Парламентът прие Закона за устройство на черноморското крайбрежие в такъв вид, че той създава по-големи опасности за презастрояване и дори унищожаване на територията, отколкото ако не бяхме го приели, смята депутатът арх. Борислав Владимиров от НДСВ. Миналия петък депутатите приеха закон, който да регламентира забраните за строителство край морето. След неколкократни прекъсвания и бурни обсъждания парламентаристите от управляващото мнозинство (без НДСВ) отмениха параграф 5 от преходните и заключителните разпоредби на закона, който забраняваше на общините да одобряват промени по сега действащите устройствени планове. Сега с промяна на предназначението на земите ще могат да се урбанизират каквито и да било територии от когото и да било, смятат депутати. Български територии, на които се очаква да живеят поколения след нас.
Второто "разграждане на двора" се корени в текста, който определя, че общините се задължават в срок от 2 години след влизане на закона в сила да подготвят нови устройствени планове. Действащите общи устройствени планове, в обхвата на които попадат устройствените зони по този закон, ще бъдат приведени в съответствие с изискванията на чл. 10, 11, 12 и 21 в срок от две години от влизането на закона в сила, е дословният текст. Бившият екоминистър Евдокия Манева напомни, че така масовото застрояване по Черноморието ще продължи още 2 години.
Третото "удобство" е в това, че законът влиза в сила от 1 януари 2008 г. След прегласуване със 72 гласа за, 52 против и 16 въздържал се парламентът подкрепи предложението на депутатите от ДПС Камен Костадинов и Несрин Узун законът да започне да действа след седем месеца. Така не две, а две години и половина черноморската територия остава във власт­та на подкупни или не общини, фукливи или не кметове, безумни или разумни местни власти. 
Правим закон, с който не решаваме проблемите на черноморското крайбрежие и неговото развитие, напротив, влошаваме ги, смята Марина Дикова.
Според Евгени Чачев от ДСБ така се дава възможност "мутрите да продължат да строят бетонни гета" и парламентът им дава зелена улица за това. Заедно с депутата Тодор Батилов по време на обсъжданията те предложиха законът да влезе в сила веднага, от юли.
Ден преди приемането на закона Олимпи Кътев от НДСВ каза, че е по-честно да се влезе в конфликт с избирателите по Черноморието сега, отколкото да се влезе в дългосрочен конфликт с природата и бъдещото развитие на тези райони.
Според Христо Кирчев от ОДС този закон е неморален и добре се знае защо той не се приема. "Ние, тук, каквито и решения да вземаме, няма сила в момента в България, която да спре строеж, шест бараки не може да се съборят на Слънчев бряг, а вие говорите за хотели, те ще съборят и парламента - дотам сме изкривили държавата, след като официално мутри отидоха в Европарламента, за какви закони се караме и джафкаме", обърна се Кирчев към депутатите. С финалното гласуване на закона направихме услуга на мутрите, но направихме голямо зло за поколенията, защото сринахме екологията на най-голямото богатство на България - Черноморието, каза още Христо Кирчев.
Парламентът прие от зона Б да отпаднат урбанизираните територии на населените места в сегашния размер. Това означава, че зона Б не важи за тях в размера им, в който ги заварва влизането на закона в сила. Зона Б важи за курортите и разширението на която и да било територия.  Но какво от това, питат защитниците на строгия вариант на закона, след като останалите либерални схеми вече са в ход.
Според първоначалната редакция на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, водеща за този закон, зона Б обхваща териториите, попадащи в ивица с широчина 2 км, а в строителните граници на градовете Варна и Бургас - с широчина 500 м, от границата на зона А. Зона А да обхваща частта от акваторията на Черно море, крайбрежната плажна ивица, пясъчните дюни и част от територията, попадаща в ивица с широчина 100 м, измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове.  
На извънредно заседание миналата седмица комисията реши да предложи друга редакция на текста, според който зона Б обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона А, с изключение на урбанизираните територии на населените места, определени към датата на влизане в сила на закона. Според предложението на вносителя на законопроекта - Министерския съвет, зона Б обхваща земеделските и горските територии с широчина 2 км от границата на зона А.
В зона А се допуска строителството на преместваеми съоръжения и техническа инфраструктура при плътност на застрояване 20%, интензивност до 0.5, минимална озелененост поне 70%, ниско застрояване до 7.5 м. В зона Б плътността на застрояване е до 30%, интензивността до 1.5, минималното озеленяване е поне 50% и височината е до 15 м.   
Има конфликт на интереси, каза Борислав Ралчев  от НДСВ: "Ясно е, че по Черноморието стават безобразия и най-хубавите места там - Златни пясъци и Слънчев бряг, на нищо не приличат. Законът трябваше да спре безобразията. Целта на закона беше "да се запазят свободните по Черноморието площи. Направихме изчисления и се оказа, че по северното Черноморие - от нос Емине до румънската граница, има 90 км девствена плажна ивица, това е обектът, който трябва да опазим, а не Варна, която е застроена преди 50 години." 
В мотивите към законопроекта се подчертава как практиката по света сочи необходимостта от държавна намеса при планирането на българското черноморско крайбрежие. Днес състоянието му е аналогично с това в европейските страни преди 25 години. Създадени са екологични конфликти и е нарушена природната среда в обширни райони на крайбрежието. Част от крайбрежието е свръхурбанизирано. Голяма част от най-качествените рекреационни ресурси са усвоени безконтролно и са застрашени от деградация.  Това налага и принципно нова политика и адекватна на нея правна уредба.
Два дни преди окончателното приемане на закона бяха разгледани и одобрени на второ четене текстовете, свързани с глобите за нарушения. За ограничаване на достъпа до плажната ивица от страна на физическо лице глобите са между 3000 и 6000 лв., при повторно нарушение - до 12 000 лв. За фирми и други юридически лица глобите са от 6000 до 12 000 лв. еднократно и до 24 000 лв. - при повторно нарушение.