Съзнателно ограничихме работата си по този конкурс единствено до реконструкция на Централната гара, за да усъвършенстваме нещата такива, каквито са, по интензивен начин, а не екстензивно, т.е. да поправим това, което е в наличност и оставено ни в наследство. Реконструкцията на която и да било сграда, на гарата - особено, е сложно нещо. Когато едно нещо е сложно, то трябва да се извърши стъпка по стъпка.
Какво представлява гарата, каква трябва да бъде по отношение на достъпа на хората до влаковете?
Архитипно гарата е синтез между сградата на операта и голямата инфраструктура.
Нашата гара е от типа транзитна спирка. Имаме функционален подход от автобусните спирки през т.нар. Ротонда, той минава под залата, сякаш тя не съществува, и така се стига до влаковете. Отгоре стои една зала, дълга 140 м, направена в духа на грандиозността на  70-те години. Тя не участва във функционирането на гарата. От обемно-пространствена гледна точка това е разминаване на две оси. Затова целта на нашия проект е да свържем тези две оси и така да се подобри функционалната организация на сградата. Тема на нашия проект е разрешаването на пресичането на две оси. Така да реорганизираме материята, че да освободим място за хората да се движат. Затова променяме оста на посоката на сградата. Преместваме стената, на която има алуминиево пано, 3 метра напред. Създаваме ново циркулационно ниво, там разполагаме много стълби. Пробиваме плочата на кота 0 и уж разширяваме отвора на съществуващата стълба, а тази, която е от кота 0 до кота 2.85, я преместваме, обединяваме двете стълби и тази пластична част в интериора прилепва към стената и се обединява. Така се оформят големи отвори към перона и влаковете вече участват в оформянето на приемното здание. При следващата композиционна намеса разчистваме второ ниво на кота 5.10 от канцелариите на БДЖ и превръщаме тази П-образност в балкон, галерия, от която се виждат и градът, и гарата. Тоест правим сградата прозрачна. Тук разполагаме обществено необходимите функции, като приобщаваме и киното. Правим пасарелка към циркулационното ядро, която подобрява комуникацията, защото има стълба от фоайето. Тя члени дължината на пространството от 140 м и го обособява на две зони. Едната е голяма, празна, може би бяла, там ще има часовник и информационно табло. Следва мостчето, което разделя залата от чакалнята, и тук е по-интензивното движение на хората. Касите също са отделени от чакалнята, за да може да се редят на опашка. Предлагаме окачена фасада. 
Всъщност премахваме част от сградата и части от сградата изграждаме. И всичко това за 8 млн. лева. Такава е стратегията ни за спечелване на този конкурс.