Арас Чил Дара е последното творение в забележителната серия от сгради за местните власти, построени в Ирландия през последните десет години. Проектът е резултат на съвместната работа на архитектите Роисин Хенеган и Ших Фу Пенг (от 2000 г., след спечелването на конкурса за проект на тази сграда, те изместват дейността си в Дъблин) и Arthur Gibney & Partners.
Значението на ирландската дума aras е обществена сграда (каквато е например Aras an Uachtarain - официалната резиденция на президента в Ирландия) или просто голяма сграда. Такава е Busaras, централната автогара в Дъблин, проектирана от архитекта Майкъл Скот през 1953 г., емблематична и смятана за национална забележителност.
Дълги години ирландската област Чил Дара е известна най-вече с добре развитото си земеделие и с конните си надбягвания. Днес тя все повече променя своя облик и активно се включва в бързоразвиващата се икономика на страната.
Покрай магистралата, свързваща столицата Дъб­лин с Наас - административния център на област­та, непрекъснато израстват нови офиси и производствени сгради. Това е резултат от тенденцията за разрастване на столичния град и постепенно поглъщане на фермерските терени и по-малките сателитни градчета.
Комплексът Арас Чил Дара е разположен малко встрани от аутобана върху терен със сгради, използвани навремето от британските военни сили. Освен старите постройки в района има нови жилищни сгради и хотели.
В новата сграда на областната администрация работят над 400 чиновници, тя предлага и нова голяма заседателна зала за областния съвет. Главното изискване в конкурса за проект е било да се създаде структура с ясно градско излъчване и максимална откритост за посетителите.
Конструкцията се издига като две крила, свързани с основния прозрачен блок над добре оформена зелена площ. Блоковете с нови офисни пространства с лек наклон се издават навън и нагоре и променят профила на зданието. Архитектите визуално са разделили двете части, като са ги проектирали с различна височина. Източното крило с главния вход към улицата е по-нис­ко, а западното, в основата на което е паркингът, е с половин ниво по-високо. В свързващия обем пасажът "виси" между централната редица от колони, поддържащи стъклената фасада. Този пасаж свързва като мост двете тела, а рампи с лек наклон водят посетителите от най-ниския до най-високия етаж. Проектантско решение още веднъж показва, че сградата е напълно съобразена с функционалното предназначение на интериора.
За облицовка архитек­тите са използвали стъклени панели, по четири на всяко ниво, хоризонтално разположени върху бетонната рамка.
Високата част на сградата, която гледа към парка, е напълно остъклена, а източната и западната фасада са развити по-скоро на дължина и имат солидни панели на основното ниво. Екран от огромни стъклени плоскости с наклон от 84 градуса служи за козирка над входа и заедно с вътрешната стена оформя своеобразен комин, през който горещият въздух излиза навън. На места стъклата на прозорците са украсени с тънки зелени триъгълници, които покриват малки празни пространства в стъклената "завеса". Тяхната роля е да предпазват сградата от влиянието на слънцето. Жалузи с автоматично регулиране са вградени в двойно остъклената външна обвивка. На най-ниското ниво автоматично регулирани прозорци осигуряват естествено вентилиране.
В западната част на терена се издига обновена кула, трансформирана в културен център. Тя е част от новия парк и градините около основното здание.
Както и при другите проекти от съвместната работа на Хенеган и Пенг, два от които са Големият музей в Гиза, Египет, и центърът за посетители в Джайнтс Козуей в Северна Ирландия, и тази сграда синтезира в себе си по своеобразен начин околна среда, структура и светлина. Впечатляващият модернистичен комплекс на Арас Чил Дара заявява своето знаково присъствие и по този начин осигурява отлична реализация за Хенеган и Пенг на архитектурната сцена.