Проектозаконът за етажната собственост беше отхвърлен през септември, премина през Министерския съвет през октомври, а през ноември вече чака обсъждане в парламентарните комисии. Забързването се дължи на опасността от изгубване на еврофинансиране  - липсата на правна регламентация в сектор "Жилищна политика" от оперативна програма "Регионално развитие" веднъж вече отложи финансирането й за след 2009 г.
В него е записано, че за да се управляват общите части, "може" да се създават сдружения на собствениците. Но как ще поддържат жилищната си собственост е необходимо да се регламентира в отделен закон - този не дава формула за общите действия на съсобствениците.
От друга страна, създаването на сдружение няма да помогне на етажната собственост да си плаща по-лесно разходите, защото и преди, и след нея съсобствениците не разполагат с необходимите средства, т.е. законът не им дава нито отговор как, нито отговор с какво да си плащат сметките.
В предложението за проект се посочва, че той ще се прилага за жилищните сгради, т.е. за тези над три етажа и поне 60% жилища в тях. Така част от собствениците получават преференции. Дали фирмите ще имат интерес да се захванат с обновяването на сграда на три етажа?
Законопроектът предвижда задължително създаване на фонд "Резервен" чрез месечни вноски, който според вносителите ще се попълва от средства от наеми срещу ползване на общите части в сградата. Това обаче не е възможно за по-голямата част от блоковете в страната (в тях живеят над 4 млн. души), защото не всички сгради са атрактивни за поставяне на реклами или за отдаване на партерни  етажи под наем. Кой би сложил реклама в панелните блокове на мина "Росен" край Бургас или в тези в Световрачане край София? Така че рано или късно ще се стигне до редовна месечна вноска, която трябва да направят съсобствениците. И тя се прибавя към инфлацията и ниските заплати и безспорно ще бъде в тежест.
Когато на някой от собствениците се наложи да отсъства, той задължително трябва да уведоми за това председателя на управителния съвет на сдружението и за времето на отсъствието си може да бъде освободен от плащане на определени разходи. Така, ако в основата на този закон е собствеността, сега като допълнителен критерий се появява правото на ползване. На какво основание?
За предимство на закона се смяташе, че създаденото сдружение може да кандидатства за финансиране на проекти за повишаване на енергийната ефективност от фонд "Енергийна ефективност".  Това може да стане и сега, но интересът е малък - регистрирано е само едно сдружение от този тип. Нима заради него е необходимо да се създава отделен закон?