Чрез публично-частно партньорство развиват северната част на София
Това предвижда програма за територията на общината
Изграждане на жилищни селища, използване на минералната вода, развитие на културно-историческото наследство - това са част от възможностите за осъществяване на проекти за публично-частно партньорство според програма за развитието на северните територии на София. Тя беше представена в Брюксел на форум на регионите с организатор METREX, която е неправителствена организация с идеална цел, формираща Европейската мрежа на големите метрополии. Неин официален член от 2007 г. е общинското предприятие "Софпроект - ОГП". В организацията участват над 50 градове-региони като Лондон, Берлин, Амстердам, Рим и др.
Предстои внасяне на програмата в Столичния общински съвет.
Северната част на Столичната община дава широки възможности за инвестиции. В момента инвеститорският интерес към София е голям и това дава възможност да се намерят подходящите инвеститори. София вече може да избира инвеститори, каза арх. Жоржета Рафаилова, експерт в общинското предприятие "Софпроект - ОГП". Северните територии са резерв за общината и начин за прилагане на принципите на полицентричното развитие. Обект на програмата е централната част на Северната дъга на развитие на Столичната община. Основните селища в нея са Подгумер, Световрачане, Войняговци, Локорско, Кубратово, Негован и Чепинци.
Възможност за развитие на публично-частно партньорство е изграждането на нови селища. Предвиждат се разширения на съществуващите населени места от централната част на северните територии. Мащабът на съществуващите селища е доста дребен и се предвиждат с изменението на общия устройствен план възможности за нарастване. Планират се жилища, които ще са с по-висок от средния стандарт на обитаване. Те ще могат да използват геотермална енергия за отопление. Общият брой на новите жители в района се планира да достигне 30 хил. души, а сега е около 9 хил. души.
Друга възможност за развитие на публично-частно партньорство са проекти за развитие на отдиха и спорта. В общия устройствен план са отредени терени с подобно предназначение, особено покрай реките Лесновска и Искър. Изкуствените езера се използват все повече за нуждите на отдиха.
Предвидени са и възможности, свързани с развитието на туристическата инфраструктура, която ще може да функционира през всички сезони на годината. Основно това са проекти на базата на културно-историческото наследство и наличието на минерална вода, която да може да се използва с лековити цели.
Главните находища на минерална вода са в селата Гниляне и Чепинци. Те имат сериозен потенциал и са с различни физико-химични характеристики. Гнилянското находище се отличава с по-лековити свойства, отколкото Чепинското, показва специализираното проучване към програмата за състава на минералните находища.
Предвижда се развитие на проекти чрез включване на паметниците на културно-историческото наследство, което е база за развитие на туризма. Туристическият бизнес може да бъде партньор на общината в опазването и експонирането на наследството. Тук са много от манастирите, формиращи обобщеното название Софийска света гора. Това са манастирите "Св. Мина", "Чепински", "Подгумерски", "Кремиковски" и др. В програмата е предвидено изграждането на посетителски център, който ще предоставя информация за съществуващите обекти.
Друга възможност за публично-частно партньорство е изграждането на територията на ПСОВ "Кубратово" на високотехнологичен екопарк, който да бъде прецизен демонстрационен център, насочен към опазване на околната среда. В него ще се развиват проекти за рециклиране на отпадъци.
Програмата за развитие на северните територии премина през два етапа - единият в рамките на разработването на общия устройствен план, а следващият е направен след по-задълбочени и детайлни проучвания на територията и особено на централните части. Основните принципи, залегнали в устройствената концепция, са балансирано, полицентрично регионално развитие, оформяне на самостоятелни центрове, на нова по качество среда със собствена идентичност за всяко от селищата, привличане на нови видове бизнес извън компактния град, както и устойчиво използване на територията, на пространствените ресурси, на геотермалната и слънчевата енергия, намаляване на емисиите на въглероден двуокис, което е една от основните постановки на европейската политика във връзка с глобалните промени в климата.
Друг важен принцип е запазване на неурбанизирания културен ландшафт между София и северните селища като зелени връзки и териториален резерв за развитие отвъд хоризонта на плана, който е 2020 г., и отвъд приетата демографска прогноза, на базата на която е разработен общият устройствен план, каза арх. Рафаилова.
Общината може да предоставя надеждна информация за всички устройствени планове, програми и търгове във връзка с развитието на тази територия.
Силните страни и потенциалът на района произтичат от добрата му географска характеристика. Разположени върху южен склон, селищата имат благоприятни климатични условия. Природната среда е запазена. Предимство са и кратките транспортни връзки до центъра на столицата. Реките Искър и Лесновска, които са най-главните за цялата територия и се обогатяват от изкуствените езера с лековити качества, дават потенциал за използване на геотермална енергия.
Проблемите на територията са свързани с недоизградената инфраструктура и липсата на общински терени. Същевременно наличието на МК "Кремиковци" и ПСОВ "Кубратово", които са едни от основните източници на замърсяване на околната среда, трябва задължително да приведат технологиите си съобразно европейските изисквани за производство. Друг проблем са влезлите в сила концесии за добив на инертни материали, които стават причина за преминаване през селищата на тежък транспорт.