Арх. Спиридон Ганев е председател на управителния съвет на Съюза на архитектите в България, избран на провелото се на 16 юни редовното XVIII общо събрание. Той е роден през 1943 г. Завършва ВИАС (днес Университет по архитектура строителство и геодезия) през 1970 г., като междувременно три години специализира в Париж една година по обществени сгради и две години по градоустройство. Същевременно работи в две големи парижки архитектурни бюра - на тогавашния генерален секретар на Международния съюз на архитектите арх. Пиер Ваго и в "Андро и Пара". В България започва работа в "Агропромпроект", дълги години е проектант в "Софпроект" От 2004 г. е ръководител на делегацията на представителите на САБ в Съвета на архитектите в Европа.

Арх. Ганев, в доклада си пред общото събрание на САБ вие казахте, че е необходимо да се възстанови архитектурната целесъобразност като критерий за оценка на инвестиционните проекти, защо трябва да се въведе този критерий в законодателството?
- Промени в Закона за устройство на територията от 2003 г. елиминираха принципа на целесъобразността като критерий за оценка на архитектурата, което е лошо. Ще направя сравнение с лекарите - ако на тях им забранят да лекуват по целесъобразност и започнат да работят само по законосъобразност, нали си представяте какво ще се случи... Същото ще стане и с българските селища, ако не бъде възстановено правото при одобряване на инвестиционни проекти да има оценка по целесъобразност, а не само по законосъобразност, както е сега. Защото критерии само на базата на сбор от определени административни правила не може да изчерпи дълбочината на архитектурната професия.

Какво ще направи Съюзът на архитектите в България в тази насока?
- Това, което мисля, че съюзът трябва да направи, е отваряне на дейността ни към обществото, за да започне обществото да преценява кое е вярно и полезно. А когато прецени, ще намери начин да задължи и законодателя да се съобрази с реалната целесъобразност на архитектурната градска среда.
Последните протести за парк "Странджа" показват, че хората се борят по целесъобразност, те не претендират дали в закона правилно е изписано ограничението и дали Странджа може или не може да бъде природен парк, никой няма съмнения, че Странджа трябва да бъде запазена като природен парк. Същото се отнася и при проектиране на сграда при устройственото планиране на селищата. Не е достатъчно да спазим нормите за устройство и застрояване и това да бъде мерилото за добре създадена сграда. Най-силните архитектурни обекти в София, например като Българската народна банка, като сградата на Министерството на отбраната и други, са правени от архитекти, които са били отговорни за целесъобразността.

Какви други идеи ще защитавате в бъдещата си дейност?
- Когато се конституира управителният съвет на съюза, ще имаме и ясните направления, по които ще се работи в бъдеще. Това трябва да стане до края на месец юли. Първият управителен съвет ще започне с преценка за необходимата структура на организацията, като се прегледат решенията на осемнадесетото общо събрание. Целта на бъдещата работа на управителния съвет ще бъде да се възстанови общественият престиж на архитектурната професия и фигурата на архитекта в полза на хората, за които се проектира. Като един от проектантите архитекти зная болките на колегията. Основната е загубената професионална отговорност и затова трябва тя да бъде възстановена. Необходимо е да има обществено признание на архитектурата, а след това и на ниво нормативна уредба. По всички тревожни за колегията въпроси САБ трябва да има професионално мнение, а това професионално мнение да стигне до обществото. Хората трябва да знаят, че по въпросите, които засягат обществената и жизнената среда, има отговорни професионалисти. Тогава обществото ще започне да признава професионалната и обществената компетентност на авторите на сградите и градските пространства.

Не липсват примери, когато САБ изразява и защитава обществена позиция в случаи на противопоставяне между обществения и частния интерес, и това не е променило намеренията на конкретни инвеститори?
- Пътят не е да убедим инвеститора, а обществото. Авторитетът на архитектурната професия не може да е по-ниско от този на лекаря и учителя. Използвам този пример, защото напоследък сме свидетели на емблематични събития. Резултатите от архитектурната професия се проявяват в живота на хората много по-бавно в сравнение с болестта на човешкия организъм, поради което обществото реагира мудно. Затова сме виновни и ние - архитектите, защото не сме направили необходимото, за да информираме хората за същността на архитектурата. Хората трябва да разчитат на това, че архитектът е професионалист в своята област.
Необходимо е съюзът на архитектите да насочи дейността си към предимно териториално-устройствена и архитектурно-строителна проблематика. САБ трябва да настоява пред обществото, че има всички обективни основания архитектът да поеме отговорност. Всяка професия носи отговорността в рамките на своята компетентност. Прожектирайки върху обществото всички професионални въпроси по болезнени за него теми, съюзът трябва да изрази позиция и да я доведе до знанието на хората. Това ще формира признаването на професионалната и обществена компетентност на архитекта.

Какво по-конкретно имате предвид в архитектурно-строителната проблематика?
- Архитектурният труд не е само в проектирането, а след това при избора на строител да следиш как се изпълнява проектът, защото никой по-добре от архитекта не може да знае как трябва да се изпълни сградата. Френските ни колеги от пет години разпространяват в страната си една брошура от вида "що е това архитект", в която на достъпен език се обяснява в какво се състои професията на архитекта, какво трябва да очаква от него инвеститорът и колко струва тази дейност ...
Ще посоча още един пример, но от миналото. През 1942 г. в България действа Закон против спекулата в строителството, в който се казва, че поради особените условия в обществото не може да се спекулира със строителството. Предприемачът е бил ограничен да придобие печалба не повече от 20 на сто от реалната стойност на строителните материали и труда, като строителните материали са се остойностявали по нормирани цени.

Като представител на САБ в Съвета на архитектите в Европа знаете насоката на работа на европейско ниво, кои са актуалните документи, по които сега се работи?
- Приключи работата по директивата за прилагане на архитектурната професия. Основните спорове, които вълнуват гилдията, са за ценообразуването. Друг проблем, който вълнува колегията, по който има спор с политиците, е образованието. Политиците считат, че е достатъчно архитектурно образование от четири години, докато Съветът на архитектите в Европа настоява най-малко за пет години образование и две години стаж в действащо архитектурно бюро.

Ще предложите ли промени в архитектурното образование, как ще работите с кандидат-архитектите?
- В Брюксел в един квартален културен център наравно с школа по балет и рисуване децата имат занимания по архитектура, в които с пластелин или други материали моделират къщички, улици и т.н... Така още от детска възраст хората започват да мислят за архитектурата като за нещо важно. Досега САБ не се е обръщал по никакъв начин към средните училища и дори към строителните техникуми. Младите кандидат-архитекти трябва да се включат в дружества, където да контактуват с по-възрастни архитекти. Това ще ги приближи до реалната практика.

На общото събрание бе повдигнат въпросът за ограничаване разрешения за правоспособност на чуждите проектанти, какво мислите по този въпрос?
- Необходимо е да има равнопоставеност - да се стигне до решение за свободно движение на професии. Ако бъдат допуснати българските архитекти в чужбина, тогава каквито условия се поставят към тях, такива да има и към чуждите архитекти в България. Никой не е въвел облекчения за българските архитекти в чужбина. Органите, които управляват архитектурата на ниво Европейски съюз, се отнасят с уважение към това, което се случва във всяка държава.

Интервюто взе
Гергана ДИМИТРОВА