Проф. Никифорова, има ли необходимост от въвеждане на нови специалности и нов подход в обучението на студенти в специалност "Архитектура"?
- Архитектурата е регулирана професия и това определя образованието като спазващо националните държавни изисквания. Ще добавя, че магистърската програма по архитектура на ВСУ "Черноризец Храбър" със свои определени специфики, отличаващи я от други национални и чуждестранни висши училища, беше нотифицирана по Директива 2005/36/EC на Европейската комисия. Това означава, че дипломираният тук архитект има право да работи в страните от Европейския съюз.
Но най-важното е, че образованието по архитектура във ВСУ е приемник и продължител на традиция от 1947 г., създадена на територията на тогавашната Варненска политехника. Възпитаник на тази школа е един от уважаваните мои преподаватели – професор Кирил Бойчев, майстор в обучението по интериор, със златни ръце на график, превръщащи корекциите на студентските проекти в завладяващ професионален пример. Когато наш колега доц. Станчо Веков откри в антикварен магазин оригинални ръчно изработени чертежи на студенти от това време на Варненската школа, веднага ги превърнахме в постоянна експозиция на новосъздадения архитектурен кабинет във ВСУ. Така те съжителстват с ежегодно подновявана изложба на предимно компютърно генерирани проекти по всички дисциплини на сегашните студенти.
С тези пояснения подчертавам сериозния дял на традицията в архитектурното образование. Знае се, че българската традиция се гради на приноса на първата генерация забележителни български архитекти – възпитаници на южногерманската архитектурна школа. В нашата система няма специалности по архитектура – има специализирани направления при дипломирането като градоустройство, интегрирани комплекси, типология на сгради, интериор и дизайн за архитектурата. Всички обаче се дипломират като магистър архитект. По-нататък в много университети има надграждащи магистърски програми. Такива са "Опазване на културното наследство", "Регионално планиране", "Териториално планиране", "Урбанизъм", "Интериор" и др.
И друг път съм споделяла схващането си, че важен аспект на архитектурното обучение е поставянето му на широка образователна основа – универсално и заедно с това тясно специално знание. Това са характеристики на новия образователен идеал, различен от този на отминалия ХХ век и прилагането му при подготовката на архитекти е гаранция за изграждане на пълноценни специалисти. В различните български училища има известни разлики в акцентите на образованието. Във ВСУ "Любен Каравелов" е характерна по-тясна обвързаност на архитектурното обучение с инженерните специалности, а в Нов български университет - повече на връзка с дизайнерските. За обучението по архитектура навсякъде е валидно изискването за двустранна подготовка на преподавателите. Те трябва да бъдат на високо академично равнище и едновременно да бъдат практикуващи архитекти – качества, които се постигат с многостранни усилия и инвестиция във време.
Във ВСУ "Черноризец Храбър" създадохме единствена за територията на България специалност "Дизайн за архитектурна среда". В нея се фокусира знание за архитектура и различни видове дизайн – знание, довеждащо до създаване на синтезна картина на пространствената среда за човека. Даваме си сметка, че качествената архитектура от вътрешното до външното пространство вече е невъзможна без дизайн на елементите и детайлите. Това, което предстои да се усъвършенства, е свързване на образованието с реалното производство, създаване на лаборатории и работилници към университетите. И тук, разбира се, си припомняме неоспоримите постижения на школата "Баухас". За съжаление все още сме далеч от това качество.
 
Какво е наблюдението ви за реализацията на студентите след завършване на обучението?
- Следя реализацията на дипломираните студенти главно от ВСУ "Черноризец Храбър". Противно на очакванията в съвременната стагнация в строителството мога да кажа, че преобладаващата част от тях работят, и то по професията. С някои от най-добрите и наскоро дипломирани архитекти си сътруднича в моята проектантска практика. Други заемат административни длъжности, трети работят от територията на България за чуждестранни фирми и клиенти, четвърти напуснаха страната.
Разбирам поставения въпрос много по-широко, а именно има ли нужда България от почти трикратното увеличение на завършили архитекти в сравнение с 1990 г.
През 1989 г. в страната ни архитектура завършваха между 80 и 100 души и имаше приблизително 6000 архитекти за население от около 8 млн. Това означава, че един архитект се е падал на 1300 българи, като по същото време в Белгия например съотношението беше 1:800. За 2013 г. според Националния статистически институт общият брой на завършилите архитекти и инженери магистри е 1105. Моите предположения са, че от това число архитектите са около 300. В момента по данни, които получих от арх. Владимир Дамянов, председател на КАБ, правоспособните архитекти за 2015 г. са 3130, 267 са ландшафтните архитекти, а правоспособните урбанисти – 12. Трябва да се има предвид, че работещите архитекти днес са много повече от посочения брой колеги с пълна и ограничена проектантска правоспособност.
В обществото има и разтревожени от тази промяна, успокоителната фраза, която следва, е "пазарът ще определи". И вероятно действително не е нужна регулация. В професионалните кръгове обаче протича осмисляне на по-значима тенденция, а според някои дори заплаха – доминацията на инструментариума пред овладяване на същностите в архитектурата. Има световни прогнози за изчезване на класическата професия архитект и подмяната й с високотехнологични умения за генериране на формите. Моето виждане е, че без всестранно подготвени носители на специфично знание личности – изявени архитекти, бъдещето на пространствената среда за човека би било лишено от поезия и философия.