Конструктивната сигурност, инженерният риск и еврокодовете
Безопасността при пожар е второто съществено изискване, което трябва да бъде удовлетворено при използване на евронормите
Еврокодовете са резултат от целенасочена многогодишна изследователска и експертна дейност в областта на строителното законодателство и са образец на компетентност. Точното им прилагане довежда до конструктивна сигурност, особено при оценка на риска, анализа и проектирането на технически решения за сигурност (безопасност) при пожар, координирана с Тълкувателен документ №2.
Инженерният риск произтича от действащите у нас норми, правила, наредби за проектиране, както и традиционната неинформираност, административна небрежност (независимо, че в чл.220 на ЗУТ са упоменати длъжностните лица за упражняване на административен контрол в устройство на територията и строителството, а в Закона за МВР от чл.93 -110 функциите на органите по противопожарна охрана по безопасност при пожар), инертност и злоупотреба с власт.
Това, че само след две години ще трябва да прилагаме еврокодовете за изчисляване на строителните конструкции при изискванията на Директива 89/106 на Европейския съюз, включително за сигурност (безопасност) при пожар, без предоставяне на пълната информация, съдържаща се във всяка втора част, не притеснява компетентните власти.
Учудващо е, че съдържанието на целия пакет еврокодове остава непрочетено, неясно и неразбрано. По-долу ще посоча примери от някои наредби, които доказват необходимостта от корекции по същество.
В Наредба №3 от 4 юли 2004 г.
за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях е включено изискване за осигуряване на сградите за определено време в случай на пожар (чл.6, ал.3). В чл.30, ал.1 на същата наредба се посочва, че изчисляването на конструкциите на въздействие при пожар се извършва на основата на сценарии за безопасност (сигурност). В чл.42, (1) т.2 е посочено, че особените съчетания на натоварванията могат да включват постоянни, продължителни, кратковременни и едно от извънредните натоварвания - извънредни натоварвания са тези от земетръс, пожари, взривове, натоварване от внезапно нарушаване на технологичен процес, от деформации на земната основа - всички посочени в чл.40, което е недопустимо и така сe изключва второто съществено изискване на Директива 89/106, като обезсмисля и други случайни въздействия без оценка на риска. Въздействията от пожар се определят в съответствие с БДС EN 1991-1-2:2002 "Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции - част 1.2: Въздействия върху конструкции, изложени на пожар", посочено в чл.122 на наредбата.
Конструктивните еврокодове на CEN TC 250 (ТК 56 на БИС в България) са образец за строителни норми, основани на принципи и правила, но все още не са предмет на прилагане в инвестиционното проектиране, не са известни на колегите, упражняващи технически контрол в процеса на проектиране, или на консултантите архитекти и инженери.
За развитие на умения по прилагане на еврокодовете, свързани с проектиране на строежите и разработката на продукти, е реализирана програмата "Леонардо да Винчи - пилотен проект -CZ/02/B/F/PP-134007", в резултат на която са съставени 5 броя наръчници - за конструктивно проектиране, надеждност, ефект от натоварвания, натоварвания за мостове, а петият (Наръчник 5) е за проектиране на строежите при въздействие от пожар.
Наръчниците са основа за очакваната в бъдеще хармонизация на строителната индустрия с оглед обезпечаване на:
->сигурност и унификация на процеса на проектиране
->развитие на пазара за продукти и обслужване
->възможности за обучение на целеви групи за трудовия пазар.
Наръчник 5 (Design the Buildings for the Fire Situation) е разработен, за да улесни прилагането на системата конструктивни еврокодове. В технологична последователност е дадена методологията, която е предназначена за предпроектни и проектни проучвания и изработване на технически решения, удовлетворяващи второто съществено изискване на Директива 89/106 на ЕК: "безопасност (сигурност) при пожар" в строежите.
Предмет на разработката са :
->огневото въздействие
->комбиниране на натоварванията при пожар
->параметри с оглед на надеждността
->безопасност за здравето и живота на обитателите
->примери за стоманобетонни, стоманени и комбинирани конструктивни елементи
->описания и анализи на действителни пожари.
Концепцията за глобална сигурност (безопасност) на конструкциите обхваща:
->статични натоварвания (собствено тегло, полезен товар, вятър, сняг), реалистична комбинация за случайно въздействие
->характеристика на пожара (огнево натоварване, вентилация, геометрия на помещението, топлоизолационни характеристики на огражденията - зависимост ?/t)
->вероятност - аспекти (риск от активиране на пожара)
->активни мерки за безопасност (инсталации за сигнализиране, гасене и др.)
->необходимо време за евакуация, опасност от разрушаване на конструкцията, отразена в нормативното изискване за огнеустойчивост: tfi,requ ? t nat fi,d ,(t nat fi,d огнеустойчивост при проектен естествен параметричен пожар).
Активните мерки за безопасност при пожар са мерките, предприети от гражданската защита при пожар, които изискват сигурна сигнализация (например акустични преобразуватели, безопасни евакуационни изходи), автоматична сигнализация за засмукване на димни газове и включване на спринклерна инсталация, намеса на бригадите на гражданската защита, прибори за гасене, автоматично затварящи врати, разделителни стени, оценка на развитието на пожара, локализиране на естествен пожар.
Визията на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) от сайта в интернет е:
"Всяка държава е длъжна да се грижи за живота, здравето и безопасността на гражданите си. Нещо повече - да ги гарантира. Това е основна нейна функция. В отрасъл строителство начинът да се постигне това е чрез ясни и строги системи за контрол по време на целия инвестиционен процес - от постъпване на заявлението за одобряване на инвестиционни проекти до получаване на разрешение за ползване. Действащата нормативна база в областта на устройството на територията регламентира задачите и функциите на ДНСК като основен държавен орган на изпълнителната власт, който следи за законосъобразността на строителството от неговия начален момент - проектирането на един строеж, преминава през самото строителство и приключва с дейността по разрешаване ползването на вече завършения и годен за експлоатация обект. ДНСК упражнява контрол върху законосъобразността на разрешеното и извършваното строителство, въвеждането в експлоатация на строежите и законосъобразността на въведените в експлоатация строежи, контрол при прилагане на нормативните актове по проектиране и строителство, съответствието на строежите с предвижданията на подробния устройствен план, строителните правила и нормативи и съществените изисквания към строежите. Дирекцията за национален строителен контрол упражнява контрол по проектирането и строителството, в това число влагането на качествени строителни материали и изделия, с оглед осигуряването на сигурността, безопасността, достъпността и другите нормативни изисквания към строежите. "
В чл. 169, ал. 1 на Закона за устройство на територията
и в Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти са посочени точно изискванията за безопасност (сигурност) при пожар:
"…чл. 13. За осигуряване на пожарната безопасност строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че в случай на възникване на пожар:
1. да е осигурена устойчивостта на конструкцията за определен период
2. да са ограничени възникването и разпространяването на пожара и дима в строежа
3. да е ограничено разпространяването на пожара към съседните строежи
4. обитателите да могат да напуснат строежа или да бъдат спасени с други средства
5. да се създадат условия за безопасност на спасителните екипи."
В допълнителните разпоредби на същата наредба се посочва :
"§33. Строителните продукти, предназначени за огнезащита, пожароизвестяване, гасене на пожар, управление на огън и дим и за предотвратяване на експлозии съгласно чл. 112 и 113 от Закона за Министерството на вътрешните работи се приемат за годни въз основа на становище за допустимост от Дирекцията на Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност" (ДНСПАБ) на Министерството на вътрешните работи и се пускат на пазара с декларация на производителя или на упълномощен от него представител. Изпитванията, необходими за издаване на становището от ДНСПАБ, се извършват от Научно-приложния институт за пожарна и аварийна безопасност, а при липса на техническа възможност или оборудване се признават резултатите от изпитване на други лаборатории."
Окачествяването на строителните продукти за безопасност при пожар е свързано със стандарта БДС EN 13501 - част 1 класификация на огън на строителните продукти и елементи. Останалите четири части обхващат:
*част 2 - класификация въз основа на резултати от изпитвания на огнеустойчивост (с изключение на вентилационни инсталации)
*част 3 - класификация въз основа на резултати от изпитвания на огнеустойчивост на елементи от обикновени обслужващи инсталации (различни от системи за контрол на дима)
*част 4 - класификация въз основа на резултати от изпитвания на огнеустойчивост на елементи от системи за контрол на дима
*част 5 - класификация въз основа на резултати от изпитване на покриви при излагане на огнево въздействие отвън.
Възниква въпрос доколко са отразени изискванията за безопасност (сигурност) при пожар в нормативната уредба.
Анализирана ли е Наредба № I-117 от 15.05.2003 г. за осъществяване на държавен противопожарен контрол, пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност по отношение на изискванията на Директива 89/106 и Тълкувателен документ №2 за изискването за безопасност при пожар, с действащите архитектурни правила?
Достатъчно ясни ли са Наредбата за съществените изисквания към продуктите, ЗУТ, Наредба №4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти по отношение сигурността на конструкциите за безопасност при пожар?
Въпроси, които не търпят отлагане.