Трябва да развиваме умението да подготвяме проекти за участие в конкурси. То ще бъде определящо за успешното ни участие в строителния бизнес на ЕС и за преодоляване на силната конкуренция. Това трябва да залегне и в процеса на обучение за усвояване на теориите и на практическия опит на успелите фирми и строителни специалисти. Тук влизат и такива важни въпроси като практическата подготовка на младите специалисти от университета, както и създаване на възможности и навици за учене през целия живот. Това изтъкна при откриването на кръглата маса по проблемите на строителното образование акад. Ячко Иванов, председател на Научно-техническият съюз по строителството в България. Дискусията се проведе на 30 май в Дома на техниката в София. В него участваха специалисти от висшите и средните учебни заведения, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от бизнеса, но въпреки отправените покани нямаше представители на Народното събрание, на Министерството на образованието и на други институции. Това ни лишава от възможността за диалог и демонстрира отношението на държавата, коментираха участниците в кръглата маса.
В момента съществува голяма разлика между качеството на продукта "обучение по специалността строителен инженер", който е на много високо ниво, и разходите за неговото създаване. Държавата дава едва около 1700 лв. на обучаемо лице, преподавателите работят при много ниско заплащане и въпреки това произвежданата продукция - строителни инженери, е на най-високо европейско ниво. Доказателство за това са различните форми на признание от Европа, сред които и правото на званието "евроинженер". Това изтъкна деканът на Строителния факултет на УАСГ проф. д.ик.н. инж. Цвети Даковски. Университетът има нужда от модернизиране на материалната база и нови лаборатории и едно от решенията е това да стане с по-тясното участие на бизнеса. По този начин той ще си гарантира високо качество на специалистите, които получава, изтъкна проф. Даковски.
Докладът на декана на транспортния факултет в УАСГ доц. д-р инж. Добрин Денев беше фокусиран върху необходимостта от въвеждане на тристепенната форма на обучение - бакалавър - магистър - доктор, с дефиниране на професионалните правомощия и правоспособности на бъдещите специалисти. Техническото образование да дава възможност за обучение през целия живот, а учебните заведения трябва да стъпят на европейския пазар на научни изследвания като начин за получаване на по-високо финансиране. Доц. Денев предлага още обединяване на строителните висши учебни заведения - УАСГ, Минно-геоложкия университет, Лесотехническия университет, Химико-технологическия университет, в един нов технологичен университет. Гъвкавост на финансирането може да осигури комбинирането на държавно и платено обучение. За целта е необходима тясна връзка и диалог с държавните институции, които обаче нямаха представител на конференцията.
От 1 януари България е пълноправен член на Европейския център по стандартизация CEN. Съгласно вътрешния план на организацията националните органи по стандартизация са задължени да въведат европейските стандарти до март 2010 г., които единствени ще бъдат общовалидни след тази дата. Това е сериозен проблем за всички страни, защото засяга много отрасли на икономиката.
Гаранцията на сигурността на сградите и съоръженията до момента е била осигурявана от националните нормативни документни - стандарти, наредби или норми, които обаче от 2010 г. ще престанат да действат - Германия ще трябва да се откаже от DIN стандарта, британците - от BS, ярдовете и футовете, което ще бъде дълъг процес. Окончателните стандарти EN се появяват след 2000 г., а предварителните стандарти ENV са още от 1992 г. и осигуряват периода на преход. Европейските стандарти за проектиране се отнасят към групата на препоръчителните, а не към задължителните, като стандартите за проектиране са групирани в 9 т.нар. еврокода. Средствата, отпуснати от държавата за дейностите по тяхното превеждане, редактиране и въвеждане, са съвсем символични, изтъкна проф. Любомир Венков.
В тези стандарти са закодирани най-новите постижения на строителната наука - теория, експерименти и практически постижения. Без тяхното познаване не може да се преподава на съвременно ниво. Ето защо внедряването на европейските стандарти в обучението на студентите трябва да бъде основна задача. Според проф. Венков не се прави достатъчно от страна на академичното ръководство на УАСГ за преподаване на европейските стандарти, което е наложително още в началните курсове на обучението. Това ще гарантира, че няма да се налага четене на квалификационни курсове на току-що завършили студенти, предупреждава проф. Венков.
Зам.-ректорът на УАСГ проф. д-р инж. Петър Калинков подчерта, че мизерното заплащане в образователната система е бомба със закъснител, които ще оставят страната без научен и преподавателски потенциал. Много са били очакванията от промените в Закона за висшето образование, обаче те не са осъществени. Въвеждането на платеното обучение не може да реши проблемите на висшето образование, защото по този начин университетите стават зависими от студентските такси. Да се търсят възможности за увеличаване на приходите със собствени ресурси. В подкрепа на широкопрофилното университетско образование с тристепенна схема на обучение настоява още проф. Калинков.
Налице е срив на изискванията за проектиране на най-масовите обекти от 3 и 4 категория, които вече са разрешени за проектанти с ограничена правоспособност. Това обезсмисля въвеждането на строителните категории и дава възможности за принизяване на качеството на проектиране за редица важни обекти. Това констатираха участниците в кръглата маса по време на обсъжданията. Сред другите дискутирани въпроси бяха надеждността на специализирания софтуер и необходимостта от практическо познаване и прилагане на данните, средното професионално строително образование, проблеми при обучението по специалността "Пожарна и аварийна безопасност", образованието по геодезия за студентите по строително инженерство и др.