.
С наредбата се предвижда да се усъвършенстват досегашните изисквания на нормите в съответствие с изисквания от Еврокод 8 "Сеизмично осигуряване на строителните конструкции". В България от години вече поетапно се въвеждат еврокодовете чрез въвеждане на техните изисквания в национални наредби. През 2010 г. еврокодовете ще получат директно приложение в страните от ЕС.
Българските норми все още са на добро ниво и могат да се ползват до окончателното въвеждане на европейските нормативи. Много от промените в Наредба 2 са свързани с масовото навлизане на софтуера в проектирането, необходимостта от актуализация на коефициентите на реагиране, ясно регламентиране на начина за извършване на преустройство и необходимостта от цялостно обследване. Българският строителен сектор все още не е готов за директното въвеждане на Еврокод 8, което обаче неминуемо ще стане през 2010 г. чрез националните приложения, съобщи инж. Румен Гуглев.
Много от балканските страни въведоха актуални сеизмични норми, като Гърция през 2000 г. Когато работихме по наредбата през 2002 г., все още нямаше окончателна версия на Еврокод 8. Наложи се да се въвеждат недостатъчно добре известния у нас принципи, като например понятието дуктилност на конструкцията, което за първи път се свързва с типа на системата. На всеки тип от съществуващите строителни конструкции е намерено място в нормите на Еврокод 8. Това съобщи ст.н.с. Елена Васева от БАН, участник в работния колектив, като подчерта и ролята на починалия проф. Минчо Димитров.
Проф. Петър Сотиров, проф. Никола Игнатиев, проф. Любомир Венков и проф. Росица Ганчева от УАСГ направиха препоръки по различни постановки, обвързаността им с различни родни и европейски правилници и нормативи. Сред коментираните членове бяха чл.5, чл.6, таблица 1, чл.8, чл.10, чл.15, чл.18, чл.99 от раздел "Стоманени конструкции" и съответствието му на Еврокод 3. Беше коментирано мястото на постановката за случайния ексцентрицитет в българските нормативи, разстоянието между земетръсните фуги, осигуряването на конзолите и дали има възможност за тяхното изчисляване, както посочва чл.54. Проф. Димитър Тошев, председател на комитета за големите язовири, и проф. Константин Топуров коментираха главата за укрепването на хидротехническите съоръжения. Според инж. Петър Драганов в наредбата не е засегнат въпросът за дървените конструкции. Речник за използваните термини поискаха участници.
Всички направени коментари могат да бъдат обсъдени в работната група и да бъдат добавени като изменения след време. Дори за еврокодовете вече е създадена специална група "Коригенда", която да прави изменения на слабите места и неточностите на нормативите, така че промяната на българските нормативи е съвсем нормална и закономерна, заключи ръководителят на работната група ст.н.с. Гуглев. Очакваме предложенията в писмен вид в камарата или в МРРБ, подчерта инж. Димитър Начев.
Наредбата се прилага за строежите, чието проектиране започва след влизането й в сила, както и при реконструкция, основни обновявания, преустройства, надстроявания или промяна на предназначението на съществуващи строежи. Конструкциите на строежите се проектират от лица с пълна проектантска правоспособност. Предвидена е допустима височина и етажност на сградите при различни стойности на коефициента за сеизмичност, според който районите са в три групи при коефициент за сеизмичност - от 0.05 до 0.15, от 0.15 до 0.27, над 0.27. Разгледани са по осем вида строежи според вида на сградата и на конструктивната система във всяка от трите групи райони. За жилищни, обществено обслужващи и производствени сгради от монолитен стоманобетон или със стоманен скелет не са предвидени ограничения за етажност и височина. Описани са и максималните разстояния между вертикалните носещи елементи, които поемат сеизмичните сили.
За осигурени сгради се считат само тези, които са проектирани съгласно нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони от 1987 г. Изискванията на наредбата са съобразени с промените в ЗУТ по отношение на категоризацията на строежите по степен на значимост. Групите почви в зависимост от физико-механичните им качества при определяне на изчислителното сеизмично натоварване, категориите на строежите по степен на значимост и стойностите на коефициента на значимост са приведени в съответствие с изискванията на Еврокод 8 и Еврокод 7 "Геотехническо проектиране". В наредбата са включени начини за определяне на сеизмичните сили както за равнинни, така и за пространствени модели на конструкциите с отчитане на ъгъла на сеизмичната сила. Определени са изискванията при изчисляване на конструкциите с използване на спектъра на сеизмичното ускорение и моделиране с пространствени изчислителни модели при запазване на основните принципи на действащите към момента изисквания за определяне на сеизмичната сила.