Първата дума, която изниква в съзнанието на всеки посетител на музея на фондацията "Ланген" в германския град Нойс, е определението "живописен". Неговата визия ни връща назад, в последните десетилетия на XVIII век, и създава асоциации с идиличните картини на ренесансовите художници.
Пасторалният пейзаж е възроден в една модерна композиция от геометрични форми и хармонично съчетаване на природа и архитектура. Това е резултат от визията на малката бетонна структура с размер 3 хил. кв.м. Проектът е дело на японския архитект Тадао Андо и е част от голям арт парк, разположен близо до Дюселдорф.
Комплексът от сгради на музея се разгръща пред погледа почти неочаквано в серия от фрагменти, съчетани по такъв начин, че създават усещането за цялост и завършеност.
В композицията ясно са обособени две крила - едното с дължина 74 метра леко се издига над зелената морава и наподобява класически храм. Другото е квадратна структура под формата на буква П, където са разположени дълги галерии - низ от бетонни кутии на 3.4 метра над земното ниво.
Мястото на разположението на пръв поглед изглежда нелогично - криволичещи пътеки през горички, пасища и малки селца водят до него и на практика това го прави почти незабележим, особено предвид пространството от 130 дка на бившата военна база на НАТО, където всъщност е построена сградата.
Военният комплекс престава да функционира през 1993 г., две години по-късно мястото е присъединено към съседния арт парк "Хомбройх музеум айлънд" с площ почти 800 дка, създаден през 1982 г. от Карл-Хайнрих Мюлер - строителен предприемач и колекционер на произведения на изкуството.
Мюлер възлага на скулптори, художници и архитекти проектирането на арт парка. Скулпторът Ервин Хеерих е създал серия от тесни правоъгълни тухлени павилиони, в които да се излагат произведения на изкуството, а в създаването на дизайна на новия културен център вземат участие Раймунд Абрахам, Алваро Сиза и Даниел Либескинд. Сиза проектира архитектурен музей на мястото на военната база, който отваря врати тази година, заедно с музикалното студио, дело на Раймунд Абрахам. Двама скулптори - Кацухито Нишикава и Оливър Крусе, са създателите на скулптурите и други арт съоръжения на терена, на който преди това е имало само казармени постройки и офицерски квартири. Сега тези здания са напълно обновени и превърнати в стаи за настаняване, резиденции, ателиета и изследователски лаборатории за учени, художници и музиканти.
Още около 1000 акра земя са предвидени за архитектурни и художествени проекти. Застрояването ще се извърши по програма, която се ръководи от берлинския архитектурен офис на Hoidn Wang Partner. Основно изискване в програмата е застрояването на всеки терен да става по такъв начин, че най-малко 90% да участва околната природа.
Когато през 1995 г. Андо завършва своя арт павилион, той привлича вниманието на Мариане и Виктор Ланген, които търсят място за частната си колекция от произведения на изкуството. През 2002 г. Тадао Андо обновява проекта си, като включва  допълнително 1000 кв.м изложбена площ, където да бъдат представени около 500 творби на японското изкуство от XII до XIX век и над 300 творби на западното модерно изкуство, сред които творби на Сезан, Урхол и Ротко.
Въпреки че в съседство има множество сгради, разположени на терени на бившата военна база, музеят е сякаш отделен от останалите постройки и почти скрит от погледа. Изглежда така, сякаш посетителят може да достигне до него напълно случайно, но при внимателно вглеждане се вижда, че има ясен маршрут - пътят минава през широк праволинеен отвор в свободно стояща бетонна стена покрай езерце с неправилна форма към изчистен от детайли портик, който въвежда в този храм на изкуството.
Обгърната и от четирите си страни с портици от стъкло и стомана и навеси от същия материал, бетонната структура изглежда сякаш е в огромна стъклена витрина. Портиците от стъкло и стомана според самия Андо са имитация на "енгава" - терасовидно пространство в японската къща - медиатор между вътрешната част на сградата и външния свят. 
В южната част на сградата са разположени галериите за модерно изкуство. Тяхното присъствие в композицията е подчертано чрез издаването на стените им навън под ъгъл от 45 градуса. Те са свързани с главната галерия чрез рампа в източния край на южния портик. Следвайки своя път надолу по рампата, посетителите могат внезапно да се окажат в мецанина, който открива гледка към живописни галерии на две нива. Той визуално се разделя на две равни части от външно бетонно стълбище. Приглушената светлина и огромното пространство на галериите с височина 8 метра създават усещането за спокойствие и абсолютна тишина. Това необятно пространство някак застрашително поглъща малкото количество произведения на изкуството, които са разположени там.
При по-задълбочен поглед върху сградата става ясно, че най-интересната част в нея е действителният маршрут, маркиран чрез движението на бетона и стъклото в структурата й. Самият Андо споделя, че обича да разполага сградите си сред природата, като конструира лабиринт във вътрешността им. Според него лабиринтът има "своя собствена природа" и придава неповторимост на композицията. Това, изглежда, е особено подходящо в Нойс, чиято природа и климат поразително много приличат на тези в Япония.
Ако някой е по-впечатлен от самата сграда, отколкото от експонатите в нея, това навярно се дължи на абсолютно изчистената и естествена природа на бетона - основен материал в проекта. Според повечето от критиците Андо напълно сполучливо е успял да реализира своя проект, в който по неповторим начин свързва изкуство, архитектура и природа в едно цяло.