Проектът "Богозиданият град - от разруха към извисяване. Създаване на европейски център за популяризиране на културното наследство" е на стойност 245 960 евро. Финансиран е по програма ФАР - Трансгранично сътрудничество между България и Гърция, "Насърчаване на културните, туристически и човешки ресурси в трансграничния регион".
Бенефициент е сдружение "Мелник 2005", партньор от гръцка страна е община Суфли. Проектът е разработен от фондация "Созопол", негов ръководител е Митя Димитров.
Целта е популяризиране на богатото културно-историческо наследство на Мелник не само у нас, но и от другата страна на границата. По проекта ще бъде създаден туристически информационен център, който ще се намира в сградата на кметството.
На по-малко от километър южно от града се намира святото място - хълмът Свети Никола. Туристическата пътека, която ще бъде изградена по проекта, ще отвежда туристите до свещеното място, където още през древността е имало тракийско светилище на Артемида-Бендида и августейон, разрушено към края на IV в.
През втората половина на VI в. върху него е издигната голяма трикорабна християнска църква, разрушена, сетне възстановена като съборен храм, вероятно един от 7-те съборни храма на Борис I (852 - 888). Той е функционирал с разрушения и преустройства непрекъснато до демографския срив в града през 1913 г., днес в руини.
Периодът между 1209 и 1230 г., когато Мелник е столица на краткотрайната държава на деспот Алексий Слав, е върхов етап в развитието му през Средновековието. Тогава се разгръща небивало строителство, процъфтяват занаятите и търговията. Особено усърдие той влага в издигането и укрепването на Мелник като най-силен център на православната християнска вяра. Градът е превърнат от епископски в митрополитски център и остава такъв чак до началото на ХХ в.
За пръв митрополит на Мелник (и на Серес) Слав издига игумена на своя "деспотски и царски" манастир "Св. Богородица Спилеотиса" Павел Клавдиополит. Това е времето, когато Мелник се въздига до "свещената" си слава.
Проектът "Богозиданият град - от разруха към извисяване. Създаване на европейски център за популяризиране на културното наследство" цели проучване, възстановяване и реставрация на прочути и свещени за времето си  - Деспот-Славовата крепост, манастирите "Св. Никола" и "Св. Харалампи", църквата "Св. Богородица Спилеотиса". И четирите обекта се намират на платото "Св. Никола".
Малцина са чували за църквата "Св. Богородица Спилеотиса", въпреки че стенописите й са с европейска значимост. Ктиторски надпис датира фреските от 1289 г. и според френския учен Пол Пердризе те изпреварват дори епохата на Джото - родоначалник на италианския Ренесанс.
Завършиха разкопките на съществувалия седем столетия (XIII-XX в.) манастир "Св. Харалампий". В него е открита двуслойна църковна живопис от началото на XIII в. и от края на XVI в.
По проекта вече са извършени археологическите разкопки, предстои надзиждането на зидовете и тяхната консервация и на четирите обекта на свещеното мелнишко плато. За тези дейности ще бъдат наети около 20 безработни жители на Мелник.
Финалът на проекта е през май следващата година. Тогава ще има и изработени по проекта рекламни материали - дискове, брошури и дипляни, които ще показват и разказват за славното минало на китното българско градче.

Деспот-Славовата крепост
Средновековната Деспот-Славова крепост се намира на километър южно от Мелник, на хълма Свети Никола. Разположена е под руините на църквата "Свети Никола". Обявена е за паметник на културата с национално значение. Датира от началото на XI век, но през периода 1215 - 1218 г. е преустроена и доукрепена от деспот Алексий Слав, заради което носи и неговото име - Феодален замък на деспот Алексий Слав. Играе важна роля при царуването на Иван Асен II, когато Мелник е резиденция на болярина Драгота. Разрушена е по време на османските нашествия. Запазена е само част от източната стена, която на места достига височина до 10 м. В резултат на разкопки са разкрити и части от южната и западната стена, както и фрагменти от прочутата мелнишка сграфитокерамика. Крепостта е оградена с масивни крепостни стени и кули и отделен с ров. Има форма на удължен неправилен многоъгълник с площ 3000 кв.м. Наричали са крепостта богоспасена, тъй като според легендата никога не е била превзета със сила.