През този месец се навършват 110 години от приемане на Закона за изграждане на трансбалканската линия с тунел под връх  Шипка, съобщи Иван Постомпиров от местния държавен архив, цитиран от БТА.
Народното събрание гласува закона на 14 декември 1897 г. Железопътна трансбалканска линия е трябвало да бъде построена по направлението Свищов - Павликени - Севлиево - Габрово - Казанлък  през прохода Шипка, обясни Постомпиров.
Идеята е на укрепналата икономически през 80-те години на XIX век габровска промишлена буржоазия. Габровските търговци, занаятчии и фабриканти повеждат настойчива борба за свързване на града с железопътна линия, за да доставят по-бързо суровините и материалите за промишлената си дейност, както и да експедират по-бързо своите изделия към Дунав и Цариград.  За тази цел най-удачен се е оказал проектът за трансбалканска линия, която да свързва Северна и Южна България чрез тунел под връх Шипка.
В местния държавен архив са запазени документи, които свидетелстват  за широката обществена дейност в полза на своя град, извършена от тогавашните общински съветници и от габровските депутати, каза Постомпиров.
Документите свидетелстват за незабавна и оперативна работа и за съвместни действия от страна на местната и държавната власт във връзка с реализирането на проекта. Придвижването на документите, предпроектните проучвания, реализирането на проекта и гласуването на закона стават от януари до декември 1897 г.
Габровските народни представители Христо Манафов и Иван Пецов подават заявление до правителството за предпроектни проучвания за трансбалканска железопътна линия с тунел под Шипка. По същото време търновските народни представители подават документи за железопътна линия Русе - Горна Оряховица - Велико Търново - Килифарево - Хаинбоаз - Южна България. По думите на Постомпиров от поставените местни интереси правителството е трябвало да прецени кой е по-важният проект и да го подкрепи.
Първите проучвания се правят  през 1897 г. от български, френски и чешки инженери. Специалистите потвърждават, че габровският проект за железница под връх Шипка е и по-необходим, и по-изгоден.
През март 1897 година на извънредно заседание габровският общински съвет и 257 "по-първи граждани", както пише в документите, се заемат да реализират замисленото. Започва събирането на доброволни парични помощи в градовете Габрово, Севлиево, Казанлък, Свищов, Стара Загора, Пловдив, Калофер и Карлово.
Повторни проучвания  и анализи на проекта потвърждават икономическата изгодност железопътната линия да мине през Шипченския, а не през Хаинбоазкия проход. Така на 14 декември преди 110 години Народното събрание гласува закона, а габровци изпращат  стотици благодарствени телеграми до княз Фердинанд, до министър-председателя Константин Стоилов и до цялата държавна власт.
В габровския архив се пази и телеграма, с която княз Фердинанд поздравява кмета на Габрово заради бъдещото построяване "на тази толкова важна за економическото състояние на страната ни линия"...
 Железопътната линия не е построена по политически причини, се вижда от документите. Вероятно лидерите на Народната партия са опонирали на Фердинанд и той изчаквал сгода да се освободи от кабинета на Константин Стоилов. Стоилов е принуден да подаде оставка на 1 януари 1899 г. След него на власт идват радославистите, а Законът за трансбалканската линия остава в архивите.
След години други интереси наложили да се извърши много по-трудният  строеж на линията Горна Оряховица - Велико Търново - Дряново - Трявна - Борущица и отклонението Царева ливада - Габрово, открито през 1912 г.