Георги Угринов завършва архитектура през 1975 г. Веднага след дипломирането си започва работа в института за паметниците на културата. Четири години работи в проектантската дирекция към ателие "Янтра" във Велико Търново, след това в ателие "София", което се занимава с паметниците на културата в столицата. В края на 1989 г. заминава за Швеция и там работи пет години като архитект. Връща се в България през 1995 г. и работи година и половина в частно архитектурно бюро. След това отново се връща в института за паметниците на културата, директор на института става през 2002 г.

Арх. Угринов, съществува ли база данни за актуалното състояние на недвижимите паметници на културата в България?
- В България има около 40 хиляди паметника на културата. За да се следи това състояние, трябва ежегодно да се провежда мониторинг. За първи път от няколко години тази година са ни отпуснали около 20 хиляди лева да упражним този мониторинг. Години наред не получавахме такива средства. Но причината не е само в липсата на средства, проблем са малкото на брой специалисти. Защото мониторингът се упражнява от специалисти от различните дирекции в зависимост от вида паметник - дали е археологически, архитектурен, художествен... Ние имаме само обща представа за състоянието на недвижимите паметници. Скоро например бяхме в източната част на България за мониторинг на археологически обекти. Предстои да направим мониторинг пак на археологическите обекти и в други части на страната. В Благоевградско преди една година направихме мониторинг на църквите и манастирите. Трябва да ви кажа, че има обекти с изключително значение и стойност, които се рушат, и трябва да се вземат адекватни мерки за спасяването им.

Какви са пречките пред НИПК - нали това е институтът, който осъществява, ръководи и контролира дейностите по издирването, изследването, документирането, консервирането, реставрирането и експонирането на паметниците на културата?
- Има непреодолими пречки. Първото е числеността на института за паметниците на културата, който е сведен под санитарния минимум. В момента има три дирекции, общо специалистите са около 40 души. От тях има няколко места, които са свободни. Ние вече за трети път обявяваме конкурс за служители, които искат да се занимават с опазването на паметниците на културата, и няма желаещи. Единствено когато има конкурс за по-високо ръководно място - кандидатстват хора вътре от института. Едната причина е както навсякъде ниската работна заплата, защото нашите заплати на инспектори, специалисти, експерти се движат около 350 - 400 лева. За тази работа, която е изключително натоварена и отговорна и не е специфична за един архитект - изисква се по-различна подготовка. Ние не можем да привлечем по този начин нито един млад архитект.
А има ли законови пречки за вашата дейност и как ще коментирате промените в Закона за устройство на територията?
- Законови пречки има, в смисъл че двата закона - Законът за устройство на територията и Законът за паметниците на културата, се противопоставяха. Сега с новите промени, които ние съгласувахме с представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, уточнихме някои неща, така че може би тези промени ще ни улеснят за опазването на паметниците на културата. Но има и нещо друго - въвежда се един срок - едномесечен срок за мълчаливо съгласие, което единствено важи за нашия институт и за никоя друга администрация. Едномесечният срок за мълчаливо съгласие означава, че ние за един месец трябва да прегледаме изключително големия брой преписки, а нямаме хора. Разбира се, ще направим всичко възможно да отговорим, но ще бъде трудно, най-вече през лятото - за определени райони има по един инспектор. Другите не могат да поемат неговия район, така че се получава невъзможно да може да се отговори в такъв срок. Това не е следене на отстояния, височини и така нататък, а при разглеждането на един проект има доста дълъг процес на проучване, преди да се вземе окончателно решение. Ние сме много притеснени от въвеждането на този срок.

Как ще коментирате зачестилите напоследък случаи на строителство върху археологически находки, в Созопол, Силистра... Има ли контрол върху това застрояване?
- По принцип контрол има, но много често той се нарушава. Може да се строи, но зависи как. Може да се строи, но като се запази археологията непокътната - тя се консервира, социализира и е осигурен обществен достъп. Това се прави по цял свят. Но у нас за съжаление се строи и когато излезе археология, се започва строителство без одобрение на проекти. Такъв случай имаме в Созопол, на общински обект, който в момента се строи без съгласуван проект от института за паметниците на културата и се разрушава археология от висока стойност.

А вие можете ли да направите нещо в такъв случай?
- Ние не даваме разрешение, уведомяваме общината да спре строителството, уведомяваме Дирекцията за национален строителен контрол и регионалните й структури, а в някои случаи уведомяваме и прокуратурата. Случаят в Созопол ще бъде такъв, защото археологията е много ценна и в момента се унищожава.

Държавата няма средства за опазването на огромното културно-историческо богатство. Какви са тогава възможностите бизнесът да помогне?
- Там, където има държавна собственост, държавата все пак прави, каквото може - от бюджета се отпускат средства за опазване на паметниците със световно и национално значение, но те са недостатъчни. Бизнесът би могъл да помогне под някаква форма - като дарение, а може и, въпреки че още законът не е готов, да стопанисва паметниците под форма на концесия. Разбира се, това трябва да става при много строги правила за паметник от каквото и да било значение и при нарушаването на правилата тази концесия да се спре.

По инициатива на вестник "Строителство Градът" бе реставрирана Боянската църква - паметник със световно значение. Сега бизнесът иска да помогне за експонирането и реставрирането на разкопки в Южния парк, в "Лозенец", които в момента се застрояват. Какво трябва да се направи?
- Първо, по принцип, където има археология, ние не допускаме строителство. В Южния парк имаше нарушения, строителството започна без наше съгласие, върху базиликата в съседство построиха блок, засягайки археологията. За съжаление те тогава бяха получили разрешение от районното кметство за строителство. Направихме комисия, но за съжаление вече паметникът беше нарушен.

Късно ли е да бъде спасен този паметник?
- Там се направиха археологически проучвания, спря се строителството, имаше проект за консервация, в момента обаче е в много лошо състояние. Към нас са се обръщали с предложение да направим сметка, за да може по някакъв начин да се направи дарение за определени сгради, но се оказа, че ние не можем. Ние просто нямаме право да притежаваме такава сметка. Някакви нормативни правила има и имаше една инициатива за събиране на средства извън България за паметници на културата, но в крайна сметка тази идея умря. А Южният парк с археологията е наистина много ценен за София.

Като се имат предвид и постоянните находки и от това археологическо лято обаче - каква е рецептата? Как трябва да бъде съхранено всичко това?
- Едно е археологическото проучване, обаче веднага след завършване на археологическото проучване трябва да има отделени средства за консервация и охрана на този паметник. За съжаление всички средства отиват за разкопки, след това обектът се изоставя и почва да се руши. Почват обвиненията към държавата и нейните институции, че не си вършат работата, а няма средства и се търсят всякакви възможни начини да се запази това богатство. Тъй че, когато се правят разкопки, трябва да се има предвид, че освен археологическото проучване трябва да има предвидени средства и за запазване, консервиране и охрана на обекта.