Тънка мрежа, изтъкана от неръждаема стомана, подобно на прозрачен воал покрива югоизточната фасада на новата 18-етажна федерална сграда в Сан Франциско, Калифорния. Тази интересна кула с височина 72 метра е най-новата забележителност в известния квартал "Саут ъв маркет", където повечето сгради са нискоетажни.
Не само височината и интересният дизайн привличат вниманието. Това е проект, в който ясно личи стремежът на неговите създатели към максимално използване на естествени енергийни източници с цел съхраняване на околната среда.
Архитектите от Morphosis съвместно със строителните инженери от Arup създават един невероятен проект по поръчка на федералното правителство. По техните думи кулата, която разчита на естествената вентилация за охлаждане на по-високите нива, консумира 33% по-малко енергия, отколкото една стандартна офис сграда, проектирана в съответствие със строгите калифорнийски енергийни норми.
По-голямата част от работните пространства са осветени изключително от естествена дневна светлина, стратегия, която намалява енергията с около 26% спрямо стандартите за подобни здания. Друг забележителен факт е, че част от цимента за бетонната конструкция на сградата, при производството на който се отделя въглероден двуокис в атмосферата, е заменен с друг материал.
Според критици кулата е продукт на пълно интегриране на форма, структура и функционалност, макар че някои елементи са повече изразителни, отколкото функционални. Тя е част от по-голям комплекс с размер от 55 хил. кв.м на стойност 144 млн. долара. Към нея са долепени 4-етажна офис сграда и детска градина за децата на служителите. Сградите ограждат обществено пространство - място за отдих и разходка през работните почивки, като също така улесняват достъпа до кафенето, разположено в съседство вместо вътре в сградата.
В детската градина входът е откъм фоайето на високата сграда, но въпреки това тя може да бъде посещавана и от деца от квартала. Чудесно място за игри и разходки предлага голямата площадка, естествено засенчена от разстилащата се над нея стоманена мрежа на югоизточната фасада на кулата.
Друг акцент е градината във високата част на югоизточната фасада, откъдето се открива забележителна гледка към града. Тя е разположена на три нива и е достъпна и за външни посетители, а вечер е атрактивно осветена от неонови светлини.
И други пространства предлагат възможности за разходки и случайни срещи. Просторното фоайе на партера с височина 27 метра е оформено като нещо повече от място за преминаване до асансьорите и стълбищата до по-високите етажи с фоайета на три нива с естествени пространства със социални функции.
Една от целите при началото на работата по проекта е сградата да бъде енергоспестяваща. За целта проектантите работят в тясно сътрудничество със строителните инженери от Arup, с дизайнери и консултанти и правят предварителни изследвания, според които спестяването може да се постигне, ако се създаде структура с междуетажни плочи с оптимална дължина 102 метра и широчина 20 метра всяка. Работните пространства се разполагат по периметъра на сградата, за да може да се използва максимално естественото осветление. В средата са залите за срещи и частни офиси, изцяло остъклени с механично охлаждане. Между техните сводове и покривната плоча има пространство, което подпомага навлизането на свеж въздух през отворите във високата част.
Естествената вентилация в долната част се извършва от прозорците по двете дълги фасади. Някои от тях се контролират ръчно, други се отварят само автоматично. На малка височина от пода има вентилационни канали, които позволяват навлизането на свеж въздух, чието затопляне става чрез конвектор непосредствено над тях.
Остъклена стена предпазва кулата от интензивната слънчева топлина. На югоизточната фасада стоманената мрежа освен оригинален декоративен елемент изпълнява и функцията на сенник, а северозападната фасада е покрита от студоустойчиво стъкло.
Бетонната структура и термалната маса са основните фактори, които трябва да се вземат предвид при прилагането на стратегията за охлаждане на постройката. През деня топлината, която се генерира от работещите хора, компютри и светлинни източници, се излъчва към бетонната структура и я загрява. През нощта, когато навън е сравнително хладно, прозорците се отварят за 8 до 10 часа, след това автоматично се затварят, за да съхранят хладният въздух, който постепенно охлажда и самата сграда.
Архитекти и инженери съвместно разработват конфигурацията на етажните плочи, която да осигури максималното охлаждане на въздуха, като ги подреждат по подходящ начин така, че да не спират естествения поток и навлизането на дневна светлина.
Някои от служителите се оплакват, че вътре е прекалено топло след няколко последователни горещи дни навън, но според  проектантите това се получава тогава, когато прозорците се отварят сутрин в горещи дни и по този начин системата за охлаждане не работи заради навлизането на топъл въздух отвън. Изискванията на някои федерални служители за по-голяма уединеност на работните пространства и допълнителната защита на компютърните екрани от отблясъците на слънчевите лъчи са наложили поставянето на допълнителни сенници на някои места в сградата.
Малко сгради, особено високи здания, могат да се похвалят с толкова добри климатични условия. Тук инженери и архитекти несъмнено успешно са използвали местоположението и постиженията на техниката, за да създадат една наистина функционална и атрактивна композиция.