Наскоро един от най-гъсто населените квартали на Ротердам, разположен край бреговете на река Маас, се сдоби с още една забележителност. Ако наблюдателят спре погледа си на терена между моста "Еразмус", проектиран от Бен ван Беркел, и черните кули близнаци на Виел Аретс, бързо ще забележи гигантска въртяща се буква М, кацнала на върха на нова невероятна сграда - жилищния проект "Монтевидео тауър".
С придвижването на юг по централната улица на Ротердам "Коолзингел" към моста "Еразмус бридж" пред погледа се разкрива пълният изглед на висока елегантна кула с многопластова фасада с облицовка от различни материали в сиво, бяло и оранж. Тази нова структура, създадена от холандското архитектурно студио Mecanoo, напълно променя облика на постиндустриалната пристанищна зона "Вилхелмина Пайър".
През 1999 г. ING Real Estate и Агенцията по градско планиране на Ротердам възлагат на Mecanoo изработването на проект за сграда - основен елемент в композицията от високи сгради, планирани за застрояването на "Вилхелмина Пайър" - ротердамското пристанище в старата част на града. В момента теренът е свободен за строителство, след като пристанището изцяло се измества в западната част на града.
Сполучливо наречена Градът на небостъргачите, цялата зона е част от по-голям проект, изготвен от лондонското студио Foster+Partners, чиято цел е да интегрира търговските и жилищните зони в градската тъкан.
"Монтевидео тауър", която е почти изцяло жилищна, е разположена в южната част на кея, в съседство с билдинга "Хотел Ню Йорк" - бившите офиси на Holland-Amerika Line. Въпреки че е само 43-етажна, по думите на архитектите това е най-високата жилищна сграда в Кралство Холандия.
При проектирането Mecanoo до голяма степен следват традициите на местното строителство. 129-те жилищни единици са изключително разнообразни по размери и по стил. Оказва се, че са създадени 54 различни типа апартаменти, предназначени да задоволят нуждите на семейства с различни стилове на живот.
Архитектите поместват по-голямата част от апартаментите в основното тяло, като ги организират в секции на различни нива - на 5 от тях са разположени апартаменти тип "лофт". Секцията с апартаменти "сити" е на 20 нива, а 14 етажа са отделени за "скай" апартаментите, както и за жилищна единица, разположена на покрива на сградата. Десет нива са заети от просторни апартаменти-резиденции в секция "вода", която е в по-ниската кула, леко наклонена към реката.
Двете кули са свързани чрез 5-етажен хоризонтален блок с офиси и обществени пространства с плувен басейн и фитнес център.
Описана от своите създатели като "вертикален град", кулата на пръв поглед не може да бъде възприета като място със струпани голям брой жилища.
Профилът на сградата индиректно разкрива своето предназначение чрез структурната си организация и облика на фасадата. Първите две нива са от стомана, следващите 27 етажа са покрити с катереща се нагоре бетонна форма, а 14 етажа след това отново има връщане към стоманата. Играта с материалите позволява на структурата свободно да се развие в пространството. Различните облицовъчни материали - сглобяеми бетонни блокове, тухли и алуминиеви защитни стени, по своеобразен начин оформят обемите.
Това, което отличава жилищата в тази сграда от традиционния холандски жилищен модел - идентични апартаменти, достъпни от външни галерии, развити в хоризонтален план и изчистени от всякакви ненужни детайли, е стремежът към игра с обемите, размиване на границите в композицията и вертикално развитие на жилищните единици.
Може би най-интересният елемент, свързан с проекта "Монтевидео тауър", е новаторството в дизайна. Тази сграда, която променя облика на част от Ротердам, определено е от нов тип.
Елегантната композиция от напластени обеми "Монтевидео тауър" е пълна противоположност на кулите, строени по американски стандарт. Вместо сложното разчупване на формите, което Skidmore, Owings & Merill например правят в проекта си на "Сиърс тауърс" в Чикаго, архитектите на кулата в Ротердам създават изчистена конструкция с изящен силует и размити композиционни форми.
"Монтевидео тауър" несъмнено е своеобразен експеримент в проектирането на сграда, която маркира съществените разлики в дизайна на европейските и американските небостъргачи.