Железопътният терминал вече няма да е край на града, а връзка между севера и юга
Железопътната линия, характеризираща района, се явява бариера за пешеходното преминаване, особено към северната част, която вече е интересна за инвеститори. За района гарата е спирачка, смятат архитектите. Ние търсим пробиване на подземното ниво, успоредно с това минаване на второ ниво към северните части на града и търсим връзка към другата съседна зона, както и пешеходно облекчаване на района, обусловен и от бъдещите метростанции, казват архитектите. Така тази гара вече няма да е край, а възел за пешеходната връзка между севера и юга.
Затова предлагаме удължаване на подземната връзка, застрояване на пероните с офисни части, а офис структурите предполагат постепенно усвояване на надперонните територии и връзка на надземно ниво в другите краища на северната част.
Новата търговска функция е в източната част. В проекта осъществяваме нереализираната по проекта на арх. Милко Бечев (ръководител на колектив, автор на проекта на сегашната гара) пешеходна пасарела на второ ниво и по нейната линия достигаме до хотелски експлоатационен център под форма на кула и така попълваме нашия комплекс. Молът, който осъществяваме, е в източната част. Запазваме предгаровото пространство във вида, в който е направено от арх. Бечев.
В интериора на самата зала има огромно за човешкия мащаб пространство, което архитектите предлагат да се сепарира от обтекаеми елипсовидни форми. Тези обтекаеми форми поемат различни обслужващи функции - интернет терминали, туристически агенции, и са изпълнени от прозрачни материали. В западната част е оформена банкова обслужваща система.
Авторите на проекта предвиждат в транспортното "ухо" в зоната на гарата пункт за предварително чекиране на багажите към летище София.