Арх. Бояджиев, кога една сграда се обявява за паметник на модерната архитектура?
- Българската секция на ДО.КО.МО.МО. се занимава с регистриране и опазване на паметниците на модерната архитектура. Това за съжаление не означава, че вписването на обект в регистър гарантира неговото запазване и пълна защита. Но ние сме длъжни да се борим за съхранението на тези сгради, особено на най-важните от тях. Отговорни сме да формираме и променяме общественото мнение и особено това на инвеститорите.
Досега българската група на ДО.КО.МО.МО. е работила по попълване на международен регистър на паметниците на модерните движения в архитектурата. За съжаление в последните години работата ни се превърна в писане на "некролози" - сведения за разрушавани сгради. Ние бихме желали да се намесваме по-рано и да възпрепятстваме унищожаването на сгради със значение за развитието на българската архитектура.
По инициатива на Министерството на културата, Съюза на архитектите в България и Центъра за архитектурознание към Българската академия на науките започнаха да се изготвят критерии за сградите между двете световни войни и след Втората световна война, което не е правено досега.

Могат ли да се посочат конкретни изисквания към тези обекти?
- Не бих казал изисквания, преди да сме приключили работата, а по-скоро нагласи - каква би била ценността на всяка сграда за развитието на българската архитектура. На първо място трябва да се постави значението на самата сграда за архитектурата на България. Тогава може да се оцени по достойнство всяка сграда поотделно, защото всеки случай има значение сам по себе си. По подобни критерии за развитието на световната архитектура се определя значението на всеки паметник на архитектурата и културата.
"Гранд хотел България" на бул. "Цар Освободител" (за който има инвестиционни намерения за промяна на предназначението на сградата и извършване на реконструкция - бел. ред.) е един от най-важните обекти, обявени за паметник на културата с национално значение. В конкретния случай трябва да се обърне внимание какво е значението на архитектурата на 30-те години в България, тъй като и проектантът на реконструкцията, наречена "Гранд България", иска да ни убеди, че се връщал към тази архитектура.

Кои са характерните особености на тази архитектура?
- За 30-те години на миналия век в света се напластяват няколко тенденции. Първата е, че по това време се продължава и достига до разцвет самата архитектура на модерните движения. През 1931 г. е проектът за "Вила Савоя" на Корбюзие, през 1937 г. - "Къщата на водопада" на Франк Лойд Райд, друго направление е Баухаус. Това е времето на фундаменталния модернизъм. От 30-те години е и известната архитектура "Арт деко", която има разцвет в САЩ, а в Европа и в България тя е с по-скромно присъствие. Налице са различни т.нар. други модернизми, които са смесени типове, но те не са толкова ортодоксални. Те са разпространени под различни имена - комерсиален модернизъм, аеродинамичен модернизъм и други. От средата на десетилетието се установяват и тоталитарните режими, което води до влияния в посока на неокласицизма.
В България няма шедьовър от т.нар. ортодоксален модернизъм - Корбюзиански, Райтиански, Баухаус. Под горните различни влияния се проявява това, което наричаме други модернизми, по-късно обновена класика, опростена класика, или модернизирана класика. Класиката е била опростявана - "свалена" е декоративната украса, няма флорални мотиви, характерните мотиви и елементи като фронтони също са махнати. Като една архитектура на границата между модернизъм и обновена класика е сградата на БНБ в София от края на 30-те години. докато хотел "България" на бул. "Цар Освободител" в София е друг модернизъм, съизмерим с високите постижения на майсторите в Европа.

Затова ли е така висока стойността на сградата?
- Още след завършването на комплекса, през 1937 г., са се появили отзиви в пресата и в архитектурната критика, че с появата на хотела София се изравнява с най-високите европейски. В сградата са изпълнени най-големите стъклени витрини, оригинална стълба в ресторанта, подвижен покрив  и т.н. Всичко това отговаря на модерната архитектура в най-високите й образци.
С новия проект за търговски център "Гранд България" се предлага една регресивна тенденция в сравнение както с това, което е било модернистично, така и с опростената класика. Новият проект всъщност украсява стария, добавяйки някакви скулптури към входа, декоративни саксии, т.е. през 30-те години класиката е била опростявана чрез сваляне на декоративните елементи, а чрез новия проект се предлага украсяване. Това е регресивна тенденция. При  "Гранд България" ни се предлага имитация - нов проект, който ще изглежда като по-стара сграда, и това е напълно неприемливо за архитектурната колегия, но е приемливо за масовия вкус.

Инвеститорът заяви пред медиите, че показаната визуализация е "само идея"...
- Идеята, макар и само такава, е много опасна. Вижда се, че са разместени междуетажните плочи, като се добави и броят на необходимите паркоместа, е лесно да се досетим, че ще има събаряне и изграждане наново. Това се вижда ясно от самата скица. Най-страшното е разрушаването, което не би могло да се приеме. В самото преустройство е налице именно регресивен, връщащ назад подход.

Как трябва да се подходи, всичко ли трябва да се съхрани?
- Голяма част от архитектурната колегия смята, че трябва да има пълна реставрация на всичко и запазване на всички качества на сградата. Това в известен смисъл е почти невъзможно, но има основни изисквания, които са абсолютно задължителни. Това са подравняването по корниза, не се допускат никакви промени по фасадата към бул. "Цар Освободител", с входа на концертната зала, с големите стъклени витрини, където почти няма какво да се променя. Не на последно място интериорите също трябва да бъдат запазени, т.е. не може да се направи "изтърбушване" на сградата отвътре. Редовата хотелска стая вероятно допуска определени трансформации.

Бихте ли посочили положителни примери в София?
- В София има добри примери за реставрация през последните години. Такъв е някогашната къща на сем. Палавееви на ул. "Кракра" (до музикалното училище), която сега е реставрирана и реконструирана за нуждиЧешкият културен център на ул. "Г. С. Раковски" е също една архитектура от 30-те години и сградата е обновена по един прогресивен новаторски начин.

А новите проекти за някои сгради като сладкарница "Феята", ресторант "Ропотамо"...
- Всеки обект се отличава със специфични особености и трябва да се разглежда поотделно. Тук бих посочил, че специално за сладкарница "Феята" проектът, който беше предложил арх. Бойко Кадинов, е от най-добрите, тъй като се придаваше една нова модерност на тази сграда. Докато при ресторант "Ропотамо", който вече е съборен, проблемът е във височината на сградата, намалените отстояния и затрудненото паркиране.
Всеки архитект е възпитан да строи, той не се е учил, не живее и не работи, за да бъде охранител, стражево куче и да не дава да бъде пипнато нищо, званието и предназначението му е да строи. Всеки  обект за частично или цяло запазване трябва да се гледа през призмата дали наистина нещо се обновява, или се подобрява. За "Феята" се предлагаше да се обнови, а за хотел "България" ни се предлага някакво връщане назад...

Как е възможно да се подходи, не опират ли нещата до образованието и културата на хората?
- Първо най-страшното е, когато се разрушава нещо, а новото, което се прави, няма достатъчно убедителни качества и не е новаторско. Бизнесът по света е спомогнал за създаването на новите тенденции в световната архитектура, като се започне още в началото на века с градовете градини, които са строени от работодателите за работниците, новите небостъргачи, високотехнологичните сгради и т.н. Например световноизвестната архитектка Заха Хадид започна да реализира проектите си благодарение на фирма "Витра". Надявам се и в България да има инвеститори, които да се насочат към прогресивното отношение към архитектурата и това, което е по-същество новаторско, тогава ще могат да оценят и началото, и постиженията на модернизма у нас.