Eколози пак предупредиха за проблемите от петролопровода
Кръгла маса на тема "Проблемите, свързани с петролопровода Баку - Тбилиси - Джейхан - предупреждение за Бургас и Балканите" се проведе миналата седмица в Бургас с участието на чуждестранни и български експерти. На нея бяха изказани предупреждения за евентуалните заплахи за територията, ако през нея мине петролопровод.
Природозащитни организации от България, Азербайджан и Грузия излязоха с призив за опазване на природата, здравето и поминъка в Странджа и край Черно море.
По време на дискусията беше представен опитът от строителството и експлоатацията на петролопровода Баку - Тбилиси - Джейхан в Грузия и Азербайджан, включващ въздействието върху околната среда, социалните и икономическите ефекти от проекта на местно и на национално ниво. Идеята е Бургас да се предпази от грешките на проекта там.
"Проблемите бяха подобни на тези, от които се страхуват и бургазлии - замърсяването на околната среда и отрицателното влияние върху земеделието и туризма в регионите, през които преминава петролопроводът. Икономическите изгоди за държавата са много по-малко от предварително обявените", заяви Манана Когладзе от грузинската НПО "Зелена алтернатива".
"Нефтопроводите и газопроводите прекрояват по нов начин картата на света, без да отчитат къде живеят хора и какъв начин на живот водят", предупреди Галина Чернова от казахстанската НПО "Глобус", показвайки кадри от опустошени горски и защитени територии, загинали земеделие и туризъм, замърсена вода и разрушени културни паметници.
Природозащитниците твърдят, че положителният икономически ефект е за компаниите, експлоатиращи съоръжението, но не и за местните хора и държави.
С цел опазване на петролопровода от евентуални терористични актове от страна на Иран и Русия регионът е милитаризиран и американските компании са настоявали да разположат собствени военни части за опазването му, което предизвикало напрежение у съседните страни, посочиха еколозите.
Жалбите, с които се искат обезщетения, непрекъснато се увеличавали. От петролопровода били засегнати около 4 хиляди частни имота, а хората не можели да обработват земеделските земи, тъй като съоръжението на места преминавало през имотите.
Азербайджанци не вярват на поредното обещание, че след 2008 г. реално ще могат да ползват земите си.
В Грузия петролопроводът също се е отразил негативно на околната среда, а известни курорти са загубили посетителите си заради него.
Апелът на гостите от двете бивши съветски републики е България и Бургас да се поучат от техните грешки, да настояват за истинска разяснителна кампания за проекта "Бургас - Александруполис" и да отстояват интересите си.
Организатори на срещата бяха Комитетът за спасяване на Бургаския залив и залива Вромос, Институтът за зелена политика - София, и екологичното сдружение "За Земята".